Решение № 219 от 02.12.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Кюстендил, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20241520200954 по описа за 2024 година П. Б. П., с ЕГН – ********** от с. **********, обл. Кюстендил обжалва наказателно постановление № 24-1139-002092/27.08.2024г. , издадено от началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП са й наложени административни наказания : “глоба” в размер 700 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишена от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В хода на съдебното производство жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържат се изложените жалбата възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Претендира присъждане на разноски.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото 1 доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, настоящият съдебен състав намери за установено следното:

На 15.08.2024 г. в 09:03 ч., с мобилно техническо средство - трафик радар TFR 1M 523, позиционирано в гр.Кюстендил, на ул. „Цар Освободител“ срещу № 342 е заснето нарушение за скорост , извършено с МПС , лек автомобил м. Форд“, модел „Фиеста“, с рег.№*********. Автомобилът се движел в посока – от с. Ябълково , към ул.“Овощарска“. Скоростта, с която се е движело МПС в момента на заснемане била 104 км/ч. при разрешена такава за населено място от 50 км/ч. С техническото средство е заснет снимков материал – клип №44620, на който са отразени точния час на нарушението, дата, рег. номер на автомобила, скоростта на движение, както и мястото на извършване на нарушението.

Видно от справка в сектор Пътна полиция , описаното МПС е собственост на „ПАМЕКС“ЕООД, с управител Б. И. П..

От управителя на дружеството – собственик на МПС е представена Декларация по чл. 188 от ЗДвП , в която е посочено, че на описаната дата автомобилът е управляван от П. Б. П.. Такава декларация е попълнила и самата П. Д.. Двете декларации са попълнени в деня на установяване на нарушението. На същата дата е съставен и АУАН с. GA № 1324408. Актът е съставен в присъствието на нарушителката и й е връчен лично, срещу подпис.

Описано е установеното нарушение и е дадена правна квалификация на същото – чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Приложен е и видеоклип , в който се сочи и точния час на установяване на превишаване на скоростта. Измерената скорост на движение на превозното средство е 104 км/ч., като същата е редуцирана на 101 км/ч. с приспаднат толеранс от 3 % в полза на нарушителя, при ограничение на скоростта за движение в населено място- 50 км/ч.

В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно и точно описание на фактическите обстоятелства, относими към инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.

Въз основа на акта, на 27.08.2024 г. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил издал атакуваното НП№24-1139-002092.

2

Недоволна от санкционирането й с това наказателно постановление останала жалбоподателката П., която го обжалва, в рамките на дадения й от ЗАНН срок.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин, от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства-показанията на актосъставителя и от другите приобщени по делото писмени доказателствени средства. Следва да се подчертае, че гласните доказателствени средства кореспондират и се подкрепят изцяло и от другите събрани по делото писмени доказателства, което наложи съдът да ги кредитира изцяло и безрезервно.

При съставянето на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същият е съобразен с изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН. При това, актът съдържа необходимите задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като излага конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено процесното нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и процесуалноправно естество, които да рефлектират върху законосъобразността на акта.

Възведената в акта за административно нарушение фактическа обстановка, относима към разглежданото административно нарушение е обективирана изцяло и в наказателното постановление. Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП.

В законоустановения 14-дневен преклузивен срок, съгласно чл. 59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката, в качеството си на легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което жалбата й се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.

Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника – жалб.

П. с оглед на виновно осъщественото от нея административно нарушение, съставомерно по този текст. Същото се изразява в това, че като водач на ППС, тя е допуснала движение на управляваното от нея превозно средство с превишена скорост, надвишаваща значително въведеното ограничение от 50 км/ч. за населено място. Правната квалификация на описаното нарушение 3 съдът споделя изцяло, като я намира за правилна и законосъобразна.

От легалния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е с императивен характер е видно, че на водачите на ППС се забранява при избиране на скоростта на движение да превишават максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч. Вън от съмнение е, че възвизникът- П. не се е съобразила с посоченото ограничение в населеното място и е управлявала автомобила със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. В хода на съдебното следствие бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които черпим информация, че скоростта е измерена прецизно и точно, с техническо средство от одобрен тип, тя е била 104км/ч. Годността на техническото средство, с което е извършено заснемането на нарушението е удостоверена по делото с представен Протокол от проверка №1-2124/01.02.2024г.

За правнорелевантния факт, доказващ наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на жалбоподателката, съдим най-вече от представеното писмено доказателство "извлечение от паметта" на техническото средство на приложения клип №44620/15.08.2024 г.. Всъщност, от това писмено доказателство черпим информация и не само за конкретното нарушение, изразяващо се в движение с превишена скорост на движение на управлявания от дееца автомобил, но така също и за времето, през което е извършено измерването /отразено с точност до секунда/, посоката на движение на превозното средство, режима на работа, на който е било настроено да работи техническото средство и мястото, където е установено нарушението. По отношение на последното обстоятелство /мястото на нарушението/ добиваме нагледна представа от приложените по делото снимки, извлечение от видеоклипа. Съдът счита, че обсъдени в своята доказателствена съвкупност, данните от клипа предоставят обективна възможност на нарушителя да може да се ориентира и разбере, къде точно е била измерена превишената скорост на управлявания от него автомобил. Още повече, че в АУАН и НП е описано подробно и самото място, където е констатирано нарушението. И тук следва да се поясни, че за пълнота на описанието на мястото на нарушението съдим така също от GPS координатите, посочени в снимката на видео-клипа. Същите, съобразени с направеното описание на мястото на нарушението в НП и АУАН, безспорно ориентират безпогрешно въззивника за това, къде е измерена превишената 4 скорост на движение на автомобила.

От друга страна, следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират и разколебават изложената от наказващия орган обвинителна теза. Ето защо, съдът счита, че при изложените обстоятелства, законосъобразно и правилно административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, като е приел, че редовно съставения АУАН от актосъставителя С. се ползва с презумптивна доказателствена сила, до доказване на противното.

Отделно от изложеното може да се изтъкне, че обвинителната теза наказващият орган е изградил не само на изложените в акта констатации, от страна на длъжностното лице, но така също и от другите писмени доказателства по преписката. Безспорно, наказващият орган се е позовал на данните от видеоклипа, извлечен от паметта на техническото средство, който се явява показателен в насока - датата и времето на измерването; измерената превишена скорост и посоката на движение на превозното средство. Само по себе си, извлечението на видеоклип от паметта на техническото средство по смисъла на 189, ал.15 от ЗДвП съставлява доказателствено средство. При изложените съждения съдът приема, че правилно и законосъобразно административното нарушение е подведено под хипотезиса на нормата на чл.

21, ал.1 от ЗДвП, която се явява относима към настоящия правен казус.

Наличието на разминаване между посочената в приложения по делото видеоклип скорост и тази в АУАН и НП се основава на приспаднатия толеранс , от 3% в полза на нарушителя, което изрично е упоменато в НП.

Правилно е определен и субекта на нарушението. Жалбоподателката П. П. е посочена от собственика на МПС ,като лице, което на процесната дата е управлявало описаното МПС, което обстоятелство е потвърдено и от самата нея в попълнената собственоръчно декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Встъпвайки на общата доказателствена плоскост и на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че наказващият орган законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, основавайки се както на съществуващите безспорни доказателствени факти, доказващи наличието на виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на водача.

5

При изложените съждения вън от съмнение е, че описаната в обстоятелствената част на наказателното постановление обвинителна теза се явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. Оттук следва и правният извод, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да се потвърди изцяло .

По отношение на размера на наложеното с НП наказание за това нарушение, съдът намира следното :

За нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се движение със скорост над разрешената максимална скорост в населено място, на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП по отношение на дееца са постановени две кумулативно дадени административни наказания - за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“

В нашия случай скоростта, приета за наказуема от АНО / след приспадане на толеранс от 3 %/ е 101 км/ч , в този случай глобата ще бъде в размер от 700 лв._Отделно от посоченото наказание глоба, законодателят в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 е фиксирал и конкретен размер на кумулативно предвиденото наказание "лишаване от правото да управлява МПС", като е посочил срок от три месеца. От изложеното следва, че наложените административни наказания на жалбоподателката се явяват законосъобразни и съобразени със степента на обществена опасност на дееца и извършеното от нарушение.