Решение № 1104 от 08.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Стара Загора, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Генчо А.ов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо А.ов Гражданско дело №

20255530102227 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищецът Д. Е. Д. твърди в исковата си молба, че на 20.10.2006 г. Старозагорският районен съд, на основание чл. 237, 242 до 249 от ГПК, по ч.гр.д.№ 2105 по описа за 2006 г. издал изпълнителен лист № 2368, с който осъдил ищеца да заплати на „ ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ сумата в размер на 1118.92 лв., представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 19.06.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2006 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 78.32 лв., представляваща разноски по делото.

След като се снабдил с изпълнителния лист, взискателят на 23.05.2007 г. депозирал молба при ЧСИ Д. Ц., рег.№ 872, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, вследствие на което било образувано изп.дело № 33/2007 г. по описа на ЧСИ Ц.. По това дело били извършени следните изпълнителни действия. Първо изпълнително действие - молба за образуване на изпълнително дело на 23.05.2007 г.; Второ изпълнително действие - запор на МПС и трудово възнаграждение на дата 27.03.2013 г. От датата на първото изпълнително действие по изп.дело № 33/2007 г. по описа на ЧСИ Ц. до датата на второто изпълнително действие изминали почти шест години, т.е. по посоченото дело не били извършвани абсолютно никакви изпълнителни действия, с оглед на което вземането се било погасило по давност. Извършените на 27.03.2013 г. запори на МПС и трудово възнаграждение на длъжника били незаконосъобразни, с оглед на което съдебният изпълнител на 01.08.2014 г. прекратил изп.дело № 33/2007г. по свой опис. След като придобил вземането по изпълнителен лист № 2368, издаден по ч.гр.д.№ 2105 по описа за 2006г. на Районен съд Стара Загора, ответникът „АПС БЕТА България“ ЕООД десет години по-късно депозирал молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Д. Ц., рег.№ 872, с район на действие 1

Окръжен съд - Стара Загора, вследствие на което било образувано изп.дело № 92/2023г. по неин опис. На 18.09.2024 г. ищецът получил запорно съобщение, с което ЧСИ Ц. го уведомила, че ответникът образувал изпълнително дело 92/2023г. и че по посоченото дело той дължал следните суми: 1118.92 лв. - главница; 2235.55 лв. - лихви; неолихвяема сума в размер на 78.32 лв., в полза на посочения взискател; 282 лв. такси и разноски по изпълнението, както и сума за разноските на ЧСИ. Задължението на длъжника било погасено по давност. Погасителната давност била институт на гражданското право и длъжникът всякога можел да се позове на нея. Последното изпълнително действие по образувано изпълнително дело по посочения изпълнителен лист и вземането, посочено в него, било от 23.05.2007 г., когато било образувано изп. дело 33/2007 г. по описа на ЧСИ Ц..

На 23.05.2007 г. давността била прекъсната и започнала да тече нова давност. Кредиторът бездействал и не предприел необходимите действия за събиране на вземанията си, изтекъл предвиденият в чл. 117, ал.2 от ЗЗД срок и вземането на кредитора се погасило по давност.

Ирелевантно било, че почти шест години след образуване на изп. дело 33/2007 г. по описа на ЧСИ Ц. на 27.03.2013 г., били наложени запори на МПС и трудово възнаграждение на длъжника - тези действия били незаконосъобразни. Вземането на длъжника по изпълнително дело 92/2023г., по описа на ЧСИ Д. Ц., рег.№ 872, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора било погасено по давност, тъй като в продължение на десет години кредиторът бездействал и не предприел необходимите действия за събиране на вземанията си, изтекъл бил предвиденият в чл. 117, ал.2, вр.чл. 110 от ЗЗД. Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че ищецът Д. Е. Д., не дължи на ответника „АПС БЕТА България“ ЕООД по изпълнително дело № 92/2023г. по описа на ЧСИ Д. Ц., рег.№ 872, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, сумите в размер на: 1118.92лв. – главница, 2235.55 лв. – лихви и неолихвяема сума в размер на 78.32 лв., в полза на посочения взискател - тъй като същите суми били погасени по давност. Претендира направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът „АПС БЕТА България“ ЕООД сочи, че на 03.11.2003 г. бил сключен договор за кредит № 5060410932 между Д. Е. Д. и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (понастоящем „Транзакт Юръп“ ЕАД). Съгласно договор за цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД), като цедент, и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цесионер, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД придобило гореспоменатото необслужвано вземане по договор за кредит № 5060410932. Длъжникът не изпълнил задължението си в посочения в процесния договор срок. Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.10.2006 г. по ч.гр.д. № 2105/2006 г. по описа на Старозагорския районен съд, по силата на който ищецът бил осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ сумите, описани в горецитирания изпълнителен лист, както и направените деловодни разноски, било образувано изпълнително дело № 33/2007 г. по описа на ЧСИ Д.

Ц. №872. Изпълнителното дело било перемирано на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на 01.08.2014 г., като цитираното изпълнително дело било преобразувано под №193/19г., което било прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК и било преобразувано под номер 92/23 г. по описа на ЧСИ Д. Ц. №872. За събиране на процесното 2 вземане кредиторът многократно предприемал действия по принудително изпълнение с оглед удовлетворяване на претенцията си, като до съдебния изпълнител били подавани множество молби за извършване на принудителни действия, подробно описани и в приложенията към исковата молба, подадена от ищеца. Неоснователно било възражението на ищеца, че вземането се явявало погасено по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2019 г. от 14.10.2022 г. на ВКС, ОСГТК прекъсването на давността, уредено в общата част на Закона за задълженията и договорите, касаело релативни облигационни отношения, обвързващи непосредствено само определени лица. В тази връзка прекъсването на давността имало значение единствено за страните по правоотношението, а не и за всички останали (erga omnes). Признаването не било безадресно изявление и имало винаги за адресат носителя на вземането. Целта на признаването по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД било установяване на безспорност в отношенията между страните по конкретното правоотношение чрез недвусмислено заявяване от страна на длъжника, че не се оспорвал дългът, без да било необходимо от изявлението да се извежда намерение за изпълнение.

Прекъсването на давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД представлявало бонус за кредитора, обоснован от поведението на ответника, който със своите изявления или действия създал у кредитора увереност, че длъжникът не оспорвал дълга. Ето защо с оглед относителния характер на правоотношението и доколкото наличието или липсата на спор относно съществуването на дълга било от значение само за насрещната страна по правоотношението, логично следвало необходимостта изявлението или действието, в което се обективирало признаването, да бъде насочено към кредитора или негов представител. С т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ППВС № 3/1980 г. било обявено за изгубило сила и отменено постановлението, същата пораждала действие от датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015 г. До тази дата приложимо било предходното тълкуване, т. е. по време на изпълнителното производство давността не течала. След 26.06.2015 г. било приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спирала, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Изрично в тълкувателното решение се сочело, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи. Кредиторът нямал нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябвало да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внасял съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като искал повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Поради това съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която било поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Последиците 3 при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК били от процесуален характер, изпълнителният лист не губел характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължавало да съществува. Перемпирането било основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличавало ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които била прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазвал и се отчитал при възражение за изтекъл давностен срок. За прекъсването на давността било от значение единствено на коя дата било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата били изминали повече от пет години, за да се приемело, че вземането, което било предмет на принудително изпълнение, било погасено поради давност. Когато по изпълнителното дело било направено искане за нов способ, след като перемпцията била настъпила, съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни искания нов способ - той дължал подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция била, че съдебният изпълнител следвало да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсвало давността независимо от това дали съдебният изпълнител го бил образувал в ново дело, или не бил образувал ново дело; във всички случаи той бил длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вредяло на кредитора, нито ползвало или вредяло на длъжника. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, искането за извършване на действие по събиране на вземането също прекъсвало погасителната давност. Поради това, видно по предприети и искани действия, погасителната давност била прекъсвана многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност. Моли съда да постанови решение с да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

Предявен е иск по чл.439 от ГПК за установяване несъществуването на вземането на взискателя по изпълнителното дело. Касае се за специален отрицателен установителен иск, чрез който се реализира защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По делото е представен Изпълнителен лист №2368/20.10.2006 г., издаден на основание подлежащо на изпълнение определение от 20.10.2006 г. по ч.гр.д. №2105/2006 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което ищецът е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД гр. София сумата 1118,92 лева, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 19.06.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.10.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 78,32 лева, представляваща разноски по делото.