Решение № 149 от 18.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 189/2023
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 18.03.2024
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Радка Цариградска, Любка Милкова, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 194, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.46 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.22, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.9а и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.9а и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33а · Закон за потребителския кредит
- чл.9 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.1 ал.1 т.7 · Търговски закон
- чл.293 ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Велико Т., 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радка Цариградска
Членове:
Йордан Воденичаров
Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500189 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1268/23.11.2022г., постановено по Гр.д.№390/2022г. по описа на РС – Велико Т.,
Приема за установено по отношение на С. Л. С. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул.
„Ф.Т.” №... вх. ..., ет. ..., ап. ..., че дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление гр. С. бул. „О.п.” №....., сумата от 9574,43 лв. /девет хиляди петстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит №FL999001 от 24.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №81 от 21.01.2021г. по частно гражданско дело №202/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователни предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление гр. С. бул. „О.п.” №260, срещу С. Л. С. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „Ф.Т.” №...., вх. .., ет. .., ап. ..., искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземането за главница в частта за разликата от 9574,43 лв. до 10434,73 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021г. до окончателното изплащане, както и за установяване съществуване за вземанията от 994,54 лв. за договорна лихва за периода от 13.01.2020г. до 14.10.2020г., 343,95 лв. за лихва за забава за периода от 13.01.2020г. до 11.01.2021г., 32 лв. за такси за периода от 13.01.2020г. д о 11.01.2021г. и 113 лв. за нотариални такси за периода от 16.09.2020г. до 11.01.2021г., представляващи задължения по Договор за потребителски кредит №FL999001 от 24.06.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение №81 от 21.01.2021г. по частно гражданско дело №202/2021г., по описа на Великотърновския районен съд.
Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от ответника С. Л. С. с ЕГН: **********, оспорване истинността на представените от ищеца „Ю.Б.” АД, ЕИК: ......., Договор за потребителски кредит №FL999001 от 24.06.2019г., Методология за определяне на референтен лихвен процент 1
/прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити и Погасителен план по кредит №FL999001 от 24.06.2019г., че документите са неистински в частта относно авторството на подписа за „кредитополучател” на С. Л. С. с ЕГН: **********, както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски за исковото и заповедното производства.
В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото „Ю.Б.“ АД със седалище гр.С. чрез пълномощник адв.Х. И. – САК, срещу първоинстанционното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, досежно частично отхвърления установителен иск за главница по ДПК и изцяло отхвърлените установителни искове за договорна лихва, лихва за забава, за такси и за нотариални такси по ДПК, като са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Твърди се, че правните изводи на първостепенният съд, че банковата сделка е нищожна, поради противоречие с чл.10 ал.1 ЗПК, не са съобразени с приложените по делото документи, тяхното съдържание, а също така и основната същност на посочената законова разпоредба. Сочи се, че процесният ДПК може да се прилага и без методологията и погасителния план, за които РС е приел, че са с размер на шрифта по - малък от 12 pt, че те не са част от договора, а са негови приложения, без които той е изпълняем и сам по себе си покриващ изискванията за информация и съдържание, визирани в чл.10 и чл.11 ЗПК, поради което и независимо от установеното от СТЕ, различния шрифт в приложенията към ДПК не може да се тълкува като неспазване на чл.10 ал.1 ЗПК, доколкото те не са част от елементите му, а негови приложения. Позовава се на разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ, доколкото до преустановяване на плащанията, считано от 13.01.2020г., ответникът -кредитополучател редовно е погасявал договорените месечни вноски. Твърди се, че в Директива 2008/48 не е налице изискване за определен шрифт, размер на шрифта, размер на буква, но с измененията от 2014г. в ЗПК нормата на чл.10 ал.1 ЗПК е допълнена, като е въведено изискване за еднаквост на вида и размера на шрифта, но не по-малко от 12. Сочи се, че така законодателят е приел една императивна по характера си разпоредба на чл.10 ал.1 ЗПК, която е неясна и на практика не отговаря на основния замисъл на Директива 2008/48 – информираност и защита на потребителя при сключване на договор за кредит, доколкото при формулировката на чл.10 ал.1 ЗПК е налице формално изискване шрифта да е 12, но от самата норма не ставало ясно 12 pt, 12 милиметра или какво. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира съдебни разноски за пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – от ответника С. Л. С., чрез назначения му в първоинстанционното производство особен представител адв.Б. М. – ВТАК, с който заема становище за допустимост, а по същество – неоснователност на въззивната жалба, която оспорва изцяло с наведени доводи по същество и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В СЗ въззивникът, чрез пълномощника си адв.Х. И. – САК, с представена писмена защита моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложени съображения по съществото на спора. Претендира сторените съдебни разноски, както пред първа, така и пред въззивна инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК за разноските пред ВТОС.
Ответникът по въззивната жалба С. Л. С., редовно призован във въззивното производство по реда на чл.46 ал.2 ГПК, не се явява, не се представлява от упълномощен представител, и не взема становище по въззивната жалба.
С оглед редовното връчване на съдебни книжа на ответника по въззивната жалба С.
Л. С. във въззивното производство, с протоколно определение от 27.09.2023г. е заличен назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Б. М. – ВТАК.
Първоинстанционното решение, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила в установителната му част за сумата от 9574,43лв. – главница по ДПК № FL999001 от 24.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед по чл.417 ГПК 2
№81/21.01.2021г. по Ч.гр.д.№202/2021г. по описа на ВТРС, както и в частта по чл.194 ал.3 ГПК, в която е с характер на определение.
За да постанови този правораздавателен резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесният ДПК №FL999001 от 24.06.2019г. не отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, защото текстът на Методологията за определяне на референтен лихвен процент и на Погасителния план, които са неразделна част от съдържанието му съгласно чл. 11 ал.1 т.9а и т.11 от ЗПК, е с размер на шрифта по-малък от 12 pt и това води неговата недействителност съгласно чл.22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне на Банката само чистата стойност на кредита, без начислените лихви и такси, и след приспадане на погасените от ответника – кредитополучател 1236,57лв. от дължимите 10 811лв. главница е уважен установителният иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД само за разликата от 9574,43лв., като вземанията за лихви и такси са приети за недължими, и ответното възражение за погасяване на главницата по давност е прието за неоснователно, тъй като след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е изтекъл срок по чл.110 от ЗЗД.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предмет на разглеждане пред РС – В. Т. са предявени от ищеца „Ю.Б.“ АД със седалище гр.С. чрез адв.Хр. И. – САК, против ответника С. Л. С. в рамките на срока по чл.415 ал.4 ГПК, установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за приемане за установено съществуване на парично вземане на ищеца против ответника за сумата от 10 434,73лв. – неиздължена главница, сумата от 994,54лв. – възнаградителна лихва за периода от 13.01.2020г. – 14.10.2020г., сумата от 13,85лв. – мораторна лихва за периода от 13.01.2020г. – 12.03.2020г., сумата от 330,10лв. – мораторна лихва от 14.05.2020г. до 11.01.2021г., сумата от 32,00лв. – такси за периода от 13.01.2020г. до 11.01.2021г., както и сумата от 113,00лв. – нотариални такси за периода от 16.09.2020г. до 11.01.2021г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда /18.01.2021г./ до окончателното изплащане, предмет на издадена Заповед по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№202/2021г. по описа на РС – Велико Т.. В ИМ са изложени твърдения, че между страните по делото е сключен процесния Договор за потребителски кредит /ДПК/ №FL999001/24.06.2019г., по силата на който Банката – ищец е предоставила на ответника – кредитополучател потребителски кредит в размер на 10 811лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за Кредитна карта МК CASH от 02.03.2017г., срещу поето задължение от кредитополучателя да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора – на месечни анюитетни вноски на падежите, съгласно погасителен план, неразделна част от ДПК; че по ДПК е уговорена променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент ПРАЙМ на „Ю.Б.“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута лева, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, който се определя съгласно Методика на 3
Банката, представляваща приложение №1 към договора, плюс фиксирана договорна надбавка;че кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя, който е допуснал неплащане на месечна погасителна вноска с падеж 13.01.2020г. и на основание чл.14 от ДПК Банката – ищец е обявила целия остатък по кредита за предсрочно изискуем без да се прекратява действието на договора, като до кредитополучателя е изпратена нотариална покана /уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост/, връчена му по реда на чл.47 ал.5 ГПК на 14.10.2020г. /преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, подадено на 18.01.2021г./.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника С. Л. С., чрез назначения му от РС по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Б. М. – ВТАК, с който се заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените искове, които е оспорил изцяло както по основание, така и по размер. Оспорена е истинността /автентичността/ на представените с ИМ ДПК №FL999001/24.06.2019г., Методология за определяне на РЛП, Погасителен план от 24.06.2019г., което оспорване е отхвърлено като неоснователно с влязлото в сила първоинстанционно решение в необжалваната му от страните част по чл.194 ал.3 ГПК, в която е с характер на определение.
Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e257069-2b11-45e0-833c-fd50e0337916