Решение № 1059 от 19.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000502915 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 125 от 21.07.2025 г., постановено по т.д.№ 109/2023 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на Н. Н. И., сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 59 936.35 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, болничен престой, рехабилитация и закупуване на медикаменти, които вреди са пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 02.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.06.2023 г., до окончателното им изплащане. Искът за неимуществени вреди, в частта му над уважения от съда размер до претендирания с исковата молба от 600 000 лв., както и иска за законна лихва за забава върху присъдените обезщетение, за периода от 21.03.2023 г. да 14.06.2023 г., като неоснователни, са отхвърлени. С оглед изхода на спора са разпределени и разноските между страните.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – Д. И. М..

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от 1 страните в производството.

Ищецът обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди до пълния й предявен размер и за законна лихва за периода от 21.03.2023 г. до 14.06.2023 г..

Поддържа, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Твърди се допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, поради определяне на обезщетението за неимуществени вреди в занижен размер. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички релевантни доводи на страните и събрани по делото доказателства, имащи значение за определяне на справедливия размер на обезщетението с оглед индивидуалните особености на конкретния случай, в какъвто смисъл е и установената практика на ВКС.

Според въззивника това е довело до определяне на обезщетение в размер, несъответстващ на характера и тежестта на претърпените здравословни и психотравматични увреждания, както и на прогнозите за лечението и възстановяването му. В тази връзка се сочат претърпяната тежка черепно-мозъчна травма, състоянието на кома, продължило около 20 дни, пълната амнезия, продължителният възстановителен период, който според въззивника ще продължи и през следващите 3–4 години, както и необходимостта от ежедневна помощ и грижи от близките му, продължаващи и към настоящия момент.

Като релевантни за размера на обезщетението се сочат още изключително тежкото психическо и емоционално състояние, установено от заключението на приетата комплексна съдебно-психиатрична и съдебнопсихологична експертиза; възможността от настъпване на допълнителни усложнения в бъдеще – мозъчен арахноидит, хидроцефалия, мозъчно-съдови увреждания, травматична епилепсия и други; трайните белези по тялото – постоперативен цикатрикс, липсата на 1/3 от ушната мида и ампутацията на един от пръстите на крака; влошеното качество на живот и намалената работоспособност, както и определената с експертно решение на ТЕЛК 85% трайно намалена работоспособност.

Поради изложеното въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е съобразил дадените с ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 17/1963 г. указания, 2 както и задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, в резултат на което е определил обезщетението за неимуществени вреди в занижен размер.

Поддържа се и необоснованост на решението поради несъобразяване с по-новата практика на ВКС относно момента, към който следва да бъде определен размерът на обезщетението за всички претърпени вреди, включително бъдещите, а именно към момента на приключване на устните състезания. Според въззивника определянето на обезщетението към този момент би гарантирало неговия справедлив размер, доколкото би позволило да бъдат отчетени и настъпилите промени в икономическите условия, включително инфлацията и нивата на застрахователното покритие.

По отношение на началния момент на законната лихва въззивникът поддържа, че застрахователят дължи такава на основание чл. 429, ал. 3 КЗ от датата на уведомяването му от застрахования – делинквента, за настъпването на застрахователното събитие, или от датата на уведомяването/предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице, като релевантна е найранната от тези дати. В конкретния случай счита, че това е датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 21.03.2023 г., поради което законната лихва се дължи от тази дата до окончателното изплащане на обезщетението.

С оглед изложеното въззивникът моли решението в обжалваните части да бъде отменено и предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважена до пълния предявен размер от 600 000 лева, както и да бъде присъдена законна лихва за периода от 21.03.2023 г. до 14.06.2023 г.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Ответникът по делото – ЗК „Лев Инс“ АД, обжалва решението в частта, с която предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 150 000 лева. Поддържа, че решението в тази му част е необосновано и постановено в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства за настъпили усложнения на телесните увреждания след проведеното лечение, както и за наличие на непълно възстановени травми. Поддържа, че ищецът се е 3 възстановил в обичайния за подобен вид травми срок, включително до степен, позволяваща извършването на физически труд, без да са установени последващи усложнения в здравословното му състояние. Според въззивника същото не може да бъде определено като безпомощно или вегетативно.

Поради изложеното ответникът счита, че първоинстанционният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди в завишен размер. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 150 000 лева бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Третото лице-помагач не е взело становище по жалбите.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби оплаквания, намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ.

С исковата молба ищецът Н. Н. И. твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 02.02.2023 г., около 14:50 ч., на път № III-197, км 10+500, в участъка между с. Дъбница и с. Долно Дряново, с участието на лек автомобил „Ситроен“, модел „С8“, с рег. № ***, и лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, застрахован в ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № GO 112684259, със срок на застрахователно покритие от 27.12.2022 г. до 27.12.2023 г.

Ищецът поддържа, че произшествието е настъпило по вина на Д. И. М. – неправоспособен водач на лекия автомобил „Ауди“, който, движейки се в посока от с.Дъбница към с.Долно Дряново, със скорост, несъобразена с пътните условия и интензивността на движението, при преминаване през десен завой загубил контрол върху управляваното ППС, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал челен сблъсък с насрещно движещия се лек автомобил „Ситроен“, управляван от ищеца. В резултат на произшествието ищецът е получил множество травматични увреждания, сред които съчетана травма на главата и крайниците, луксация на втори и трети шиен прешлен, 4 разкъсно-контузна рана на лявото ухо и рана в областта на главата, както и тежка черепно-мозъчна травма, представляваща опасност за живота. След инцидента ищецът е транспортиран по спешност в ЦСМП – Благоевград, а впоследствие – в МБАЛ „Св. Анна“ – София, където е лекуван в периода от 02.02.2023 г. до 27.02.2023 г. На 27.02.2023 г. ищецът е изписан от лечебното заведение и насочен за домашно лечение с предписана медикаментозна терапия и диетичен режим. След изписването е транспортиран за последващо лечение в частна болница „Оптимед“ в Република Турция, където са установени отворена рана на врата и отворена рана на пръстите на краката, по повод на които е предприето допълнително лечение. През този период ищецът е бил с придружител. След проведеното лечение е изписан за домашно лечение през м. март 2023 г. Ищецът твърди, че след изписването не е бил в състояние да се самообслужва и се е нуждаел от постоянни грижи и помощ от друго лице, предоставяни от негови близки. Поддържа, че е имал нарушения на паметта, силно главоболие и страх за живота си. Счита, че претърпените от него увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Твърди, че ответното застрахователно дружество не му е изплатило обезщетение, въпреки отправената писмена претенция за заплащане, по която при застрахователя е образувана щета № 0000-1000-63-23-7222 от 21.03.2023 г.

Поради това счита, че от тази дата застрахователят е изпаднал в забава. С оглед изложеното ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 59 936,35 лева, ведно със законната лихва върху съответните главници, считано от 21.03.2023 г. – датата на уведомяване на застрахователя за претенцията, до окончателното им изплащане.

С подадения отговор на исковата молба ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, както и вината и противоправността на действията на водача на лекия автомобил „Ауди“ – Д. И. М.. Ответникът релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като поддържа, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, като не е използвал обезопасителен колан. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца травматични увреждания и настъпилото ПТП.

5

Ответникът сочи, че с оглед представената по делото медицинска документация следва да се приеме, че ищецът е възстановен, като не са налице данни за настъпили усложнения нито в хода на лечението, нито при проведените рехабилитационни процедури. Поддържа също, че не са ангажирани доказателства, установяващи невъзможност на ищеца да се самообслужва, да полага труд или да води нормален начин на живот. На следващо място ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като значително завишен и несъответстващ на действително претърпените вреди. Оспорва се и основателността на претенцията за присъждане на законна лихва. В тази връзка ответникът поддържа, че предвиденият в чл. 496 КЗ срок не е започнал да тече, тъй като не са били налице обективни данни, въз основа на които застрахователят да може да се произнесе по основанието на предявената извънсъдебна претенция.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените в исковата молба твърдения и доводи. По повод релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поддържа, че за да бъде ангажирана отговорността на пострадалия за съпричиняване, следва да бъде установен негов конкретен принос за настъпването на вредите, което предполага пълно и главно доказване на твърдените действия или бездействия от страна на увреденото лице. Счита, че в случая не е налице такъв принос.

Поддържа и основателността на акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 21.03.2023 г.