Определение № 1624 от 17.08.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е номер

IV -1624 град

Бургас

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На седемнадесети август, две хиляди и осемнадесета година в закрито съдебно заседание на осн. чл.205, ал.1 ГПК – отм., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА мл.с.

ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар

Прокурор разгледа въззивно гражданско дело номер

1059 по описа за 2018 година.

Производството по делото пред настоящата инстанция е по реда на чл.196 и сл. ГПК – отм.

На 17.09.2007г. пред Районен съд Несебър, ищецът А.

К. К. е предявил срещу Г.К.П. и Л.Х.В., иск за собственост. По иска е образувано гр.д.№643/07г. и е постановено Решение 137/22.12.08г.

По подадена въззивна жалба пред БОС е образувано ВГД

№302/09г.; с постановеното по него въззивно Решение №VI-6/12.02.10г., първоинстанционното е потвърдено. С касационно Решение №381/21.03.12г., постановено по гр.д.№756 10г., ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане.

След връщане на делото, пред БОС е образувано ВГД

№590/12г.; с постановеното по него въззивно Решение №I-109/28.09.2012г., първоинстанционното е потвърдено. Касационната жалба на ищцата П. е оставена рез разглеждане с Определение №69/28.02.103г. по гр.д.№10/13г. на ВКС.

По подадена от В.Т.В. – съпруг на Л.Х.В. молба по реда на чл.307, ал2 ГПК, с Решение №325/20.12.2016г. по гр.д.№4183/16г., ВКС е отменил Решение №137 на НРС и Решение №109 на БОС и е върнал делото на Несебърски районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

След връщане на делото, пред НРС е образувано гр.д.№1174/2016г., което е разгледано по реда на ГПК – ДВ бр.59/2007г.

Бургаският окръжен съд намира, че на осн.§2, ал.14, вр. ал.1 ПЗР ГПК, след отмяната на влязлото в сила Решение №109 на БОС, производството пред първата и пред въззивната инстанция следва да се разгледа по реда на ГПК – ДВ бр.12/1952г.

Независимо, че ответникът В.В. е конституиран в процеса след влизане в сила на ГПК – ДВ бр.59/07г., искът е предявен при действието на ГПК – ДВ бр.12/52г. /ГПК – отм./. Отмяната на влязлото в сила съдебно решение възобновява висящността на спора, считано от датата на предявяване на иска. Но извършените при първоначалното разглеждане на делото процесуални действия от страните и от съда запазват действието си.

Недопустимо е по отношение на част от страните и част от доказателствата производството да се развие по реда на стария, а на друга част – по реда на новия процесуален закон. Поради това и съобразно горепосочените правни норми, процесуалният ред за разглеждане на предявения иск е този на ГПК – отм.

На осн. чл.205, ал.1 ГПК – отм.

Бургаският окръжен съд установи:

Производството по делото е образувано е по въззивни жалби срещу Решение №34/22.03.18г., постановено по гр.д.№1174/16г. по описа на Районен съд Несебър, с което:

- по отношение на ответниците Г.К.П., Л.Х.В. и В.Т.В., е признато за установено че ищцата И.А.К. е едноличен собственик на недвижим имот, находящ се в с.Кошарица, Бургаска област, представляващ: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Кошарица, в м.“Чолакова чешма“, с площ 501 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно – рекреационен обект, при съседи: ПИ ***, ***, *** и ***;

- е отменен нотариален акт №66, том Х, рег.№6424, нот.д.№1767/2005г. на нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие района на Районен съд Несебър, вписан в Служба по вписванията Несебър с акт №43, том ХХII, нот.д.№4929/05г., вх.рег.№5802/08.09.2065г.;

- ответниците Л.Х.В. и В.Т.В. са осъдени да предадат на ищцата И.А.К. владението върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Кошарица, в м.“Чолакова чешма“, с площ 501 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно – рекреационен обект, при съседи: ПИ ***, ***, *** и ***;

Въззивникът

– ответник Г.К.П., чрез процесуален представител адв.П. – М. изразява недоволство от първоинстанционното решение и претендира на първо място обезсилването му като недопустимо. Изложени са съображения, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени своевременно, а продължаване на срока за това, извършено по искане на представляващата ищцата адв. С. е незаконосъобразно, доколкото изявлението й, че няма връзка с клиента, след като е редовно упълномощена, не е основание за продължаването му.

Евентуално са изложени подробни съображения за неправилност на решението.

Според въззивника, въпреки че правилно е разпределил тежестта на доказване, съдът не е взел предвид, че ищецът не е доказал придобиване на правото на собственост върху имота от неговия наследодател. Направено е подробно изложение и анализ на предпоставките за придобиване право на собственост по реда на №4а ПЗР ЗСПЗЗ, за да се формира краен извод, че за наследодателя на първоначалния ищец тези предпоставки не са били налице: върху имота не е имало сграда, в каквато насока са ангажирани свидетелски показания, и няма данни за извършено плащане, видно от представено удостоверение, изходящо от община Несебър.

Ищецът не твърди и не установява да е придобила имота по давностно владение. Нещо повече – с предявяваните искове в настоящото и предходно дело, не е било изяснено твърдението на ищеца за упражнявано владение върху имота и неговата продължителност – в тази връзка са обсъдени показанията на свидетелите, в контекста на твърденията на ищеца, от които според въззивника се установява, че А. К. е ползвал имота до 1995г., след който момент ползването е осъществявано от сина му К. К., разпитан като свидетел. Не било изяснено и дали и кога А. К. е заплатил стойността на имота, което е от съществено значение за възможността да придобие правото на собственост.

Изложени са подробни аргументи относно ангажираните от двете страни свидетелски показания и допуснатите от съда процесуални нарушения във връзка с кредитирането им и формиране на окончателните правни изводи, предвид заинтересоваността на свидетелите, посочени от ищеца.

Според въззивника, съдът е объркал категориите лица – тези, на които се възстановява правото на собственост са лицата или наследниците, които са били собственици към момента на обобществяването на земите; ползувателите са тези, на които е предоставено право на ползване, т. е. те не са били собственици и не може да им бъде възстановена собствеността. Възможността на ползувателите да придобият правото на собственост съществува само, ако са изградили сграда в ползвания имот.

Аргументите си въззивникът подкрепя с решение на КС.

Изложени са подробни съображения относно задължението на ищеца по предявения иск за собственост да докаже правата си. И т.к. ищците не са доказали своите, искът е следвало да се отхвърли. В тази връзка е без значение обстоятелството дали ответникът е доказал своите права, след като ищецът не е доказал собствеността си. Ищецът не е доказал упражнявано от наследодателя му и от него владения, поради което ответникът не следва да доказва че го е отблъснал

Претендират се разноски.

Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника П.П. на 28.03.18г. Въззивната жалба е подадена на 13.04.18г. Бургаският окръжен съд намира, че приложението на ГПК – отм. изключва приложението на чл.61, ал.2 ГПК. Поради това въззивната жалба на въззивницата П. е просрочена.

Но предвид обстоятелството, че след отмяната на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане, първоинстанционният съд е разгледал исковете, прилагайки ГПК – ДВ бр.59/07г., въззивният би нарушил правото им на защита, ако откаже да разгледа въззивна жалба, депозирана своевременно според процесуалния закон, който съдът в нарушение на закона им е указал, по арг. от чл.38 ГПК – отм.

Въззивниците ответници В.Т.В. и Л.Х.В., чрез процесуален представител адв.Д. изразява недоволство от решението и претендира неговата отмяна, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Подробни аргументи са изложени за допуснато от съда процесуално нарушение, във връзка с възражението на ответниците за липса на идентичност между имота, предоставен за ползване на наследодателя на ищеца и този, придобит от праводателя на ответниците. В тази връзка според въззивниците, съдът не възложил на ищеца тежестта да докаже идентичността на имотите, респ. – да отхвърли иска поради липса на такава.

Твърдят се допуснати процесуални нарушения и при разпределяне тежестта на доказване на ответниците – не им е указано задължение да докажат периода, в който праводателката им е упражнявала владение върху имота, а искът е отхвърлен с аргумент, че този факт не е бил доказан. Според въззивниците, титулът за собственост на ищцата – констативен нотариален акт, издаден през 2005г. сочи, че владението на праводателите и присъединеното й владение са упражнявани 10 години преди това.

В тази връзка въззивниците считат, че допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения задължават въззивния съд да даде указания на страните във връзка с доказване на твърденията си. Направени са и доказателствени искания: за разпит на свидетел за установяване на началото и обстоятелствата, при които е започнало упражняване на фактическа власт върху имота от В.В.; разпит на ответницата Г.К. и на ищцата по реда на чл.176 ГПК.

От фактическа и правна страна е оспорен извода на съда, че А. К. Х. е придобил правото на собственост върху процесния имот, както поради липса на предпоставките, визирани в §4а ПЗРЗСПЗЗ, така и поради липса на идентичност на имота, описан в нотариалния акт от 1995г. и процесния, за което ответниците са изложели възраженията си в депозирания отговор. Т.к. не е придобил правото на собственост върху имота, А. К.

Христов – дядо, не е могъл да го прехвърли валидно на А. Х. – внук.

Въпреки приетото възражение за липса на представителна власт на лицето Кольо К. и допуснатите в тази насока доказателства, неясен бил извода на съда по този въпрос.

С позоваване на аргументите на ВКС, обсъдени в ТР №11/13г., подробни съображения са изложени досежно характеристиките на констативните нотариални актове, тяхното правно значение и тежестта при оспорването им, за да се формира извод, че нотариалният акт за собственост на ответницата Г.П. удостоверява поне датата, на която е съставен, респ. – датата, на която лицето се позовава на изтеклата в негова полза придобивна давност.

Поради това ищецът е следвало да обори издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт, а не тя да доказва правото си на собственост.

Не бил обсъден факта, че след снабдяването си с нотариален акт през 1995г., наследодателят на ищеца изоставил владението, установено ожт показанията на св.К. От 1995г. до 2005г. е изтекъл 10 годишен срок, в който е било възможно родителите на Г.П. да завладеят имота и да придобият правото на собственост по давност, което е удостоверено пред нотариуса с показанията на трима свидетели в хода на обстоятелствена проверка.

С позоваване на съдебна практика се оспорва извода на съда, за невъзможност за присъединяване на разнородни владения – това на въззивниците и това на праводателката им.

Оспорени са изводите на съда, за невъзможност на единия съпруг да придобие по давност правото на собственост, когато спрямо другия съпруг е бил предявен иск за собственост. Според въззивниците, съдът е извършил разширително тълкуване на съображенията на ВКС, изложени в ТР №3/2016г.

Изложени са съображения за порочност на решението в частта, с което съдът е разгледал направените при условията на евентуалност възражения за придобивна давност. Според въззивниците съдът не ги разгледал поотделно – за наличието на добросъвестно и за наличието на недобросъвестно владение, а ги е отхвърлил с аргументи относно института на съпружеската имуществена общност, респ. – на необходимото другарство. Изложени са подробни аргументи относно възможността имотът да се придобие на основание недобросъвестно владение, в която хипотеза основанието за придобиване на фактическата власт е без значение; от значение е само срока, в който това владение се упражнява. В тази връзка подробно е аргументирана възможността единият съпруг да придобие на основание давностно владение еднолично право на собственост върху имот, през време на брака, както и възможността да го предяви чрез правозащитно възражение по предявен срещу него иск.

Разпечатката съдържа 55 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e261d93-8c53-4770-ba89-7de4536c47f2