Решение № 9 от 06.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Велико Търново, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20204100100826 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид:

Ищецът К. Г. Е. от с.К., О.П. чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Н.“, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление : гр.С., ул.В.п. №.., ап.... действащо чрез адвокат Ю. Н. от САК твърди , че е сключил с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление : гр.С. , ул.“Г.Б.“ № 3 договор за имуществена застраховка , оформен със застрахователна полица № 610117044000007/05.05.2017 г. с обект на застраховане: царевична култура за зърно , засята на обща площ 1300 дка в землищата на с. К./ 80 дка в м.“Суватя“, 60 дка в м.“Суватя“ и 40 дка в м.“Потока“/ , Александрово/ 190 дка в м. „Белилките“ и 330 дка в м. „Копусчика“/и Горна Студена / 600 дка в м.“Канишерника“/, с период на застраховане : 00:00 часа на 06.05.2017 г. до прибиране на реколтата , но не по –късно от 20 ноември на текущата стопанска година, при обща застрахователна сума 130 000 лева , т.е. по 100 лева на декар , покриваща рисковете градушка, буря, проливен дъжд и пожар,киша съгласно „Общи условия за застраховане на земеделски култури“- клаузи А,Б и приложение въпросник № 7.

На 03.07.2017 г. настъпва застрахователно събитие , причинено от ураганен вятър придружен с проливен дъжд и градушка в землищата на трите села на полетата , засети с царевица, за което с писмо вх.№ 15/03.07.2017 г. е уведомен веднага застрахователя и е заведена преписка „Щета“ № 61010441700083. На 13.07.2017 г. П. Х.- негов експерт в присъствието на ищеца извършва оглед на последиците от природната стихия в блоковете с царевица и констатира разкъсани листа , пречупени стъбла. Съставен е двустранно подписан окончателен акт за оценка на щетите в различен размер : за м.“Потока“ от 40 дка 30 процента по застрахователни причини; за 60 дка в м.“Суватя“- 35 процента ; за 80 дка в м.“Суватя“- 70 процента и за 600 дка в м. „Канишерника“ – 70 процента. Застрахователят обаче отказва да изплати дължимото обезщетение, възлизащо в общ размер на 32 900 лева , изчислено както следва: 1/ за м.“Потока“: 40 дка с 30 процента щета- 40 дка по 30 лева на декар- 1200 лева; 2. за м.“Суватя“: 60 дка с 35 процента щета- 60 дка по 35 лева на декар – 2100 лева; за м.“Суватя“: 80 дка с 70 процента щета – 80 дка по 70 лева на декар – 5600 лева и 3/ за м.“Канишерника“: 600 дка с 40 процента щета – 600 дка по 40- лева на декар – 1

24 000 лева. Всички доказателства за събитието с оценката на щетата са налични още на 13.07.2017 г., поради което срокът за изпълнение на задължението по чл. 108 КЗ / 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 КЗ/ е изтекъл на 02.08.2017 г.

Предвид твърдяното , моли съдът да постанови решение , с което за осъди ответното застрахователно дружество да му заплати обезщетение за поправяне на претърпените имуществени вреди в размер на 32 900 лева ,заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на главното парично задължение, както и сумата 9705 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 03.08.2017 г. до въпросната дата / 29.06.2020 г./. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

В с.з. поддържа предявените искове .

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат П. А. от АК Плевен отрича възникването на претендираните права с възражения, основани на обстоятелствата, а/ че оценката на щетите е предварителна /а не окончателна/ по смисъла на т.8.7.1 от ОУ за застраховане на земеделски култури / обвързващи застрахования при условията на чл.348, ал.1 КЗ/, понеже увредената култура- царевица е била от млади растения, за които са съществували условия за възстановяване /събитието е настъпило след оплождането на царевицата и образуването на кочани, а тогава тя е изключително устойчива на механични въздействия, плътната им обвивка е с тънки жилави листа , възпрепятстващи уврежданията на зърната и не е взето решение за презасяването й съгласно предвиденото в т.9.1 от ОУ/- хипотезата на т.8.7.1.1; б/ на 29.08.2017 г. непосредствено преди прибиране на реколтата е извършен на основание т.8.7.2.3, изр.2-ро на ОУ нов експертен оглед /в присъствието на ищеца/ на засегнатите от събитието засяти площи със царевица за определяне на окончателната оценка на щетите, изготвен е писмен акт/който той е отказал да подпише/, съдържащ констатацията, че размерът им е под 5 % за всички местности, поради което съгласно правилото на т.10.6 на ОУ не подлежат на обезщетяване/царевицата е била възстановена напълно или частично и косвено доказателство за това обстоятелство е фактът , че ищецът с писмо от 18.09.2017 г. уведомява застрахователя , че е ожъната/ .

В с.з. по съображения изложени в писмена защита заявява , че оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани , с присъждане на направените по производството разноски. Ако съдът приеме , че не следва да се отхвърля главния иск, то същият е частично основателен до общ размер на 15 910 лева , получен в резултат на изчисления съгласно чл.10.5 от ОУ въз основа на заключението на вещото лице И. М. по приетата агротехническа експертиза , представящо други размери на щетите по местности / за м.“Потока“- засети 40 дка- 18 % щета; за м.“Суватя“- засети 60 дка – 18,5 % щета ; за м.“Суватя“- засети 80 дка -26 % щета и за м.“ Канишерника“- засети 600 дка – 20 % щета/.

Съдът като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Предявени са главен осъдителен иск, имащ за предмет претендирано вземане за застрахователно обезщетение с правна квалификация, изведена от нормата на чл. 405, ал.1 КЗ и вторичен иск, имащ за предмет претендирано вземане с определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва с правна квалификация, изведена от нормите на чл.409 КЗ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Фактите - предмет на изложените в исковата молба и писмения отговор твърдения, 2 описани по горе: договор за имуществена застраховка и съдържанието му , настъпило по време , място и природен стихиен източник, съвместяващ уговорените покрити рискове/ буря, проливен дъжд с градушка/, уведомлението на застрахования до застрахователя , видовете поражения по засятите култури, оглед и оценка на щетите на 13.07.2017 г.предмет на съставен двустранно подписан акт / протокол/, повторен оглед и оценка на щетите на 29.08.2017 г. – предмет на съставен акт, неподписан от ищеца, са безспорни, признати и надлежно установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК обстоятелства с представените нарочни едноименни документи и изслушаните показания на свидетелите П. П., А.С. и И. П., както и заключенията на двете изслушани и приети агротехнически експертизи , поради което е ненужно тяхното повторно изложение в констативната част на мотивите на решението.

Въпросите от чийто доказателствен отговор е обусловено правилното разрешаване на материалноправния спор са : а/ извършената на 13.07.2017 г. оценка на щетите предварителна или окончателна е според понятията дадени в текстовете на т.8.7.1 и т.8.7.2 от ОУ?; б/ според видовете поражения на царевичната култура и етапа на развитието й към момента на събитието , щетите подлежат ли на обезщетяване или не , т.е. размерът им надхвърля ли 5 процента или не според разграничението, очертано в т.10.6 от ОУ , ако подлежат , съответства ли на претендирания, съвпадащ с оценката от 13.07.2017 г. и ако не - в действителност какъв трябва да бъде в процентно измерение и към кой момент?

Извършената на 13.07.2017 г. оценка на щетите съдът приема за предварителна, защото по силата на договорно установената правна логика следваща естеството на нещата е трябвало да бъде такава.

Този извод произтича от констатациите, че макар и царевичната култура към деня на събитието вече да не е попадала в категорията млади растения/ засята е през априлмнението на вещото лице С. Д. / нито едно от обстоятелствата , включени в хипотезите на т. 8.7.2.1, т.8.7.2.2, т.8.7.2.3, т.8.7.2.4, т.8.7.2.5 и т.8.7.2.6 на ОУ , при които се извършва окончателна оценка без предварителна не са налице / царевичната култура в засетите площи по местности не е напълно унищожена; застрахователното събитие не е настъпило непосредствено преди прибирането или по време на прибирането на реколтата и не е имало все още ясно очертани загуби, тъй-като развитието й не е завършено; увредената култура не е прибирана на части ; няма незастрахователни събития , които да увеличат щетата ; засегнатите от застрахователното събитие площи не са с малки размери /.

Тъй-като царевицата е култура , притежаваща устойчивост на външни механични/ физически/ въздействия, чиято големина е в зависимост от напредналостта на развитието й/ фази на растеж/ , както и частична възстановителна способност до края на биологичната си зрялост , която според тежестта/ силата на въздействията, съответно -вида на пораженията и преживения физиологичен стрес, може да достигне не повече от 15 процента / заключението на вещото лице И. М./, установените в конкретния случай / от представения снимков материал , прегледа му от вещите лица, свидетелските показания и отчасти от акта за оглед и оценка от 13.07.2017 г. / в конкретния случай видове вредоносни поражения , изразени в масово ударени и увредени листа/ разкъсани , откъснати части от петурата/; пречупени стебла, някой над кочана, други пречупени заедно с него ; завлечени и съборени на земята цели царевични растения , други наклонени на 30 градуса; обелени кочани, явяващи се показатели за първа , втора ,трета и четвърта степен на увреждания според скалата на застрахователя , придружена със съответна легенда / описание/, разкриват трудност да се определи към 13.07.2017 г. с точност размера на щетата по смисъла на т.8.7.1.2 на ОУ, още повече , че не е посочен и процента й поотделно за всяка степен. Тази трудност/ практическа невъзможност/ е основание да се извърши предварителна оценка, което положение от само себе си / логически/ налага впоследствие да се извърши и окончателна преди прибирането на реколтата.

Това е така , защото поради възстановителната способност на увредената царевица би се очаквало до изтичане на времето необходимо за завършване на биологичната / технологичната / й зрялост, първоначалната щета да намалее и загубата да е по-ясно 3 очертана – т.8.7., вр. с т.8.7.2.3, пр.2-ро на ОУ.

Окончателната оценка от 29.08.2017 г. не може да се бъде приета за доказано съответна на реалното увредено състояние на царевичната култура, защото съставения акт за оглед е обикновен частен документ, изхождащ само от ответника – застраховател , т.е. неподписан от ищеца / и следователно непротивопоставим му по съдържание – аргумент от чл.180 ГПК/ и първият не е представил по делото най- обективното и „безпристрастно“ документално доказателство- снимков материал/ въпреки че свидетелят П. П. твърди да е правил такъв/.

Ответникът застраховател съгласно договора / неразделна част от който са ОУ/ е длъжен да заплати обезщетение за всички действителни/ чл.386, ал.2 КЗ, пар.1, т. 5 от ДР на КЗ / вреди / без пропуснатите ползи, тъй-като те не са уговорени – чл.405, ал.2 КЗ/, които са пряка последица от събитието / покритите рискове – в случая огромно преобладаващ вредоносен източник разбира се е градушката / в количествено измерение / на практика съществуват и в качествено измерение , състоящо се в намалена пригодност/ стойност на част от зърното на кочаните , което не е унищожено , но освен по- дребно поради затормозени жизнени функции на растенията да се изхранят пълноценно, довело до недоразвитост на кочаните, е и спарушено- заключението на вещото лице С. Д. / , изразени в загуба на зърно над 5 % вследствие на пълното и/или частичното унищожаване и нараняване/ общо казано -увреждане/ на растенията поотделно , съвкупно образуващи целите посеви / в резултат на комбинираното неблагоприятно въздействие на описаните по горе видове поражения от първа до четвърта степен/, водеща до намаляване на целия му добив, който е нормално/ естествено / да се очаква, че би се получил, ако не бе настъпило вредоносното събитие – вж. т.2.1.1, т.2.2.1, т. 8.6.1 / процентът щета се определя по метода на преброяване и пресмятане на изцяло или частично увредени и напълно запазени растения , взети от пробни парцели с еднакви размери , на равен интервал и разстояние , така разположени , че да дават точна представа за размера на щетата /, т.8.7, т.10.1, т.10.5 и т.10.6 на ОУ.