Решение № 343 от 29.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Пролетка А. като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20231001000583 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.294 ГПК, след отменително решение на ВКС, постановено по т.д.2335 по описа за 2019 година на Върховен касационен съд, ТК, II т.о.. Образувано е по въззивна жалба на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД срещу решение на СГС, VI – 12 състав № 1640/03.08.2018 г., постановено по т. д. № 2729/2017 г. в частта, с която е прието за установено, че дължи на „АЙ ДУ АДВ“ ООД сума в размер 50 997, 26 лв. – главница, ведно със законната лихва от 18.07.2017 година, както и 1919,94 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 2969, 94 лева, разноски за СГС по запис на заповед от 04.01.2017 г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 38436/2017 г. по описа на СРС, 64 състав.

Решението на СГС, ТО, VI – 12 състав е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 422 ГПК, предявен от „АЙ ДУ АДВ“ ООД срещу „ЛАЙТ ПОС” ЕООД, е отхвърлен за разликата над 50997,26 лева до предявения размер от 100 997,26 лева, както и лихва за периода 13.06.2017 година -17.07.2017 година.

Твърди се в жалбата, че решението е постановено при нарушение на материалния закон. Отделно от това, в жалбата се сочи, че решението е постановено при наличие на процесуални нарушения, свързани с обсъждане на всички доказателства, събрани по делото, както и всички противопоставени от ответника възражения. Не е налице изискването за 1 идентичност на посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземане, с това, чието установяване се цели в настоящото производство. Ето защо, следва съгласно ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС искът да бъде отхвърлен като недопустим. Съдът не е обсъдил възражението, че оспореният договор е подписан към дата, на която управителят не е имал представителна власт спрямо дружеството ответник. Наред с това, не е открито производство по установяване истинността на договора за заем и записа на заповед по реда на чл. 193, ал.2 ГПК. От жалбоподателя е направено и възражение, че договорът е антидатиран и не е счетоводно отразен. При изложените съображения в жалбата е направено искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени направените в двете съдебни производства разноски.

Въззиваемата страна „АЙ ДУ АДВ“ ООД, чрез своя процесуален представител, я оспорва като неоснователна и моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Счита, че правилно първоинстанционният съд е изследвал въведеното с исковата молба каузално отношение между страните като се е съобразил с постановките на ТР № 4/2013 г. Предвид факта, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 13.06.2017 г., то всички последици от неизпълнението, които издаденият запис на заповед обезпечава, вече са настъпили и са изискуеми. В този смисъл длъжникът не може основателно да релевира възражение за недължимост на сумите по записа на заповед, тъй като видно от материалното правоотношение те са дължими в пълен размер. В противоречие с твърденията, изложени във въззивната жалба, съдът е обсъдил възражението относно представителната власт на лицето, подписало договора за заем, и е установил, че към датата, на която е подписан договорът за заем и предоставена сумата, лицето Р. К. е било управител на ответното дружество. Съдът е обсъдил и възражението за недостоверност на датата, на която е подписан договорът за заем.

Въззиваемият се позовава на определение № 282/17.03.2016 г. по гр. д. № 5197/2015 г. на ВКС, IV ГО. Отделно от това сочи, че в отговора на исковата молба ответникът въззивник в настоящото производство не е направил искане за откриване на производство по чл. 193, ал. 2 ГПК, а в открито съдебно заседание на 04.05.2018 г. е потвърдил, че не оспорва подписите на документа, а е твърдял, че тъй като документът не се намира в счетоводството на дружеството, е антидатиран. Ето защо, правилно съдът не е открил производство по чл. 193 ГПК. Претендира присъждане на разноски. След образуване на въззивното производство по в.т.д.5178/2018 година по описа на САС, с решение от 04.12.2018г по т. д. № 29/2018г. на Окръжен съд – Видин е открито, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, производство по несъстоятелност спрямо ответника по иска „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД. Въз основа на служебна справка по чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ по партидата в търговския регистър се установява, че вземането на „Ай Ду АДВ“ ЕООД за 50 997,26 лева – главница по записа на заповед от 04.01.2017г. (предмет на въззивното производство), за 2 което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38436/2017г. по описа на СРС, 64-състав, е включено от синдика в обявения в търговския регистър на 15.02.2019г. списък на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, като общият размер на приетите вземания на кредитора възлиза на 63 495,25 лева. С определение по чл. 692 ТЗ от 27.09.2019г. по т. д. № 29/2018г. на Окръжен съд - Видин са оставени без уважение възраженията срещу приемане на вземането по записа на заповед, направени от длъжника, „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, и от друг кредитор на несъстоятелността, „Кийлайн Холдингс“ АД.

Съобразно дадените задължителни указания от ВКС, в настоящето производство са конституирани синдика на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД и „Кийлайн Холдингс“ АД.

Синдикът на „Лайт пос“ ЕООД /н/ Й. К. К. е изразил становище по иска и по въззивната жалба, в което излага, че при въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Твърди, че представеният договор за заем е антидатиран и неистински. Същият е подписан от бившия управител на „Лайт пос“ ЕООД Р. К. Г., който е подписал процесния договор за заем не на 04.01.2017 година, а след 29.03.2017 година когато вече не е бил управител на „Лайт пос“ ЕООД.

Договорът е антидатиран и е съставен единствено за целите на производството. Твърди, че ищецът не е успял да докаже, че каузалното правоотношение произтича именно от този договор за заем. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищецазаемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника-заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. Липсват доказателства, че плащането от 06.01.2017 година е във връзка именно с договора за заем от 04.01.2017 година. Аргумент в тази насока е и, че в счетоводството е осчетоводена фактура с основание аванс по договор, като с плащането „Ай ду АДВ“ ООД е погасило авансово част от своите задължения, а не му е отпуснало заем.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът „Ай ду АДВ“ ООД излага, че на 04.01.2017 година ответникът „Лайт пос“ ООД е издал запис на заповед с уговорка без протест и разноски, с който е поел безусловното и неотменимо задължение да заплати на поемателя „Ай ду адв“ ООД сумата от 100 997,26 лева с падеж на плащане 10.04.2017 година. В периода от издаване на ценната книга до датата на падежа на процесния запис на заповед ответникът не е заплатил нито 3 пълно, нито частично сумата, за която се е задължил, което е породило правния интерес да инициира съдебно производство по чл.417 ГПК, като подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от тази сума.

Със заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК длъжникът е осъден да заплати тази сума, ведно със законната лихва за периода от 13.06.2017 година до изплащането на вземането, както и разноски в размер на 3819.95 лева, от които 2019,95 лева държавна такса и 1800 лева – адвокатско възнаграждение, а с оглед постъпилото възражение за ищеца се поражда правния интерес да предяви установителният иск, с който да се признае за установено, в отношенията между страните, че съществува вземане по този запис на заповед. С исковата молба е въведено и твърдение за наличие на каузално правоотношение, по което процесният запис на заповед е издаден като обезпечение. Твърди, че е налице сключен договор за заем между страните от 04.01.2017 година, като дадената в заем сума е в размер на 50 000 лева, която е преведена по банков път на ответното дружество. В съдебно заседание с писмено становище ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявеният иск. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи предявеният иск и му присъди направените по делото разноски.

Ответникът „Лайт пос“ ООД оспорва предявеният иск. Твърди, че представеният договор за заем е антидатиран и подписан от управителя Р. К., след датата, на която същият е освободен на 23.03.2017 година като управител на едноличния собственик на капитала. Този договор никога не е бил представян в счетоводството на дружеството.Управителят не е имал правото да сключва договори за заем с трети лица още по-малко с други търговски дружества, на които същият е управител в този период. С уточняваща молба от 26.03.2018 година твърди, че не оспорва подписа на лицето Р. К. под договора за заем, както и под записа на заповед, а твърди, че не отразява волята на ответника.

Прави възражение за нищожност на уговорената в чл.7 от договора за заем неустойка, в отношение на евентуалност прави възражение за намаляване на договорката за неустойка поради прекомерност. Оспорва изцяло клаузите на договора за заем като твърди, че дружеството не се е задължавало по него. В чл.8 от договора е посочено, че се издава запис на заповед за сумата, равна на сумата по т.1, уговорената лихва, както и неустойката по т.8. Записът на заповед е без протест и с падеж – срокът по т.5 от договора. Договорката в чл.8 не кореспондира с уговореното между страните, а именно, че едва след изпадане в забава с повече от месец след крайния срок, в който е следвало да се върне заема се дължи претендираната от ищеца сума. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявеният иск.

Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на 4 дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/.

Предвид липсата на оплаквания относно фактическата установеност на спора, въззивният съд възприема следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд.

Липсва спор между страните, а и се установява, че след образуване на въззивното производство по в.т.д.5178/2018 година по описа на САС, с решение от 04.12.2018г по т. д. № 29/2018г. на Окръжен съд – Видин е открито, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, производство по несъстоятелност спрямо ответника по иска „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД. Въз основа на служебна справка по чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ по партидата в търговския регистър се установява, че вземането на „Ай Ду АДВ“ ЕООД за 50 997,26 лева – главница по записа на заповед от 04.01.2017г. (предмет на въззивното производство), за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 38436/2017г. по описа на СРС, 64-състав, е включено от синдика в обявения в търговския регистър на 15.02.2019г. списък на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, като общият размер на приетите вземания на кредитора възлиза на 63 495,25 лева. С определение по чл. 692 ТЗ от 27.09.2019г. по т. д. № 29/2018г. на Окръжен съд - Видин са оставени без уважение възраженията срещу приемане на вземането по записа на заповед, направени от длъжника, „ЛАЙТ ПОС“ ЕООД, и от друг кредитор на несъстоятелността, „Кийлайн Холдингс“ АД.