Определение № 1432 от 26.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1432 гр. София, 26.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002102625 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Т. Я. против решение № 34 от 06.03.2023 г. по гр.д.№ 536/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 858 от 04.07.2022 г. по гр.д.№ 1056/2021 г. на Окръжен съд-Варна. С последното е признато за установено на основание чл.

465 ГПК по отношение на ищеца „СИ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 103916259, че не съществуват вземанията на В. Т. Я. към Т. И. Й. - за сумата от 59 158.49 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в самостоятелен обект в сграда площ 60 кв.м., сграда № ***в ПИ № ***обл. В., [община], [улица], [жилищен адрес]0, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 72 от ЗС; сумата от 8873.77 лева, представляваща уговорена неустойка в чл. 3 от подписаното споразумение от 15.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД и сумата от 2886.04 лева, представляваща заплатена арбитражна такса и признатото право на задържане до изплащане на подобренията на стойност 59 158.49 лева в същия самостоятелен обект на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС, за което е постановено Решение № 18.06.2020 г.

1 по арбитражно дело № 11/2019 г. по описа на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, гр. София и е издаден изп.лист № 260032/15.07.2020 г. по ч.т.д. № 853/2020 г. по описа на ВОС.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с процесуалните правила при анализа на доказателствата и необосонваност на формираните изводи.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Твърди се противоречие със съдебната практика по три въпроса: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните? 2. Допустимо ли е съдът да обсъди избирателно части от свидетелските показания, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти? 3.Допустимо ли е ищецът, който има право на задържане, да реализира вземането си за подобрения чрез самостоятелен иск?

Ответникът по касация „СИ ТРАНС“ ЕООД оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като поставените въпроси не са разрешени в противоречие със съдебната практика, а решението не страда от никакви форми на неправилност.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

По молба от 26.03.2018 г. на „СИ ТРАНС“ ЕООД е образувано изп. д № 20188950400479 по описа на ЧСИ Л. С., за събиране на вземане от солидарни длъжници Т. И. Й. и „Вики 2005“ ЕООД по изпълнителен лист от 01.11.2011г. по т.д. № 4083/2011г. на СГС в размер на 52 199,99 лв. главница, 11 194,69 лв.

– обезщетение за забава, законна лихва върху главницата и 7 736,90 лв. По молба от 23.09.2020г. на същия кредитора „СИ ТРАНС“ ЕООД е образувано изп.д № 20208950401910 по описа на ЧСИ Л. С., образувано със солидарни длъжници Т. И. Й. и „Иво Транс 2009“ ЕООД за изпълнение на парично вземане на длъжниците по изпълнителен лист от 25.09.2020г. на ВОС, „СИ 2

ТРАНС“ ЕООД в размер на 120 000 лв. главница, 27 245,90 лв. – обезщетение за забава, законна лихва върху главницата и 7 250 лв. и разноски. В хода на изпълнението е отменено, по реда на чл.47, ал.1 ЗМТА, арбитражното решение, по което е издаден изп. лист с решение № 51/26.04.2021г. по т.д. № 1486/2020г. на ВКС. Затова с разпореждане от 26.04.2021г. на ЧСИ изпълнителното производство по отношение вземането по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1050/2020г. е прекратено, извършената публична продан на апартамент № ***и изготвеното разпределение са отменени. Висящо е останало вземането срещу Т. Й. по присъединеното вземане по изп.д. № 479/2018г. На 15.02.2021г. то е присъединено към образуваното изп.д.№ 1015/2020 г. на ЧСИ Я. с взискател В. Т. Я. на основание изпълнителен лист № 260032/15.07.2020г. на ВОС по ч.т.д. № 853/2020г., издаден въз основа на влязло в сила арбитражно решение от 18.06.2020. по арб.д. № 11/2019г. на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, гр. София. С арбитражното решение и издаденият въз основа на него изпълнителен лист, Т. И. Й. е осъден да заплати на В. Т. Я. сумите: а/ 59 158.49 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в самостоятелен обект с площ 60 кв.м., в сграда № ***, в ПИ № ***обл. В., [община], [улица], [жилищен адрес]0, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 72 от ЗС; б/ сумата от 8873.77 лева, представляваща уговорена неустойка в чл. 3 от подписаното споразумение от 15.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД; в/ сумата от 2886.04 лв, представляваща заплатена арбитражна такса. Със същото арбитражно решение е признато право на задържане до изплащане на подобренията на стойност 59 158.49 лв. в същия самостоятелен обект на основание чл. 72, ал. 3 ЗС. За вземанията на Я. по арбитражното решение първоначално е образувано изп.д. № 2020719041015 по описа на ЧСИ С. Я.. Изпълнението е насочено върху същия апартамент, в който са извършени подобренията. Насрочена е публична продан и като за купувач на публичната продан е обявена В. Т. Я., предложила цена от 84 511.68лв., но не е издадено постановление за възлагане. Изготвено е Постановление за предварително разпределение от 10.03.2021г по чл. 495 от ГПК, с което е определена за внасяне от В. Т. Я.

3 сумата 6870.46 лв, след приспадане на сумата от 77641,22лв. от продажната цена на имота на основание чл. 136 т.4 ЗЗД, като на ищеца-кредитор е разпределена сума 411 лв., за Община Варна за МДТ – 177.08лв., и за ЧСИ - 6 282,38 лв.

Оспоредоно вземане на ответницата се основава на следните документи: С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.01.2017 г. Т. И. Й. се е задължил да прехвърли на дъщеря си В. Т. Я. /тогава не навършила 18 години/ недвижим имот – жилище, находящо се на адрес:

[населено място], [улица], [жилищен адрес]0, за сумата от 100000лв. в срок до 01.04.2018г. В договора са описани наложените тежести върху жилището до този момент, включително в полза на ищеца, като обещателя се е задължил да освободи имота от тях. Въз основа на предварителния договор е отразено, че се предава владението върху апартамента. На 19.02.2019г. е сключено извънсъдебно споразумение между Т. И. Й. и В. Т. Я., с което поради това, че обещателя не е изпълнил задължението си да освободи имота от наложените вещни тежести, а купувача е извършил подобрения в имота, Й. се е задължил да плати на Я. сумата 59158,49 лв. в срок до 15.03.2019г., уговорена е неустойка в размер на 15% от стойността на подобренията при неизпълнение в срок, като е уговорено и упражняването на право на задържане върху имота до заплащане на подобренията. Отразено е, че между страните липсва спор относно вида и характера на подобренията и техния размер. Уговорена е и арбитражна клауза. Арбитражното решене е постановено въз основа на това споразумение.

Приети са единична и тройна СТЕ, които са установили наличието на описаните в извънсъдебното споразумение от 19.02.2019 г. ремонтни дейности с изключение на това по т. 46 - Доставка и монтаж на паркет 1-во качество, хол и т. 4 - Доставка и монтаж на паркет 1-во качество, спалня, който е само циклен и лакиран/. Общата стойност на разходите за поддръжка и подобрения към момента на изпълнението им е 32 600 лв., остатъчната стойност на разходите към момента на експертизата е изчислена на 21 900 лв, стойността на подобренията, които водят до увеличение на стойността на имота е изчислена след закръгление на 17 500 лв. Относно периода на извършените подобрения, в.л. от единичната СТЕ се позовава на оценителния доклад на в.л. Р. С., съставен на база протокол за опис на недвижим имот от 23.10.2020г., където е записана дата на извършен текущ ремонт в апартамента 4

2008г. срещу която дата не е имало възражения. Вещото лице е обосновало извода си че по-голямата част от ремонтните дейности в жилището са изпълнени към 2008г. или около тази година и от вида на използваните материали, а за латексовото покритие, кухненското обзавеждане и паркетите поради доброто им състояние, както и дограмата в кухнята е приел, че е възможно да са направени в периода след 20.01.2017г. Така подобренията са разделени на два периода - към 2008г. и към 2017г. Стойността на апартамента заедно с направените подобрения е определена от единичната СТЕ на 81 500 лв., а увеличената стойност на имота вследствие на направените подобрения е 39900 лв., от които, увеличена стойност вследствие на подобренията към 2008г. - 25 600 лв, а увеличена стойност вследствие на подобренията към 2017г. - 14 300 лв. Тройната СТЕ дава идентично заключение за реално изпълнение на СМР и за периода на извършването им.

Стойността на апартамента с направените подобрения е изчислена на 80 015 лв., а увеличената му стойност към 18.06.2020г. - на 42 900 лв. от които за извършените СМР и подобрения през 2008г. - кръгло 25 600 лв. и за извършените СМР и подобрения през 2017г. - кръгло 17 300 лв.

Според показанията на св. И. М. през октомври – ноември 2017г. се е правил някакъв ремонт в жилището, но не знае точно какъв. Виждал е да изнасят стари мебели и строителни отпадъци, чувал е шум. Виждал е там съпругът на В.. Св. М. А. дава показания, че през есента на 2017 г. при оглед на жилището, за да извърши ремонт заварил дограмата от вътрешната страна на спалнята, на кухнята и на хола с терасата, направил цялостна шпакловка – шкурене, грундиране и боядисване, отгоре надолу по стените, не само покрай ъглите.

Сменил теракота на банята, на тоалетната, на мокрото помещение, на коридора и на кухнята. Стаята, където е усвоена кухнята, е обръщал дограмата, като на стените и на тавана е шпакловал, грундирал и боядисвал.

Дограмата била още с лепенките. Сложил контакти, ключове и декорации на осветителните тела. Предполага, че ел. инсталацията най - вероятно също е била сменена,. ВиК инсталацията също била подменена - той направил куфража и фаянса. В банята монтирал моноблока с тоалетната чиния, мивката и бойлера. В. се занимавала с финансовата част. Не може да каже точно колко пари му платила В. за ремонта на апартамента. През 2017 г. В. била на 18 г., ученичка в Строителния техникум. Не знае след като е завършила училище дали е работила някъде.

5

При тези доказателства, първата инстанция е уважил иска по чл. 465 ГПК.

В. Я. е обжалвала решението с оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Конкретните доводи са, че съдът неправилно е приел, че не е доказано, че в периода от 20.01.2017 г. до 19.02.2019 г. тя е извършила подобренията, описани в извънсъдебното споразумение по вид и размер, т.е., че тя е платила, или е направила подобренията със нейни лични средства. Не кореспондирали на обясненията на вещото лице от единичната СТЕ в съдебно заседание, че само част от подобренията били направени през 2017 г., защото той взел годината 2008 г. от заключението по изпълнителното дело, а вещите лица от тройната СТЕ заявили, че няма технически средства, с които да се определи кога са направени подобрения. Затова Я. счита, че установеното от вещите лица не може да се противопостави на твърденията й, че подобренията са направени след 2017 г. Съдът пренебрегнал и задължението на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите и да ги възпроизведе добросъвестно пред съда. Ирелевантно било с чии средства тя е плащала, но ако съдът е приел, че този факт е релевантен е следвало да й укаже доказателсвената тежест за него. Затова във въззивната жалба е заявено оплакване за необоснованост на решаващите изводи за липса на задължения по арбитражното решение и формирането му в нарушение на правилата на, формалната логика, и при неправилна преценка на доказателствата.