Решение № 32 от 17.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пловдив, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20225000500060 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 3467/07.12.2021 г. от Община С., ЕИК ... против решение № 231/19.11.2021 г., постановено по г. д. № 392/2020 г. по описа на ОС – С. в частта, с която е осъдена Община С. да заплати на М. Д. Р. ЕГН ********** сумата от 25 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изкълчване на дясна глезена става и открито счупване на талуса (скочната кост, ожулване на десният лакът с размери около З см и кръвонасядане по вътрешната страна на лява подбедрица с размери 25/10 см., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на завеждане на исковата молба (20.08.2018 г.) до окончателното изплащане, както и сумата от 5 125.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 25 000.00 лева от датата на увреждането (20.08.2018 г.) до датата на завеждане на исковата молба (26.08.2020 г.), както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответните части и да отхвърли предявените искове изцяло. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 3578/16.12.2021 г. от М. Д. Р. ЕГН ********** против решение № 231/19.11.2021 г., постановено по г. д. № 392/2020 г. по описа на ОС – С. в частта, с която e хвърлен иска на М. Д. Р. ЕГН ********** над размера от 25 000.00 лева до пълния предявен размер от 50 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изкълчване на дясна глезена става и открито 1 счупване на талуса (скочната кост, ожулване на десният лакът с размери около З см и кръвонасядане по вътрешната страна на лява подбедрица с размери 25/10 см., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на завеждане на исковата молба (20.08.2018 г.) до окончателното изплащане, както и за разликата от присъдения размер от 5 125.00 лева, до пълния предявен размер от 10 166.67 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане от датата на увреждането (20.08.2018 г.) до датата на завеждане на исковата молба (26.08.2020 г.), както и в частта за разноските.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното, в съответните части и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по тази жалба счита, че същата е неоснователна.

Третото лице - помагач М. на з., х. и г. счита, че жалбата на Община С. е неоснователна, а жалбата на Р. е основателна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от М. Д. Р. ЕГН ********** от гр. В., бул. „Ц.О.“ № 13 против Община С., ЕИК ....

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 50 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изкълчване на дясна глезена става и открито счупване на талуса (скочната кост, ожулване на десният лакът с размери около З см и кръвонасядане по вътрешната страна на лява подбедрица с размери 25/10 см., причинени от инцидент от 20.08.2018 г. падане в коритото на река Г. от височина около 280 см. на първия дървен мост, намиращ се на около 750 метра в посока запад-северозапад от ПИЦ „С.“, община С., част от екопътека „К. на в.“, при стъпване на моста и подпиране на лявата си ръка на парапета, наличен само от едната страна на моста, при което парапетът се счупил, което довело до залитане и внезапна загуба на опора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на завеждане на исковата молба (20.08.2018 г.) до окончателното изплащане, както и за разликата от присъдения размер от 5 125.00 лева, до пълния предявен размер от 10 166.67 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане от датата на увреждането (20.08.2018 г.) до датата на завеждане на исковата молба (26.08.2020 г.), ведно с обезщетение за забавено плащане от датата на завеждане на исковата молба (26.08.2020 г.) до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

І. по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

1. за правната квалификация:

Правната квалификация на всеки иск се определя от твърдяните фактически 2 обстоятелства, на които той се основава. И в исковата молба, и в последващите изложения на ищцовата страна недвусмислено се казва, че вредите са пряк резултат от неправилното стопанисване от страна на община С. на обект екопътека „К. на в.“. Няма твърдения, че процесните вреди са от вещ.

Следователно правната квалификация на главния иск е чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

2. по същество:

В исковата молба се твърди, че, на 20.08.2018 г., Р. е паднала в коритото на река Г. от височина около 280 см. на първия дървен мост, намиращ се на около 750 метра в посока запад-северозапад от ПИЦ „С.“, община С., част от екопътека „К. на в.“, при стъпване на моста и подпиране на лявата си ръка на парапета, наличен само от едната страна на моста, при което парапетът се счупил, което довело до залитане и внезапна загуба на опора.

Тези обстоятелства се доказват от показанията на св. И.Г. и на св. Г.М. (л. 217 – 218 от делото на ОС).

Посочено е, че в резултат на падането, на Р. са причинени изкълчване на дясна глезена става и открито счупване на талуса (скочната кост, ожулване на десният лакът с размери около З см и кръвонасядане по вътрешната страна на лява подбедрица с размери 25/10 см.

Тези обстоятелства се доказват от заключението на медицинската експертиза (л.

203 – 206 от делото на ОС). В заключението изрично е посочено, че съществува връзка между инцидента и увредите на десния долен крайник.

Ответникът възразява, че не е легитимиран да носи отговорност, тъй като не е собственик на вещта „екопътека“ и нейните отделни елементи.

Няма спор, че теренът, върху който е построена процесната екопътека не е собственост на Община С.. Но в случая собствеността няма никакво значение.

Изграждането на екопътека „К. на в.“ е станало през 2013 г. Финансирането е станало по оперативна програма „Европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007 – 2013 г.“ Бенефициент по програмата е бил Община С.. Тя е сключила договор с изпълнител и е приела извършените работи. Тези обстоятелства са посочени в отговора на исковата молба.

Видно от писмо изх. № 102/26.01.2009 г. (л. 77 от делото на ОС), осъществяването на проекта е съгласувано с Държавно горско стопанство – С..

Видно от договор от 28.09.2012 г. (л. 78 – 94 от делото на ОС), изпълнението на проекта е възложено от Община С..

Видно от констативен протокол от 11.07.2013 г. (л. 95 – 100 от делото на ОС), приемането на изпълнението е извършено от Община С..

Според заключението на счетоводната експертиза (л. 209 – 210 от делото на ОС), 3 за процесната екопътека е отговарял един от специалистите, назначен с трудов договор към Община С., считано от 25.05.2016 г.

Видно от заключението на техническата експертиза (л. 256 – 258 от делото на ОС), разрешението за строеж на екопътеката е издадено на Община С..

Видно от докладна записка от 19.03.2019 г. (л. 283 от делото на ОС) от кмета на Община С. до Общинския съвет, е предложено да се предприемат действия по отдаване под наем сградата на посетителския информационен център (ПИЦ), който се намира в началото на процесната екопътека, като едно от задължителните условия е стопанисването на тази екопътека и поддръжката на инфраструктурата на трасето. По това предложение е прието решение № 1123/04.04.2019 г. на Общински съвет – С. за провеждане на конкурс за отдаване под наем на ПИЦ, като едно от задължителните условия е стопанисването на екопътека „К. на в.“ и поддръжката на инфраструктурата на трасето. Очевидно Община С. е считала, че трябва да предприеме действия във връзка с техническото състояние на това съоръжение.

Следователно отговорността за поддържането на екопътека „К. на в.“ е на Община С., което я прави легитимен ответник по така предявените искове.

Ответникът прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът била допринесла за вредоносния резултат, като не се е съобразила с поставените табели и на свой риск е предприела преминава през моста.

Това възражение е неоснователно.

На първо място, преминаването през процесния мост е единствената възможност да се продължи движението по екопътеката – показания на св. М. (л. 217 от делото на ОС).

На второ място, не са ангажирани доказателства от които да може да бъде направен извод, че са били налични табели, който да предупреждават за възможни затруднения при преминаването през моста, включително счупвания на перилата.

На трето място, не са ангажирани никакви доказателства, че ищецът се е движела по моста по начин, който да създава вероятност от счупване на елементи от неговата конструкция или за самонадеяно поведение.

Въз основа на горното може да бъде направен категоричен извод, че е налице хипотезата на чл. 49 от ЗДД. Ответникът следва да репарира причинените неимуществени вреди, макар и без вина, тъй като носи отговорност за безопасността на изградената по негово възлагане екопътека.

В исковата молба е посочено, че в следствие на инцидента Р. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи в силни физически болки за продължителен период от време, душевно страдание в следствие на уплаха и стрес по време и след инцидента.

Изпитвала неудобства, причинени от ограничения на движението на крайници на тялото, ограничаване на социалния живот и личните контакти, престой в болнично заведение и последващо продължително домашно лечение, след което са осъществени етапи на рехабилитация, ползване на чужда помощ за изправяне, стъпване, придвижване и обслужване за основни лични нужди, изпитани трудности и дисконфорт в периода на 4 бременност. Притеснявала се за здравето и живота на плода, който носила, за своето здраве и живот, за своето бъдеще и това на семейството, за цялостното си здравословно състояние и за последиците от травмите и кръвонасяданията, съмнявала се, че може да получи инфекции на раните след операцията. Допълнително неудобство е изпитала и от летните жеги, положения гипс, от транспортирането от гр. С. до гр. В.. Вкъщи се налагало стриктно да спазва медицинските указания и да не стъпва на счупения и фиксиран крайник. В периода на възстановяването тя живяла на втори жилищен етаж и не е можела да излиза без чужда помощ, като 45 дни е ползвала патерици, а след това е ползвала проходилка и инвалидна количка до декември месец 2018 г. и в това състояние е носила и детето в утробата си, като увеличаващият се корем я е поставял в неудобно положение като стои седнала в количката, а също и когато е ходила с патерици или чужда помощ. Дълбокото душевно страдание е причинило ограничение в личния и социален живот, неспособност да прекарва пълноценно време с бащата на детето, своите близки и приятели, да полага пълноценни грижи по време на бременността за себе си и детето, да изпита пълноценно и свободно радост от състоянието си, наложилите се промени в общите им планове и невъзможността да участва в подготовката и приготовленията по посрещане на първородното дете. Уплахата от падането в реката, при което е имало и риск за живота на младата жена е довела до трайно емоционално разстройство. Р. се затворила в себе си, изпитвала вина за състоянието си и своята безпомощност, тя осъзнавала, че в млада възраст е можела да загуби живота си, отчитала, че това се случило пред очите на бащата на детето й, че е можела да постави и плода в риск, изпитвала срам от падането и душевно терзание за случилото се, което рефлектирало негативно на самочувствието й като жена. Наложилият се ежедневен прием на лекарства в продължение на месеци било психически обременяващо, а невъзможността да се труди и да има доходи за разноски и бъдещи планове й действа депресиращо и понижава драстично усещането за сигурност и пълноценност като индивид.