Решение № 261 от 15.09.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Перник, 15.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500263 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предмет на въззивното производство са три въззивни жалби срещу решение № 261194 от 06. 12. 2021г., постановено по гр. д. № 06053 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, както следва :

-Община Перник го е обжалвала, в частта, с която е осъдена да заплати на З. К. Н., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД сумата от 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от причинените му увреждания- счупване на дясна лъчева кост и масивно кръвонасядане в дясна тазобредрена област, получени на *** около 14.30 часа - 15.00 часа, при подхлъзване и падане при пресичане на заледен участък на ул. „***“ в близост до сградата на Печатницата в гр. Перник, поради неизпълнение на задължението на Община Перник за снегопочистване и поддържане в добро състояние на общинските пътища, ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от деня на увреждането *** до окончателното изплащане на вземанията, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски.

Навежда доводи, че решение е неправилно и моли да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Евентуално моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение като завишен. Моли да й бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции. За съдебно заседание не е явил представител на Община Перник.

Насрещната страна З. К. Н. е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа становище си и в съдебно заседание, чрез адвокат В.К..

„ЗАУБА“ АД, е подала писмен отговор, чрез адвокат И.Г.. С него изразява становище, че въззивната жалба на Община Перник е основателна и следва да се уважи.

„ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, чрез адвокат К.Ч., е подало писмен отговор. С него изразява становище, че въззивната жалба на Община Перник е основателна, а двете дружества са извършили качествено снегопочистване, като работата е приета от възложителя без възражения.

-„ЗАУБА“ ЕАД, чрез адвокат И.Г., и „ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, чрез адвокат К.Ч., са го обжалвали в частта, с която са уважени обратните искове срещу двете дружества и те са осъдени в качеството им на участници в ДЗЗД “Перник Комунал”, да заплатят на основание чл. 54, вр. чл. 49, вр. чл.

45, ал. 1, вр. с чл. 122, ал. 1 ЗЗД, солидарно на Община Перник, с Булстат 000386751, със седалище и адрес гр. Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, сумата от 7000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от З. К. Н., с ЕГН **********, с адрес ***, в резултат на причинените му увреждания - счупване на дясна лъчева кост и масивно кръвонасядане в дясна тазобредрена област, получени на *** около 14.30 часа- 15.00 часа при подхлъзване и падане при пресичане на заледен участък на ул. „***“ в близост до сградата на Печатницата в гр. Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на обратните искове- 12.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията, при условие, че Община Перник заплати на З. К.

Н., с ЕГН **********, обезщетението в размер на 7000 лева, както и са 2 осъдени да заплатят разноски. Молят решението в тази част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявеният обратен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Всяко от двете дружества претендира да му бъдат присъдени направените разноски. Поддържат подадените от тях жалби и в съдебно заседание, чрез депозирани писмени молби Насрещната страна Община Перник, чрез юрисконсулт Л., е подала един общ писмен отговор по тези въззивни жалби, с който ги оспорва като неоснователни и не е изпратила представител за съдебно заседание.

След като взе предвид направените с жалбата оплаквания, доводите на насрещната страна и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивните жалби се явяват редовни и процесуално допустими – подадени са от активно легитимирани страни, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване, срещу съдебно решение, което подлежи на инстанционен контрол и подлежат на разглеждане по същество.

Обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на закона и в предвидената форма. Следователно обжалваното решение не е нищожно.

Налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск и не се били отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове. Следователно обжалваното решение не се явява недопустимо.

По отношение неправилността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд е обвързан от изложеното във въззивните жалби. Изхождайки от изложеното във въззивните жалби, от доводите на насрещните страни, както и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателстваамбулаторен лист за преглед на пациент № ***/***, с приложен към него допълнителен лист и искане/назначение за образна диагностика от ***, гласни доказателства, събрани при разпита на свидетелите Д.Н.Т. и А.И.Н., 3 както и от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза се установява, че :

На *** около 14.30 часа - 15.00 часа в гр. Перник, на ул. „***“ на кръстовището, на което се намира сградата на Печатницата, при пресичане на заледената улица ищецът се е подхлъзнал и паднал. Ищецът изпитал силна болка в дясната ръка и дясна тазобедрена област и не можел да стане.

Свидетелката Д.Т. в този момент се намирала съвсем наблизо, видяла падането на ищеца и му помогнала да стане. С паркираната си наблизо кола св. Т. веднага закарала ищеца в Центъра за спешна медицинска помощ на МБАЛ „***“. Докато бил в спешния център, ищецът се обадил на съпругата си св. А.И. Н., която взела такси и отишла в болницата. Там направили рентгенография на дясна гривнена става и дясна тазобедрена област на ищеца, от която се установило счупване на дясната лъчева кост и ръката на ищеца била гипсирана. След това св. Т. закарала до дома им ищеца и св. Н., които са нейни съседи и се познават от кварталния магазин. Няколко дена след инцидента св. Т. се обадила на ищеца да го чуе и той споделил, че много го боли ръката. Впоследствие св. Н. споделила на св. Т., че води ищеца на физиотерапия.

От свидетелските показания на Т. се установява, че на *** пътното платно на ул. „***“ в гр. Перник не е било почистено от сняг, имало заледявания и било много трудно да се ходи по него. Ищецът е паднал, докато е пресичал кръстовището, образувано от ул. „***“ и от още една перпендикулярна на нея улица, на ъгъла на която се намира сградата на Печатницата. Съдът приема, че инцидентът е станал при движение по продълженията на тротоарите на пътното платно, тъй като от показанията на св. Т. се установява, че преди да започне да пресича, ищецът се е движел по тротоара на стръмната улица, която е перпендикулярна на ул. „***“. По делото не се спори, че на това кръстовище няма очертана пешеходна пътека.

От представените по делото медицински документи, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че при падането на заледената улица ищецът е получил счупване на дясна лъчева кост в областта на гривнената става, което му е причинило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за повече от 30 дни. В резултат на инцидента ищецът е получил още и масивно кръвонасядане в дясна 4 тазобредрена област, което по своя медикобиологичен признак представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Първа помощ на ищеца е била оказана в МБАЛ „***“ гр. ***, където след извършване на необходимите прегледи, образни изследвания и консултации, е проведено консервативно лечение с гипсова имобилизация на дясна гривнена става за 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период при такъв вид увреждания е около 3-4 месеца.

Според вещото лице по отношение на счупването на дясната лъчева кост на ищеца не се очаква промяна на обективното състояние в бъдеще.

При медицинския преглед на ищеца, извършен във връзка с изготвяне на съдебно-медицинската експертиза, вещото лице е установило, че е запазен обемът на движение в дясна гривнена става, болезнен в крайните си фази.

Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните.

От показанията на св. А. Н. - съпруга на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че непосредствено след инцидента ищецът не се е чувствал добре, легнал си е веднага, щом се е прибрал, бил е видимо притеснен; имал е голямо кръвонасядане на десния си крак в областта на таза, което е променило с времето цвета си - от синьо-лилаво към зелено-жълто.; кракът много го е болял в тази област и го е влачел две седмици.; приемал е обезболяващи. Св. Н. е приготвяла храната за ищеца, който се е чуствал много дискомфортно, тъй като ищецът е десничар, поради което, докато ръката му е била гипсирана около месец, не е можел да се обслужва сам, да се измие и да се избръсне. Св. Н. като фризьорка го е бръснела с машинката. След свалянето на гипса, дясната ръка на ищеца била подута и той ходил на рехабилитация за раздвижването в болницата. Установява се, че в деня на инцидента ищецът е бил със зимни туристически обувки с дебели грайфери, каквито синът му ползвал за катерене на планини. Св. Н. и синът им се редували кой да остане при ищеца след увреждането. Ищецът продължава да изпитва болки при натоварване на ръката си и се налага да почива.

От правна страна.

Съгласно § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, преминават в собственост на общините следните държавни имоти

- общински пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените 5 площи за обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени със закон. Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост – имотите и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 48, т.2, б. „а“ от ППЗП - изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

Съгласно § 1, т.14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година ….... Съгласно чл. 167, ал.1 от Закона за движение по пътищата - лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, а съгласно чл.167, ал. 2, т.1 от ЗДвП - служби за контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка. Следователно съгласно цитираните правни норми Община Перник е собственик на ул. „Предела“, находяща се в гр. Перник и тя носи отговорност за поддържането й в изправно състояние и за безопасното й ползване – нещо което се установи, че нито тя го е извършила, нито служителите на които го е възложила, са го извършили.

По делото е доказано, че ищецът е получил упреждането си при пресичане и падане по заледена и заснежена улица, на кръстовището на ул.

„***“, на което се намира сградата на Печатницата в гр. Перник.