Решение № 143 от 23.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500249 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.№ 441/28.01.2025 г., подадена от „Тера – КЖ“ЕООД, чрез адв. Д. Д., против Решение №165/20.12.2024 г. по гр.д.№306/2023 г. на ОС – Кърджали, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу ответниците П. Х. Г., Г. Т. Г., Т. Г. Т. и Х. Г. Т. – главен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 137 194,59 лв., произтичащи от направа на допълнително и устно уговорени на 21.08.2017 г. СМР към основен договор, по който ищецът е изпълнител на учредено му право на строеж с нотариален акт от 30.09.2016 г., представляващи изградена вентилационна система в обект „Билла Маркет“ – гр.

Кърджали, кв. Възрожденци, както и евентуален иск с правно основание чл.108 от ЗС, да бъде признат за собственик по отношение на ответниците на движими вещи, описани в Приложение № I към Договор за изпълнение на СМР от 20.09.2017 г., сключен между „Тера – КЖ“ЕООД и „Еъркон“ЕООД, подробно описани, като жалбоподателят е бил осъден да заплати на ответниците разноски по делото в размер на 11 293,52 лв. Релевирани са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречие на мотивите с материалния закон, и със събраните по делото доказателства.

Съдът правилно е приел, че необходимостта от процесните СМР е възникнала в хода на строителството, и извършването им е било необходимо условие за сключването на договора за наем. Правилно съдът е приел, че процесните СМР са извършени след въвеждане на сградата в експлоатация на 29.09.2017 г., поради което възражението, че ищецът е следвало 1 да извърши процесните СМР за своя сметка, е неоснователно. Неправилно ответниците обвързват договора за учредяване на право на строеж в полза на ищеца, и договора за изграждане на вентилационна система. При тълкуване на клаузите на договорите съдът правилно е приел, че действителната обща воля на страните по тях е била наемателят да наеме обект, функционално готов за ползване от наемателя, като част от необходимите за това СМР, включително процесните, се изпълнят за сметка на наемодателя. Неправилни са съжденията на съда, че падежът на задължението на ответниците е настъпил с направата на строително монтажните работи и приемането им, които обстоятелства съдът приема, че са настъпили не по-късно от 27.11.2017 г. – поддържа се, че падежът на задължението е настъпил на датата на последната вноска по погасяване на задълженията към изпълнителя на строителномонтажните работи – „Еъркон“ЕООД – на 14.01.2021 г., поради което предявеният главен иск не е погасен по давност. Искът е доказан и по размер от приобщената съдебно-счетоводна експертиза. Неправилни са изводите на съда и във връзка с евентуалния предявен иск по чл.108 от ЗС. В конкретния случай не е налице хипотеза на чл.97 от ЗС, както неправилно е приел съда. Неправилно съдът е приел, че претенцията е предявена за вентилационната система като съвкупност от вещи. Напротив – предявената претенция е за всички отделни елементи на вентилационната система и именно поради това в исковата молба са индивидуализирани всички отделни елементи на вентилационната система. Неправилно съдът е приел, че климатичната, отоплителната и вентилационната система, всяка една поотделно, както и в съвкупност, не могат да бъдат отделени от обекта и да работят по предназначение, и при демонтаж са практически неизползваеми. От показанията на св. Д. се установява, че както системите като съвкупност, така и отделните елементи, могат да бъдат демонтирани и използвани на друго място, тъй като същите не са трайно прикрепени към обекта. Тъй като ищецът е заплатил на „ЕЪРКОН“ЕООД стойността на цялата вентилационна система, включително и изграждането й в магазин „Билла Маркет“ – гр. Кърджали, той е станал собственик на тази вентилационна система, като съвкупност от изграждащите я елементи, и тъй като същата се ползва от ответниците, чрез сключения от тях договор за наем с „Билла България“ЕООД, без да е налице договор с ищеца, то ползването на вентилационната система е без основание и на основание чл.108 от ЗС се настоява ответниците да бъдат осъдени да я върнат на ищеца. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и вместо него – постановяване на ново решение по съществото на спора, с което въззивният съд да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата от 137 194,59 лв., представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди на ищеца в резултат от неизпълнение на задълението им да заплатят стойността на изградената в обекта им „Билла Маркет“ – гр. Кърджали вентилационна система, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяването на иска до окончателното плащане. При условията на евентуалност, в случай че бъде приет за процесуално недопустим или неоснователен главният предявен иск, се настоява за уважаване на евентуално предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като ищеца бъде признат по отношение на ответниците за собственик на движимите вещи, подробно описани в Приложение №1 към Договор за изпълнение на СМР от 20.09.2017 г., сключен между „Тера - КЖ“ЕООД и „Еъркон“ЕООД, и 2 ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху тези движими вещи на „Тера – КЖ“ЕООД. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК чрез ССЕВ, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№1184/10.03.2025 г., подаден от Х. Г.

Т., Т. Г. Т., П. Х. Г. и Г. Т. Г., всички чрез адв. Т. Б., надлежно упълномощена с пълномощно за всички инстанции на л.203 от гр.д.№306/2023 г. на ОС - Кърджали. Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Обжалваното решение не страда от визираните във въззивната жалба пороци. По отношение на главния предявен иск по чл.82 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД и във вр. с чл.258 от ЗЗД правилно съдът е приел, че не се установява твърдението на ищеца, че допълнително и устно му е било възложено изграждането на процесните СМР; правилно е прието, че искът е погасен по давност, като вземането за обезщетение по чл.82 от ЗЗД е възникнало не по-късно от 27.11.2017 г. – датата на издаване на фактурата за заплащане на СМР от „Тера-КЖ“ЕООД на „Еъркон“ЕООД, при липса на доказано конкретно съгласие между страните по настоящото дело за направа на процесните СМР и за срока, в който същите е следвало да бъдат изпълнени. По отношение на евентуалния иск по чл.108 от ЗС съдът законосъобразно е приел, че на основание чл.97 от ЗС процесната вентилационна система е собственост на ответниците, като собственици на имота, поради което ревандикационния иск за същата, като съвкупност от движими вещи, е неоснователен. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, в подкрепа на изводите на първостпенния съд. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В производството е съединена за разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.№1383/21.03.2025 г., подадена от „Тера – КЖ“ЕООД, чрез адв. Д. Д., против Определение №82/06.03.2025 г. по гр.д.№306/2023 г. на ОС – Кърджали, постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на „Тера – КЖ“ЕООД за изменение на постановеното Решение №165/20.12.2024 г. по гр.д.№306/2023 г. на ОС – Кърджали в частта му за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на ответниците разноски, поради тяхната прекомерност. Сочи се, че своевременно е било направено от ищеца възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Настоява се възражението да бъде уважено от въззивния съд.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№2077/05.05.2025 г., подаден от Х. Г. Т., Т. Г. Т., П. Х. Г. и Г. Т. Г., 3 всички чрез адв. Т. Б.. Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба. Правилно съдът е приел за справедлив и обоснован претендираният от ответниците размер на разноските за адвокатско възнаграждение – същите са в същия размер, в който са направени разноски за адвокатско възнаграждение и от самия ищец.

Неоснователно се поддържа, че делото не е с фактическа и правна сложност – предявените искове са с правно основание чл.82 от ЗЗД и чл.108 от ЗС, чийто предмет на доказване е много различен, и всеки от тях изисква провеждане на адекватна и пълноценна защита, ангажиран е значителен по обем доказателствен материал, проведени са 8 съдебни заседания, всяко от които е с активното участие на процесуалния представител на ищците.

Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

С въззивната жалба, отговора на въззивната жалба, частната жалба и отговора на частната жалба, страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на решението, въз основа на събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

Исковото производство е образувано по Искова молба вх.№3965/30.10.2023 г., депозирана по пощата на 27.10.2023 г., уточнена с Молба вх.№4303/17.11.2023 г. /на л.133/, с която ищецът „Тера –КЖ“ЕООД е предявил срещу ответниците иск, с посочено в исковата молба правно основание чл.82 от ЗЗД във вр. чл.79 от ЗЗД, с който се иска осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 137 194,59 лева, представляваща обезщетение за нанесените на ищеца имуществени вреди в резултат от неизпълнен устен договор за поръчка, сключен на 21.08.2017 г. с ответниците, представлявани от ответника Х. Г. Т., с който ищецът бил натоварен да организира изграждането на цялата вентилационна система на обект „Билла Маркет“ в гр. Кърджали, находящ се в „Средноетажна жилищна сграда с подземни гаражи и търговски обект“, построена в УПИ VII-6285, кв.177, ж.к.“Възрожденци“, срещу възнаграждение от 15% от цената на фактурата, издадена от подизпълнителя. Сочи се, че в изпълнение на договора за поръчка, ищецът сключил с подизпълнителя „Еъркон“ЕООД Договор за изпълнение на СМР от 20.09.2017 г., с който възложил на „Еъркон“ЕООД да изгради цялата вентилация на обект „Билла Маркет“. Ответниците, като възложители, не заплатили стойността на изградената вентилационна система, поради което ищецът изпаднал в забава по договора, сключен от него с подизпълнителя „Еъркон“ ЕООД в изпълнение на поръчката, което довело до завеждане на търговски и изпълнителни дела срещу ищеца от подизпълнителя „Еъркон“ЕООД и начисляване на допълнителни разноски. Сочи се, че в резултат на забавата на ищците да изпълнят задълженията си като възложители по договора 4 за поръчка, ищецът заплатил следните суми: