Решение № 378 от 28.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Русе, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200847 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „Атанасов – Атанас Атанасов“, ЕИК:

117250241, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, кв. „Дружба-3“, бл.

15, вх. „В“, ет. 8, чрез адв. Й. Л. от АК – Хасково, с лич. № *******, със съдебен адрес с. Казичене, обл. София, ул. „Цар Борис III“ № 29, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8506299599, с който на жалбоподателя му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 278,23 евро (2 500 лв.) на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен, необоснован, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон, като излага подробни съображения за това. Претендира разноски за производството.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Постъпило е становище от упълномощения защитник адв. Й. Л., в което 1 поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и за присъждане на разноски за производството.

Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, не изпращат представител. Постъпило е становище от юрк. З. С.а, с което излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, моли електронният фиш да бъде потвърден и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. В случай на уважаване на жалбата прави възражение за редуциране разноските на жалбоподателя за адвокатски хонорар поради прекомерност.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 27.05.2026 г. чрез ЕПЕП, при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 15.05.2026 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8506299599 е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против ЕТ „Атанасов – Атанас Атанасов“, ЕИК: 117250241, за това, че на 19.04.2023 г., в 04,13 ч., влекач марка „Скания Р 420“, с рег. № *****, с технически допустима максимална маса 18 600 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, в община Русе, при движение по п ъ т I - 2 км 16+378 в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол декларация за преминаването по тол сегмент № 1000201453, поради което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40331, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-2 км 16+378.

Съдебният състав намира, че така определеното от наказващия орган административно наказание се явява непропорционално спрямо тежестта на нарушението. Наличието на санкционна норма, предвиждаща наказание в абсолютен (фиксиран) размер от 2 500 лв., противоречи на принципа за пропорционалност на правото на Европейския съюз и в частност на чл. 9а от 2

Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат поточни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС по дело С384/17 ) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят – в този смисъл е Решение № 1114/01.04.2024 г. по КАНД № 62/2024 г. на АдмС-Русе. Чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса.

Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

3

Видно от приложеното становище на отдел УИСИ в НТУ, АПИ, за ППС с рег.

№ ***** са били налични три маршрутни карти за датата и часа на нарушението, но в същите липсвало получено плащане за преминаване през сегмента на рамката, където е отчетено нарушението. Въпреки това в електронния фиш е посочено, че на основание чл. 10б, ал. 5 ЗП жалбоподателят дължи, независимо от предвиденото парично наказание за извършеното нарушение, и такса в размер на 133 лв., която представлява такса за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа или „максимална тол такса“. Щом наказващият орган приема, че максимално за един ден ППС с такива характеристики може да измине само разстояние, при което дължима ще е сумата от 133 лв., то тогава дължимата сума за реално изминатото разстояние с такова ППС не може да надвишава същата и това се потвърждава и от предвидената в чл. 27, ал. 1 от действащата към датата на нарушението Тарифа за таксите, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, такса от 0,11 лв. за километър за ППС с такива характеристики.

Така предвидената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. надвишава с близо 18 определената в чл. 29, ал. 1 от Тарифата максимална такса за изминатото разстояние. Така едновременно с дължимостта на т.н.

„максимална такса“ нарушителят бива и допълнително наказан със санкция, многократно надвишаваща размера на таксата, поради което наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. се явява крайно непропорционална и несъответстваща на принципите на правото на Европейския съюз. Този извод на съда не се разколебава и в случаите, когато се установява, че за процесното ППС е имало закупени и други маршрутни карти, доколкото не е установено, че превозното средство е било действително управлявано в нарушение или се е отклонявало от зададените маршрути, а дори и да е имало такова движение, то съгласно чл. 179, ал. 3д ЗДвП многократното движение по платената пътна мрежа, без да е заплатена съответната такса, извършено в рамките на деня, се третира като едно единствено нарушение - т.е. движението по платената пътна мрежа в останалите дни, извън датата на процесното деяние, не могат да бъдат третирани като отегчаващи вината обстоятелства, доколкото наказващият орган е длъжен да предприеме съответните 4 административни и санкционни действия за тяхното преустановяване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в становището на УИСИ към НТУ е посочено, че се установява незаплащане на дължимата пътна такса за конкретния тол сегмент, на който е установено нарушението – 1000201453, а не за други такива. Съгласно Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, дължината на тол сегмент 1000201453 е 900 метра, т.е. същата е под километър и незаплатената за него пътна такса реално възлиза на 0,10 лв., което е в хиляди пъти по-ниска стойност от имуществената санкция, наложена на жалбоподателя, и очевидно определянето на такова наказание е крайно непропорционална санкционна мярка.

Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски. Според чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните в производството имат право на присъждане на разноски съобразно правилата на АПК и по-конкретно съобразно субсидиарното прилагане на чл. 78 ГПК съгласно чл. 144 АПК. Дружеството жалбоподател е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокатското дружество, представлявано от процесуалния му представител, в който е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 180 евро без ДДС. Претендираното възнаграждение от жалбоподателя с оглед издадената фактура с ДДС възлиза на 216 евро. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа с оглед материалния интерес от 2 500 лв. минималният размер на възнаграждението следва да бъде 550 лв., т.е. е налице договорено възнаграждение и под минимума, тъй като 180 евро се равняват на 352 лв. Доколкото обаче е налице константна практика на този вид дела, характерна за съдилищата в цялата страна, постановена на базата на решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С61/2023 г., която води до преобладаваща отмяна на всички административнонаказателни актове, свързани с тол таксите, а участието на защитника на жалбоподателя е сведено само и единствено до депозиране на жалба и писмено становище, то съдът счита, че са налице критериите на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. и не е обвързан с минималните размери, заложени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ бр. 14 от 2025 г.), поради което, предвид липсата на 5 фактическа и правна сложност по делото, адвокатският хонорар, който наказващият орган ще да бъде осъден да заплати като разноски в полза на жалбоподателя, следва да се редуцира до 153,60 евро с ДДС включително. В подобен смисъл е и константата практика на АдмС-Русе по делата, свързани с електронните фишове на АПИ за констатирани нарушения, изразяващи се в неплащане на тол такси, когато същите биват отменяни поради практиката на СЕС и в частност някои от последните решения като Решение № 658/06.03.2025 г. по КАНД № 27/2024 г. и Решение № 1248/22.05.2025 г. по КАНД № 694/2024 г.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8506299599, с който на ЕТ „Атанасов – Атанас Атанасов“, ЕИК: 117250241, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, кв. „Дружба3“, бл. 15, вх. „В“, ет. 8, му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 278,23 евро (2 500 лв.) на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.