Решение № 358 от 17.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - СофияЕлка Темелкова Ваклинова (АП-София) като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600860 по описа за 2021 година

В

РЕШЕНИЕ№

СОФИЯ, 16.11.2011 г.

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ КРАЙНОВА и с участието на ПРОКУРОРА Е.В. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 860 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 900798 от 22.06.2021 г. по НОХД № 246/2020 г. ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД е признал подсъдимия К. И. Р. с ЕГН ********** от ***, кв. „***“, ул.

1

„***“ № 18, ет. 3, ап. 5 за ВИНОВЕН в това, че за периода от 14.01.2013 г. до 14.12.2013 г. при условията на продължавано престъпление (чрез осем деяния), е използвал представени в офис-Благоевград на ТД на НАП-София документи с невярно съдържание (осем справкидекларации по ЗДДС и прилаганите към тях дневници за покупки), чрез което е получил от държавния бюджет като възстановен ДДС неследваща му се парична сума от 35 723,01 лв. и е направил опит да получи от държавния бюджет като ДДС за възстановяване неследваща му се парична сума – 6 368 лв. (което деяние останало недовършено по независещи от дееца причини), или общо сума в размер на 42 091,01 лв. като ДДС за възстановяване – особено големи размери, поради което и на основание чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е бил ОСЪДЕН на лишаване от свобода за три години, чието изпълнение е било отложено условно по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от четири години.

Със същата присъда подсъдимият К. е осъден да заплати на Министерство на финансите (МФ) като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата от 35 723,01 лв. със законните лихви от 14.11.2013 г. до окончателното й изплащане.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият К. е осъден да заплати разноските по делото: 706,30 лв. – на ОДМВР-Благоевград, 669,92 лв. – на ОС-Благоевград, и 357,24 лв. като държавна такса върху уважен размер на граждански иск.

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника, с искане за отмяната й и за оневиняване и оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанието му чрез прилагане на чл. 55 от НК. Защитникът смята, че присъдата е постановена въз основа на негодни доказателства и предположения при непълнота на доказателствата, а също така при съществено нарушаване на процесуални правила в хода на доказателствения процес; твърди се още, че е несправедлива. Защитникът смята за недоказана идентичността на подсъдимия като управител на данъчно задълженото лице „К. 2012“ ЕООД и извършителя на престъплението (поради недоказаност именно подсъдимият да е разпореждал попълването на справките-декларации с данни за неверни фактури; поради неяснота кой и как – физически или по електронен път, е подавал в НАП инкриминираните справки-декларации и дневниците за покупки към тях; поради неяснота кога, къде и какво е предавал свидетелят П. П. на подсъдимия); защитникът смята също и че е недоказан умисълът при извършване на престъплението. Защитникът намира още за неоснователно уважаването на гражданския иск на МФ срещу подсъдимия.

Във въззивните съдебни прения прокурорът и представителят на гражданския ищец МФ заявиха, че присъдата следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и справедлива – т.е. изцяло правилна, а защитникът и подсъдимият поддържаха искането за оправдаване на подсъдимия и за отхвърляне на предявения срещу него граждански иск по изтъкнатите в жалбата съображения.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, проучи самостоятелно доказателствените източници по делото. При това съдържанието на всяко едно доказателствено средство поотделно беше подложено на анализ, а съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази дейност СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД оформи изводи за доказани факти и приложимо право, съвпадащи почти изцяло с тези на първоинстанционния ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени по делото следните значими факти:

Подсъдимият К.К. е бил управител и едноличен собственик на капитала на „К.К.

2012“ ЕООД (дружеството) от 28.09.2012 г. до 23.01.2014 г. при инкриминиран период 14.01.2013 г. – 14.12.2013 г. (ДП, т. 1, л. 50-51 – удостоверение от 29.12.2016 г. на АВ). В 2 инкриминирания период в офиса на ТД на НАП в Благоевград за дейността на това дружество са били подадени следните осем инкриминирани справки-декларации по ЗДДС (СДЗДДС) и осем свързани с тях дневници за покупки на дружеството със следното съдържание:

СДЗДДС № 01001392387/14.01.2013 г., за данъчен период декември 2012 г. (ДП, т. 1, л. 91 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупки през месец декември 2012 г. (ДП, т. 1, л. 92). В СД е деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит 2 567,01 лв.; деклариран е ДДС за възстановяване 2 257,01 лв. Сумата от 2 257,01 лв. реално е получена от представител на дружеството на 14.02.2013 г. по банкова сметка съобразно акт за прихващане и възстановяване (АПВ) от 07.02.2013 г. - доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99) и съдържание на ревизионен акт (РА - ДП, т.

1, л. 66-69). Сумата от 2 257,01 лв. е неправомерно получена от дружеството съобразно заключението на ССчЕ (ДП, т. 2, л. 180 вр. 194 и 203; ДП, т. 3, л. 26-27 – поправка на погрешно изписана дата на фактура, посочена в СД и дневника за покупки). Във връзка с тази сума в СДЗДДС, а също и в дневника за покупки на дружеството на подсъдимия са посочени две фактури с издател „Ватос СИС“ - № 9/18.12.2012 г. и № 11/19.12.2012 г., според които дружеството на подсъдимия е закупило термокамини. В дневника за продажби на „Ватос СИС“ (ДП, т. 3, л. 42, т. 9 и т. 11) са посочени тези две фактури, според които дружеството на подсъдимия е закупило термокамини. Данните за тези фактури, посочени съответно от получателя – дружеството на подсъдимия, и от изпълнителя относно стойност на данъчна основа са еднакви: данъчна основа 6 407,30 лв. по едната и 6 427,75 лв. по втората фактура. Липсват данни за плащане от страна на дружеството на подсъдимия на доставчика по тези две фактури съобразно извлечението от банковата сметка на дружеството (ДП, т. 3, л. 99-100) и липсват данни за разплащане в брой. Поради това се обуславя извод, че по тези две фактури реално дружеството на подсъдимия не е имало никакви разходи – защото реално не са били осъществени доставки; поради това тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки за данъчен период декември 2012 г. са с невярно съдържание конкретно относно двете горепосочени фактури. Въпреки това дружеството на подсъдимия е получило именно чрез ползването на тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки горепосочената инкриминирана сума от 2 257,01 лв. като възстановен ДДС от държавния бюджет.

СДЗДДС № 01001401280/14.12.2013 г. за данъчен период януари 2013 г. (ДП, т. 1, л.

94 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупки към тази СД (ДП, т. 1, л. 95). В СД е деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит 4 167,80 в. и е деклариран ДДС за възстановяване 4 167,80 лв. вместо действителния 13,80 лв. Дружеството на подсъдимия реално е получило на 12.03.2013 г. по банкова сметка сумата от 4 167,80 лв., доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99) и съдържание на РА (ДП, т. 1, л.

66-69) съгласно АПВ от 04.03.2013 г. Инкриминирана е по-малката сума от 4 154 лв., след приспадане от декларираната и реално получената сума на действителния подлежащ на възстановяване ДДС от 13,80 лв. – съгласно заключението на ДССЧЕ (ДП, т. 4, л. 69).

Сумата е получена неправомерно съобразно заключението на ССчЕ (ДП, т. 2, л. 180 вр. 195 и 203), тъй като е прието, че няма реални доставки на термокамини по две фактури, посочени в СДЗДДС и в дневника за покупки на дружеството на подсъдимия - № 22/24.01.2013 г. и № 24/28.01.2013 г. с издател-доставчик „Ватос“; фактурите са посочени и в дневника за продажби на „Ватос“ (ДП, т. 3, л. 45, т. 8 и т. 10), като посочените от доставчика и получателя стойности на данъчна основа съвпадат. Във връзка с тези две фактури няма никакви данни дружеството на подсъдимия да е заплатило посочените в тях суми, т.е. да е имало реални разходи – съобразно извлечението от банковата сметка (ДП, т. 3, л. 99-100) и липсата на данни за разплащане в брой. Поради това се обуславя извод, че реално плащания по фактурите не са извършени – защото не са извършени реално вписаните в тях доставки; поради това тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки на дружеството на подсъдимия за данъчния период януари 2013 г. са с невярно съдържание конкретно относно двете горепосочени фактури. Въпреки това именно чрез ползването на тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки дружеството на подсъдимия е получило 3 реално по банкова сметка посочената по-горе инкриминирана сума от 4 154 лв. от държавния бюджет.

СДЗДДС № 01001411682/14.03.2013 г. за данъчен период февруари 2013 г. (ДП, т. 1, л. 97 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупки през този месец на дружеството на подсъдимия (ДП, т. 1, л. 98). В СД е деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит 3 992 лв. и е деклариран ДДС за възстановяване 3 992 лв. вместо действителните 40 лв. Сума от 3 992 лв. е реално получена на 02.04.2013 г. по банкова сметка от дружеството на подсъдимия съобразно АПВ от 20.03.2013 г., доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99 гръб) и съдържание на РА (ДП, т. л. 66-69); инкриминирана е по-малка сума – 3 952 лв., след приспадане от декларирания и реално получен като възстановен ДДС на действителния подлежащ на възстановяване ДДС от 40 лв., съобразно заключението на ДССчЕ (ДП, т. 4, л. 70). Сумата е неправомерно получена според заключението на ССчЕ (ДП, т. 2, л. 181 вр. 195 и 203), тъй като е прието, че няма реални доставки на термокамини по две фактури, посочени в СДЗДДС и в дневника за покупки на дружеството на подсъдимия, като фактурите са с доставчик „Есперанса ЕС“ - № 3/22.02.2013 г. и № 12/27.02.2013 г.; те са посочени и в дневника за продажби на „Есперанса“ (ДП, т. 3, л. 51, т. 5 и т. 14) при съвпадащи стойности на посочена данъчна основа от доставчика и получателя. Липсват данни за плащане от страна на дружеството на подсъдимия по тези две фактури съобразно извлечението от банковата сметка (ДП, т. 3, л.

99-100) и липсват данни за разплащане в брой, което обуславя извод, че дружеството на подсъдимия не е имало разходи във връзка с тези две фактури – защото по тях не са извършени доставки, поради което тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки на дружеството на подсъдимия за данъчния период февруари 2013 г. са с невярно съдържание конкретно относно двете горепосочени фактури. Въпреки това дружеството на подсъдимия е получило именно чрез използването на тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки горепосочената инкриминирана сума от 3 952 лв. от държавния бюджет.

СДЗДДС № 01001421767/15.04.2013 г. за данъчен период месец март 2013 г. (ДП, т. 1, л. 100 – предоставено от НАП копие на електронен документ) и дневник за покупките през този месец на дружеството на подсъдимия (ДП, т. 1, л. 101). В СД е деклариран ДДС с право на пълен данъчен кредит 4 220 лв. при действителен 0 лв. и е деклариран ДДС за възстановяване 4 220 лв. при действителен 0 лв. Сума от 4 103,82 лв. е реално получена на 10.05.2013 г. по банкова сметка от дружеството на подсъдимия съобразно АПВ от 22.04.2013 г., доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99 гръб) и съдържание на РА (ДП, т. 1, л. 66-69); инкриминирана е по-голяма от реално получената, но равна на цялата претендирана чрез деклариране сума – 4 220 лв., съобразно заключението на ДССчЕ (ДП, т. 4, л. 71). Сумата е получена неправомерно съгласно заключението на ССчЕ (ДП, т. 2, л. 182 вр. 196 и 203) – прието е, че не са осъществени реални доставки на термокамини по две фактури - № 14/21.03.2013 г. и № 21/27.03.2013 г. с доставчик „Есперанса ЕС“. Тези две фактури са посочени в СДЗДДС и в дневника за покупки на дружеството на подсъдимия, а също и в дневника за покупки на доставчика „Есперанса ЕС“ (ДП, т. 3, л. 54, т. 3 и т. 10), като стойностите на данъчна основа съвпадат. Липсват данни за плащане от страна на дружеството на подсъдимия на доставчика както по банков път доказано чрез извлечение от банкова сметка (ДП, т. 3, л. 99-100), така и в брой, поради което се обуславя извод, че дружеството на подсъдимия не е имало никакви разходи във връзка с тези две фактури – защото по тях реално не са осъществени доставки; поради това тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки са недостоверни конкретно относно двете горепосочени фактури. Въпреки това чрез ползването на тази СДЗДДС и свързания с нея дневник за покупки дружеството на подсъдимия е получило реално сумата от 4 103,82 лв. от държавния бюджет и е направен неуспешен опит да се получи сумата от 116,18 лв. от държавния бюджет.