Решение № 110 от 12.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Перник, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20231720103617 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от В. В. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. П. ул. Х. С. ** срещу Р. Л. К. с ЕГН********** и В. С. К. с адрес гр. П. ул. О. №* с ЕГН **********. Ищецът твърди, че е собственик на имот с идентификатор *****.**.* по КККР, одобрени със Заповед РД - 18- 91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: гр. П. местност „Р. П. К.“ с площ от 11653 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 5, номер по предходен план 032006 и поземлен имот с идентификатор *****.**.*** по КККР на гр. Перник одобрени със заповед РД 18-91 от 13.10.2008 г. на ИД на АГКК гр. Перник с площ на имота от 1331 кв.м. с адрес гр. П. махала „З.“ с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., в който поземлен имот има една сграда (Имота).

Твърди, че е ремонтирал постройката, сложил е врата, прекарал е вода, за да може в нея да отглеждам животните си. Твърди, че тези имоти се владеят от него повече от 10 години трайно, непрекъснато и необезпокоявано от 2012 г. до настоящия момент.

Твърди, че владеейки поземлен имот с идентификатор *****.**.*** е извършвал проверки чия собственост е с намерението да го закупи, но не е установил имота да принадлежи на конкретно лице и не е възразявано срещу неговите действия на своене.

В началото на м. 06.2023 г. получил телефонно обаждане от ответника В. С. К., който му заявил, че поземлен имот с идентификатор *****.**.*** заедно с постройката в него е неговата собственост и той трябва да го напусне.

Твърди, че през посочения период, в който е ползвал имота ответниците никога не са се противопоставяли на владението му, демонстрирал е по отношение на тях поведение, което сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това поведение им е били известно, както на тях, така и на всички жители в квартал Църква, гр. Перник.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответниците, че е собственик на поземлен имот с 1 идентификатор *****.**.*** по КККР на гр. Перник одобрени със заповед РД 18-91 от 13.10.2008 г. на ИД на АГКК гр. Перник с площ на имота от 1331 кв.м. с адрес гр. П. махала „З.“ с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. заедно с намиращата се в поземления имот сграда въз основа на продължило повече от 10 години давностно владение.

Моли съда на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **, том 2, рег. № 3743/2023 г. от 28.04.2023 г. на Нотариус Р. М., с който ответниците Р. Л. К. и В. С. К. са признати за собственици по давностно владение на цитирания имот.

Претендира разноски.

Ответниците са депозирали отговор в срок. Намират предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърдят, че те са ползвали имота през последните 30 години, а не ищеца. В този период между тях са възниквали множество спорове, свързани именно със собствеността на имота. Оспорва се ищецът да е стопанисвал имота по начина, посочен в исковата молба. Твърдят, че те заплащат задълженията за данъци и такси.

Излагат правното си разбиране относно института на придобивната давност, като се позовават на съдебна практика, постановена от ВКС, изключваща възможността ищецът да е придобил имота на посочения от него оригинерен способ поради епизодичните му действия в него, оставащи извън хипотезата на чл. 68 ЗС.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните се представляват. Поддържат изложените твърдения и възражения в исковата молба, респективно отговора на същата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с кумулативно, пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на право на собственост в полза на ищеца върху поземлен имот с идентификатор *****.**.*** по КККР на гр.

Перник одобрени със заповед РД 18-91 от 13.10.2008 г. на ИД на АГКК гр. Перник с площ на имота от 1331 кв.м. с адрес гр. П. махала „З.“ (Имота) спрямо ответниците.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с установяването на посоченото право ищецът ще увеличи своя актив, ако искът бъде уважен със сила на пресъдено нещо, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради което същият е процесуално допустим. В същата насока са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.

2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.

2

В рамките на съдебното производство, ищецът обосновава активната си материална легитимация и носител на спорното материално право като се позовават на оригинерен способ – придобиване на имота по давност като е заявил начало на периода от 2012 г.

От своя страна ответниците се легитимират като носители на материалното право по силата на констативен нотариален акт за собственост № **, том 2, рег. № 3743/2023 г. от 28.04.2023 г. на Нотариус Р. М., съгласно който Имотът е придобит по давност.

При тези твърдения, в тежест на ищеца е в условията пълно и главно доказване да установи, че е собственик на Имота, въз основа на придобивния способ/основание (давностно владение), от който черпи активната си материална легитимация – че е упражнявал фактическа власт върху Имота в период по – дълъг от десет години след 2012 г. до настоящия момент, намерението си да държи Имота като собствен, както и че е извършил действия, с които е обективирал спрямо ответниците тези действия.

Ответниците следва да проведат обратно доказване на презумпцията по чл. 69 ЗС.

Тук е мястото да се посочи, че изявлението на ищеца, направено в последното съдебно заседание, че е налице техническа грешка в посочването на началния момент на владеене на Имота – от 2010 г., вместо написаната 2012 г., съдът възприема като опит да се „пригоди“ основанието на иска към вече изслушаните свидетели.

Претенцията ще бъде разгледа за периода от 2012 г. до датата на приключване на съдебното дирене – чл. 235, ал. 3 ГПК.

По делото не се спори, а същото се установява от приетите доказателства, че ищецът е собственик на имот с идентификатор *****.**.* по КККР, одобрени със Заповед РД - 18- 91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: гр. П. местност „Р. П. К.“ с площ от 11653 кв.м. – закупен е на 16.06.2014 г. съгласно приетия по делото нотариален акт. № 173, Том 1, рег. № 1616, дело 149/2014 на нотариус М.

М.а.

Спорът се концентрира върху собствеността на поземлен имот с идентификатор *****.**.*** по КККР на гр. Перник одобрени със заповед РД 18-91 от 13.10.2008 г. на ИД на АГКК гр. Перник с площ на имота от 1331 кв.м. с адрес гр.

Перник, които изцяло е обграден от имот с идентификатор *****.**.*, вкл. в елементите от фактическия състав на придобивната давност – коя от страните е владяла имота и в какъв период от време.

В тази връзка по делото са допуснати и разпитани двама свидетели на страната на ищеца. Съдът кредитира тези показания изцяло, тъй като са ясни, последователни, взаимодопълващи се, като изнесените факти са непосредствено възприети от тях в период от 2010 г. за първия свидетел и след 2014 г. за втория, вкл. те се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

Свидетелят Г. П. има преки възприятия тъй като всяка година регулярно подпомага ищеца е извършваната от него дейност по почистване на терена, снабдяване съд суровина и складирането на храна, необходима за извършваната от него дейност – отглеждане на крави. Описва имота на ищеца като е категоричен, че той е изцяло ограден (около 20 дка), с врата която се заключва и охраняван от две големи кучета.

Дървета и зеленчуци в имота няма, а счита и че самия терен не позволява отглеждането на зеленчуци поради денивелацията. Достъпът е през една врата и единствено ищецът разполага с ключ за него. В имота постоянно пребивават кравите на ищеца, а във вътрешността му няма друга ограда или по какъвто и да е начин обособена някаква част. Категоричен е за периода на своите наблюдения – от 2010г., 3 тъй като 2011 г. е бил абитуриент. На представената му скица разпознава имота на ищеца, вкл. постройката, разположена в спорния по делото Имот. Пряко е участвал в почистването на растителността около постройката през 2010 г., която впоследствие е пригодена за отглеждане на животни от ищеца. Разпознава визуално ответника В. К., който е в залата, като е категоричен, че той в Имота след 2010 г. не е пребивавал и не е отглеждал свои животни.

Свидетелят Ц. Ц. има преки наблюдения от 2014 г., когато е закупил имот, съседен на имот с идентификатор *****.**.*. Винаги е възприемал имота на ищеца като един цял и не е знаел за наличието на спор относно реална част, попадаща в неговия имот. Определя имота на ищеца да е с площ около 20 дка., като пояснява, че това включва и имот с идентификатор *****.**.**, съседен на *****.**.* като и двата са собствени на ищеца и с обща ограда, а съществувалия път между тях е премахнат.

Тези показания се потвърждават от приетия нотариален акт. № 173. Том 1, рег. № 1616, дело 149/2014 на нотариус М. М., с който ищецът закупува и имот с идентификатор *****.**.** с площ от почти 7 дка.

Аналогично с другия свидетел сочи, че достъпа до имота на ищеца е през врата, която се заключва и се охранява от две големи кучета, посочвайки и точните им породи. От пролетта на 2016 г. постоянно пребивава в своя имот като има изградено видеонаблюдение, обхващащо и имота на ищеца. В периода преди това също често е посещавал мястото тъй като са извършвани действия по трасиране на имотите и преместване на огради, вкл. тази на ищеца. Не е възприел наличието на каквито и да е дървета след 2014 г., както и друго лице освен ищеца и семейството му да пребивава в имота. Познава ответниците и твърди, че те отглеждат животни на друго място. На предявената му скица точно посочва очертанията на всеки имот и разяснява промените в тях, настъпили след 2014 г.

От своя страна свидетелите на ответниците са поддържали тезата, че именно те фактически са владяли Имота. Свидетелят Б. С. заявява, че Имотът се стопанисва от ответника от около 40 години, като преди 30 години поставил и ограда, като същевременно не знае кой е поставил оградата. Преди 5-6 години оградата изчезнала, но ответникът владял имота до преди 2-3 години. Твърди, че постройката в Имота е изоставена помпена станция, като ответникът ползвал частта само около нея. Знае, че ответникът бил засадил орех, плодни дръвчета и отглеждал картофи. Заявява, че не познава ищеца, присъстващ в залата и никога не го е виждал в Имота или около него, като наблюденията му са до преди 2-3 години, когато преустановил разходките си в местността.