Определение № 900 от 29.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 900 гр. София, 29.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000601122 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл.446 ал.2 НПК вр.чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 и сл. НПК вр.чл.67 ал.1,т. вр.чл.68 ЗИНЗС,като е образувано по:

-частна жалба на адв.В. С. от АК-Враца,с посочен съдебен адрес, защитник на осъдения С. З. Н.,с установена самоличност,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор гр.***

-по частна жалба от осъдения С. З. Н.,с установена по делото самоличност, ЕГН **********,против определение №465/01.09.2023 година на съда,постановено в открито съдебно заседание по наказателно частно дело №529/2023 година по описа на ОС гр.Враца,с което по реда на чл.446 НПК е заменен режима на изтърпяване на наказание“лишаване от свобода“ от „строг“ на „специален“ за посочения в съдебния акт остатък от неизтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“.

В частната жалба защитникът на осъдения Н. твърди,че атакуваното определение на първия съд е необосновано и незаконосъобразно.Сочи се,че постановеният съдебен акт не е съобразен със събраните по делото гласни доказателствени средства,а първият съд необосновано е приел да са налице условията на чл.67 ЗИНЗС.По същество е сторено оплакване,че първият съд схематично се е позовал на фактическите данни и обстоятелства по делото,а 1 сторените правни изводи са необосновани.Сочи се,че всички наказания на осъденото лице са налагани,поради това,че осъдения отстоява правата си и позицията,която смята за правилна.Оспорва се обосноваността на извода на първия съд,че стореното предложение е обосновано,като в подкрепа на проявената тенденциозност спрямо осъдения Н. се сочат отменени заповеди,с които му е налагано наказание „изолиране в наказателна килия.

На основата на тези оплаквания срещу законосъобразността на атакувания съдебен акт е направено искане за отмяната му,като стореното предложение на началника на затвора в гр.*** да бъде променен режима на изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода" на осъдения С. З. Н. от „строг“ в „специален“ се остави без уважение.

Частна жалба против постановения съдебен акт е подал и осъдения С. З.

Н.,като твърди по същество,че при постановяването на атакувания от него съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения,довели до нарушаване на правата му и е нарушен Закона.Сочи,че не е бил запознат с документите по делото,свързани с направеното предложение на началника на Затвора гр.*** и това е попречило ефективно да се защити.

Оспорва обосноваността и законосъобразността на наложените му административни наказания ,като едновременно с това сочи,че първият съд го е лишил от възможност да задава въпроси на разпитаните по делото свидетели.Излага съображения,позовавайки се на приобщените по дело заповеди за административно наказание,включително на решенията на съд,с които част от тях са прогласени за нищожни.Твърди да е налице тенденциозно отношение към него,а отказите да изпълнява определени разпореждания са свързани с забрана за полагане на принудителен труд На основа горното претендира отмяна на атакувания съдебен акт.

Съдът прецени направените оплакванията в частните жалби до въззивния съд и като провери атакуваното определение,въз основа доказателствена оценка по делото,намери частните жалби за процесуално допустими,но неоснователни по същество.

Съображенията са следни:

Производството пред Окръжен съд гр.Враца е било образувано по предложение на началника на затвора гр.*** с искане за изменяне режима на 2 изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ на осъдения Н. да се промени от „строг“ на „специален“.Първият съд е сторил анализ на събраните по делото,представени с предложението писмени доказателства,събрал и проверил е гласни доказателствени средства и като е намерил искането /предложението/ за основателно е изменил режима на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ на осъдения Н. от „строг“ на „специален“ за срока,оставащ до пълното изтърпяване на наказанието.

Въззивният съд провери атакувания съдебен акт и направи собствена преценка да събраните по делото доказателствени източници.Установява се,че С. Н. е постъпил в Затвора гр. *** на 07.12.2021 година,като е преведен от Затвора гр.*** за изтърпяване на наложено му наказание "лишаване от свобода".С определение,постановено по н.д.№14851/2021 година на Софийски районен съд е одобрено споразумение,с което на Н. е наложено наказание от 2/две/ години „лишаване от свобода“.Определен е първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

С определение по н.д.№15358/2021 година на Софийски районен съд,на основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание 1 /една/ година „лишаване от свобода“, наложено по нохд №2624/2019 година при определен първоначален "строг" режим.Изтърпяно е,считано от 27.10.2021 година до 12.10.2022 година,от която дата Н. търпи наложеното му наказание по нохд № 14851/2021 година на РС София.Зачетен е предварителен арест в размер на 4 месеца и 16 дни.

Установява се,че Н. е с първоначално определена оценка на риск от 69 точки,но в хода на корекционния процес не е отбелязан напредък и считано от 30.05.2023 година е налице повишена оценка за опасностите от риск-76 точки.

За да постанови атакувания съдебен акт,първият съд е оценявал всички обстоятелства, относими към законосъобразното и обосновано решаване въпросите,поставени от нормата на чл.446 НК вр.чл.67 ЗИНЗС,като е съобразил приети писмени доказателства,приложени към досие на осъденото лице,доказателства,свързани с остатъка от изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“,заповеди за наложени дисциплинарни наказания, решение №270/24.07.2023 година по адм.дело №424/2023 година на Административен съд гр. Враца за прогласена нищожност на заповед №Л3 2209/13.07.2023 година,решение №269/24.07.2023 година по адм. дело №425/2023 година на Административен съд гр.Враца за прогласена нищожност на заповед № Л-2210 /13.07.2023 година,решение №273/24.07.2023 година по адм.дело №426/2023 година на Административен съд гр.Враца за прогласена нищожност на заповед №Л-2211/13.07.2023 година, всички на началника на Затвора гр.***.Събрани и проверени са гласни доказателствени средства чрез разпит на св.Ц. Р. и св.Е. Ц..

Не се спори,че,считано от 24.02.2022 година осъдения Н. е преведен и настанен в корпус на Затвора в гр.***,поради опит за отклонение от ЗОЗТ "***“,където е изтърпявал наказанието си.В хода на водения корекционен процес при Н. не са констатирани положителни нагласи,устойчиво мотивирани у осъденото лице.Напротив,очертана е регресивна промяна в поведението му,като са задълбочени дефицитите в отделните наблюдавани зони на въздействие.

Първият съд коректно е посочил,че в зона „Начин на живот и обкръжение“ при осъдения Н. е отбелязан значителен регрес,свързан конкретно с допуснати дисциплинарни нарушения, за които е наказан вън от тези заповеди,които са били отменени по съдебен ред.Установен и предотвратен е опит за бягство от ЗОЗТ „***“,като е отчетен повишен риск от вреди за затворническата администрация.

В наблюдаваната в хода на корекционния процес зона“Междуличностни проблеми“ е установена саморазправа от страна на Н. с друг лишен от свобода,като констатираните прояви на агресия не са изолирани.В тази насока първият съд обосновано не е дал вяра на разпитаните по делото свидетели,опитващи се да омаловажат към степен на пълна липса агресивните прояви на осъдения Н. спрямо трети лица.Именно това е мотивирало затворническата администрация да прецени,че рискът от вреди за останали лишени от свобода е в средни стойности,доколкото са констатирани агресивни прояви у Н..Тази агресия не може да се обясни и защити с тезата на защитата,че така осъдения Н. отстоява свои права и свои определени позиции.

Първият съд коректно е обсъдил установените по делото факти,свързани с трудовата ангажираност на осъдения,макар и за кратък период от време и първоначално заявено желание от страна на осъдения Н. да повиши 4 образователното си ниво.Видно е,че през месец септември 2022 година Н. е записан ученик в 10-ти клас към училището към Затвора,а след това,в кратък период от време е отказал последваща учебна дейност.Коректно първият съд е посочил,че през м.април 2022 година и м.март 2023 година осъдения Н. успешно е завършил корекционни програми,свързани с овладяване на гнева и справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето.Участвал е в курс „Християнски ценности“ и в организирани мероприятия.Отчетени от първия съд са запазените ресоциализационни ресурси.Първият съд коректно е посочил и анализирал Заповед № Л-2210/13.07.2023 година на Началника на Затвора гр.***,Заповед № Л-2209/13.07.2023 година на Началника на Затвора гр.*** и Заповед № Л-2211/13.07.2023 година на Началник на Затвора гр.***,както и наложените с тях наказания на Н. на основание чл. 104 ал.1 вр.чл.101,т.7 и чл.102 ал.2 ЗИНЗС-„изолиране в наказателна килия“,които са били прогласени за нищожни от съд.От друга страна е видно,че освен тях осъдения Н. е наказван още 11/единадесет/пъти за допуснати от него дисциплинарни нарушения.Видно е,че Н. е системен нарушител на правилата и стандартите,разписани в ЗИНЗС и подзаконовите нормативни актове,доколкото е наказван общо 11 пъти,факт, установяващ устойчиво регресиращо поведение.В тази насока не се констатира превратно тълкуване и оценка на доказателствата,обусловили налагането на наказания на осъдения Н. за допуснатите от него дисциплинарни нарушения, нито доказателствата,установяващи ги са ценени по начин извън действителното им съдържание. Обосновано първият съд е приел,че се касае за „…грубо и системно нарушение на установения ред ,с което се оказва отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода“,а провежданата корекционновъзпитателна работа с осъдения Н. не е изградила у него трайни положителни модели на поведение.Липсва какъвто и да е резултат,който да сочи положителен резултат и не се реализира прогресивната система в хода на корекционния процес.Опитите на затворническата администрация да мотивират Н. към спазване правилата на затворническия режим не дават резултат.

Необосновано е твърдението на защитата,а като необосновани се оценяват и възраженията на осъдения С. Н.,че съдът не е оценил задълбочено събраните по делото гласни доказателствени средства,които сочат на осъденото лице по начин,различен от този,твърдян от затворническата 5 администрация.Такава оценка сочи на неточна или некоректна критика на мотивите на първия съд.

Не се споделят като обосновани и твърденията,че поведението на осъденото лице е насочено към отстояване на негови позиции,така,както ги разбира и оценява самия Н..

Въззивният съд намира,че решаващият съд коректно е оценил показанията на свидетелите Ц. Р. и Е. Ц..Двамата сочат осъдения Н. като неконфликтна личност,но събраните по делото писмени доказателства сочат друго. Отново двамата твърдят,че не знаят Н. да е наказван,но това е сторено многократно, независимо от факта,че три от наказанията не следва да се отчитат,доколкото при налагането им не е спазена разписаната от закона процедура.Разбирането за това дали графика за почистване коридорите и килията е определен законосъобразно и дали разпоредбата на чл.176 от Правилник за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража противоречи на Конституцията на РБ и НПК не се съотнася към валидна преценка,нито на осъденото лице,нито на посочените двама свидетели.

Въззивният съд се съгласява с извода на решаващия съд,че „…..с действията си лишеният от свобода С. Н. дава отрицателен пример на останалите лишени от свобода и влияе върху тяхното поведение,а допуснатите груби дисциплинарни нарушение свидетелстват за явно незачитане на правилата и нормите в институцията.Допуснатите от него нарушения на установения ред и дисциплина,изразяващи се в грубо държане към представители на затворническата администрация,включително неизпълнение на техни разпореждания,саморазправа с друг лишен от свобода,сочат,че са налице материално-правните предпоставки по чл.67 ал.1 вр.чл.68 ЗИНЗС- налице е грубо и системно нарушаване на установения ред в пенитенциарното заведение,като същото по естеството си влияе отрицателно и на останалите лишени от свобода,и по този начин представлява реална опасност за сигурността им“.