Решение № 2 от 08.01.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр.Несебър, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря М.ета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Административно наказателно дело № 20242150200759 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. М. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. С., обл. Бургас, ул.

„Я.П.“ № 27 против Наказателно постановление № 24-0304-000679/16.07.2024г. издадено от Началник група в ОДМВР - Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 месеца.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление (НП) за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, оспорва да е извършил нарушение, не е забелязал подаването на сигнал, тъй като спорил със супрагата си по служебен въпрос.

Счита, че наложеното наказание е особено тежко за извършеното от него нарушение. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Поддържа жалбата, като сочи, че за него наложеното наказание е необосновано тежко.

Административно - наказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, счита, че жалбата е подадена в срок, тъй като процесното НП е връчено на жалбоподателя на 01.11.2024г. (видно от приетата по делото справка от АИС АНД), а жалбата е подадена в РУ гр. Несебър на 11.11.2024г., т. е. в законния срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

1

От фактическа страна съдът приема, следното:

Н а 25.06.2024г. свидетелят М. В. М. - актосъставител, заедно с колегата си мл. автоконтрольор Цветомир Ризов, изпълнявали служебните си задължения в к.к. Слънчев бряг на алеята до хотел „Свежест“ - двулентов път. Същите били по средата на пътното платно, облечени със светлоотразителни жилетки и осъществявали контрол на преминаващите МПС. На същия ден жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и модел „М.В.“ с рег. № А *** ***, собственост на „Л.“ ЕООД в к.к. Слънче бряг, на алеята на хотел „Свежест“, посока от ул. „Първа“ към хотел „Лагуна парк“. Около 14:55 часа К. Г. преминавал покрай полицейските служители, които забелязали, че не е поставил предпазен /обезопасителен/ колан, с който е оборудван автомобила, поради което предприели действия за осъществяване на проверка. Бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка образец „С8“, както и място в дясно на пътното платно, където жалбоподателят да спре. Водачът не се съобразил и продължил движението на автомобила в лявата част на платното по посока хотел „Лагуна парк“, след което полицейските служители последвали автомобила и подали светлинен и звуков сигнал. След около 50 метра автомобилът спрял на кръстовището между хотел „Свежест“ и хотел „Лагуна парк“, поради задръстване. След установяване на водача – жалбоподателя Г., същия бил изпробван с техническо средство за алкохол, койт о резултат бил отрицателен.

На К. Г. били съставени два броя АУАН – по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – за непоставен обезопасителен колан, както и за това, че същият при подаден сигнал от контролните органи не спира плавно в най-дясната част от платното за движение и продължава движението си – нарушение по чл. 103 о т ЗДвП, въз основа на който е издадено и атакуваното НП. След съставяне на АУАН жалбоподателят подал Възражение с вх. № 304000-10540/26.06.2024г., в което посочва, че не е забелязал подадения сигнал от полицейския патрул, тъй като имало две колони от коли и в същото време имал служебен спор със съпругата си – Елена Г.а, която също била в автомобила. Въз основа на подаденото възражение била извършена проверка, като били снети сведения от Елена Руменова Г.а, както и докладни от осъществите проверката полицейски служители – Ризов и М.. В резултат на извършената проверка (вкл. и след проверка на записите от видеокамерите, с които е бил оборудван служебния автомобил) се установило, че е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка по образец, но жалбоподателят не е спрял на указаното от контролния орган място.

Н а 16.07.2024г. е издадено и обжалваното НП, в което наказващият орган е приел констатациите на актосъставителя и че е налице нарушение на чл. 103 от ЗДвП, поради което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средстава, като всички доказателства си кореспондират и липсват такива, които да си противоречат. Съдът се довери на показанията на свидетеля М., тъй като са последователни кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. Липсват доказателства, от които да се направи извод, че 2 жалбоподателят е бил възпрепятстван да възприеме подадения от контролните органи сигнал за спиране.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и е срещу акт, който подлежи на обжалване. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в предвидения в закона шестмесечен срок. Липсват формални основания за отмяна на НП като АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно нормата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съдът не приема възражението, че жалбоподателят не е имал възможност да възприеме подадения сигнал, тъй като на пътя е имало две колони от автомобили. От събраните по делото доказателства, в частност свидетелските показания на полицейския служител М., се установи, че същия се е намирал по средата на пътното платно и е осъществявал проверка на преминаващите МПС. Полицейските служители са избрали място за осъществяване на проверка, което да позволява безпроблемно отбиване в дясно при евентуално проверяване на МПС. Установена е и евентуална причина за неспирането на МПС, а именно нарушение на чл. 137а от ЗДвП – непоставяне на предпазен колан, което жалбоподателят не отрича.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 170, ал.

3 от ЗДвП, според която контролният орган трябва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка; през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

В случая се установи, че е подаден ясен сигнал със стоп-палка през светлата част на денонощието, при наличие на служебен автомобил, с възможност за спиране с уширение на пътя, но въпреки подадения сигнал водачът е продължил движението си. Едва след последване от служебния автомобил и подаден светлинен и звуков сигнал след около 50 метра водачът е спрял.

За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно. В случая от 3 събраните по делото доказателства се установява, че на наказаното лице в качеството му на водач на МПС е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка, съгласно изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и не може да се приеме, че не е бил възприет, тъй като е имало две колони от авомобили. Съдът счита за неоснователно и възражението, че сигналът не е възприет, поради наличието на спор между водача и съпругата му в момента на подаване на сигнала. Водачите на МПС са длъжни по време на управление на МПС, независимо от присъстващите в автомобила други лица да следят и да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Сигналът за спиране е бил подаден със стоп палка, през светлата част на денонощието, водачът на автомобила е бил длъжен да следи пътната обстановка, независимо от водения спор (което не може да бъде основание за оправдаване на допуснати каквито и да било нарушения).

Едва след като служебният автомобил е последвал водача с включени светлини и звуков сигнал, и то след 50 метра, К. Г., е спрял автомобила.

С действията си съдът приема, че водачът е допуснал нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 о т ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал деянието, правилно е определил вида на наказанията, но според съда не е съобразил размера на наказанието с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете липсата на данни за други нарушения по ЗДвП. Не са изложени обстоятелства защо наказанието е наложено в среден размер. Според съда следва да се отчете, че водачът все пак е спрял след подадените звуков и светлинен сигнал, както и че липсват отегчаващи обстоятелства – не е налице повторност или данни за системни нарушения на ЗДвП и да се определи в минималния предвиден в закона размер от глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 (един) месец.

Според съда това наказание се явява справедливо, доколкото по делото се установява, че жалбоподателят осъществява трудови функции чрез управлението на МПС и лишаването му от право да управлява МПС за по-дълъг период от време в конкретния случай се явява необосновано тежко, предвид икономическото състояние, в което би изпаднал жалбоподателят без възможност да упражнява своите трудови функции, за които получава съответно възнаграждение.

Съгласно чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В конкретния случай такива не се претендират, поради което и съдът не се произнася.

Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление 24-0304-000679/16.07.2024г. издадено от Началник група в ОДМВР - Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на К. М. Г. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 месеца, като НАМАЛЯВА глобата от 100 (сто) лева на 50 (петдесет) лева и лишаването от право да управлява МПС от 3 (три) месеца на 1 (един) месец.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5