Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21361 от 30.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11604/2025
Вид
Определение № 21361
Подписан
30.10.2025
В сила
30.10.2025
Състав
Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска

Цитирани разпоредби

  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.7 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21361 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511604 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, вр.чл.413, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Метал Груп Елит 2006“ ЕООД против Заповед за изпълнение на парично задължение № 17214/13.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 32891/2025 г. на СРС, 159 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

С жалбата се оспорва цитираната заповед за изпълнение като неправилна в частта, в която на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, поради липса на доказателства, че последните са реално сторени. Отделно от това, в случай, че по делото са налице доказателства заявителят да е заплатил присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се прави оплакване, че възнаграждението е завишено и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото, която да оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение в размер от 830 лева. Иска се заповедта да се измени в частта за разноските, като се отмени задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение, респ. да се редуцира неговия размер до сумата от 409 лева (минималния предвиден такъв в чл.7, ал.7 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.)).

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната въззивна жалба от насрещната по спора страна „К 95“ ООД - заявител в заповедното производство.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е образувано по заявление на „К 95“ ООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Метал Груп Елит 2006“ ЕООД. Заявлението е подадено чрез адвокат В. Д.-Й., като към него са приложени и представени по делото и пълномощно за адвоката, както и договор за правна защита с уговорено възнаграждение от 830 лв., в който е удостоверено да са били заплатени 830 лв., като е поискано присъждането на разноски, включително 830 лв. за адвокатско 1 възнаграждение.

Районният съд е издал заповед по чл.410 ГПК на 13.06.2025 г. за вземанията по заявлението в размер на 4 992 лева, както и за държавна такса от 99.84 лева – държавна такса и 830 лева - адвокатско възнаграждение, като при издаването на заповедта не може да извършва друго преценка освен дали има искане за разноски и дали такива реално са извършени от страната, което е и сторено. До момента на издаването на заповедта за изпълнение, заповедното производство се развива едностранно и за присъждането на разноски съдът изследва единствено дали искането е уважено (респ. частично уважено) и дали са заплатени такси и разноски, респективно да е осъществена защита от адвокат в полза на заявителя, без да може да осъществява преценка по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като такава не се дължи служебно, а само по искане на насрещната страна. Такова искане длъжникът би могъл да направи едва след като му бъде връчена заповедта за изпълнение, т.е. с частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, което право в частност упражнява и частният жалбоподател (т. 12 от Тълкувателно решение №4/2013 год. На ВКС по тълк. дело №4/2013 год., ОСГТК).

В настоящия случай има доказателства за осъществена правна защита на заявителя от адвокат (заявлението е подписано от такъв) и за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева в брой.

Възражението за прекомерност на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение е основателно. След постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, което съдът е длъжен да съобрази, няма основание да се прилагат определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални възнаграждения, поради което и не следва да се обсъжда какъв минимален размер на възнаграждението предвижда тя, дали е в рамките на законовата делегация в частта относно нормите за определяне на възнаграждение при обективно съединяване на искове, частичен иск и т.н.

Критериите за решаване на въпросите относно размера на възнагражденията, в случаите, в които тези възнаграждения се определят от съда, както и при възражения за прекомерност на заплатени от страните възнаграждения, ако бъдат повдигнати от насрещната страна, следва да бъдат фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата.

В случая представителството на заявителя по заповедното производство предвидимо включва действия по попълване и подаване на заявлението, които действия са еднократни, изискват единствено посочване на вече настъпили в действителността факти относно индивидуализация на конкретен полет, съответно неговото закъснение, както и данни за заявителя и длъжник, като не изискват никакви други действия и усилия, поради което и възнаграждението от 409 лв., определено с оглед диспозитивното начало от възражението на длъжника в жалбата като граница на искането му за намаление, не само не е несъразмерно ниско за необходимите действия по защита, а тъкмо обратното, но въззивният съд не може да определя по-нисък размер, поради което и жалбата следва да се уважи и разноските по заповедта да се намалят, както е поискано.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно дело № 4/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 год., ОСГТК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение № 17214/13.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 32891/2025 г. на СРС, 159 състав, в частта относно присъдените 2 разноски за адвокатско възнаграждение на заявителя „К 95“ ООД за разликата над 409 лева до присъдените в полза на заявителя 830 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3