Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 712 от 12.04.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3780/2022
Вид
Определение № 712
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
Илияна Папазова, Джулиана Петкова, Майя Русева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 712 гр. София, 12.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско дело № 20228002103780 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. А., чрез адв.И. И., срещу решение № 118/23.05.2022г. по в.гр.д. № 132/22г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено първоинстанционното решение за обявяване по отношение на Банка ДСК АД за относително недействителен до ½ на договор за покупко – продажба от 17.11.2017г., обективиран в нотариален акт № 135/том ІV, рег.№ 4617, дело № 422/2017г. по описа на Снежана Петкованотариус с район на действие РС Враца, сключен между В. Й. А. и Йорданка Петрова А.а, от една страна и Д. В. А., от друга.

Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Изразява несъгласие с обоснования при обсъждане на свидетелските показания по делото извод на въззивния съд, че презумпцията за знание по чл. 135, ал.2 ЗЗД не е оборена.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, включително задължителната такава и е очевидно неправилно, тъй като съдът е достигнал до извод, че презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД не е оборена в резултат от превратно тълкуване на свидетелските показания по делото и в нарушение на съдебната практика, според която е възможно пълно доказване и чрез косвени доказателствени средства. Поставят се следните въпроси, чието разрешение се твърди да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото :

1

1/ “Допустимо ли е оборимата презумпция на чл. 135, ал.2 ЗЗД да бъде преодоляна със свидетелски показания на близки роднини?“ 2/ „ За да бъде оборена презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД достатъчно ли е да се установи липсата на взаимоотношения между длъжник и приобретател в периода когато е възникнало изпълнителното основание и след него?“ 3/ „Имат ли значение отношенията на длъжник и приобретател в периода преди възникване на изпълнителното основание за оборване на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД ?“

Задължителният другар на касатора и ответник по иска - В. Й. А. не взема становище.

Насрещната страна по жалбата и ищец по делото – Банка ДСК АД възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

По делото е безспорно установена следната фактическа обстановка:

Банка ДСК АД е кредитор на В. А. по силата на договор за овърдрафт и встъпване в дълг от 17.12.2008г.; през 2012г. е образувано изпълнително производство срещу В.А. и други солидарни длъжници; на 17.11.2017г., с атакуваната по реда на чл.135 ЗЗД сделка, Вл. А. и съпругата му са продали на Д. А. недвижим имот, притежаван от тях в СИО; приобретателят Д. А. е син на прехвърлителите по сделката.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сделката от 17.11.2017г. е увреждащо за кредитора действие на длъжника Вл.

А., а за субективния елемент от фактическия състав на иска е приложима презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД, според която знанието за увреждането се предполага до доказване на противното, ако третото лице (съконтрахент на длъжника) е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. По спорния въпрос – дали презумпцията е оборена, въззивният съд е дал отрицателен отговор, след като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни доказателства, и като е отчел възможната заинтересованост на свидетелите М. Б. (живееща на съпружески начала с отв. Вл. А.) и на Иво А. ( син на отв. Вл. А. и брат на отв.

Д. А.), е достигнал до извод, че те установяват ( и то не категорично) липсата на взаимоотношения между баща и син, която пък не препятства възможността Д. А. да е узнал за дълга на баща си.

За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата за същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 2

ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Въззивното решение не страда от такъв порок. Несъгласието на касатора с обусловените от свидетелските показания фактически и правни изводи на съда е касационно оплакване по чл.281, т.3 ГПК, а не основание за допускане до касация по чл.

280, ал.2, предл.3-то ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Нито един от поставените от касатора въпроси в хипотезите на чл.280,ал.1 т.1 и т.3 ГПК не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция т.е. в случая липсва общият критерий за допускане на касационно обжалване.

За да е налице знание за увреждането е достатъчно на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.

Това знание се предполага до доказване на противното за съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на длъжника. Тежестта за оборване презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е на ответниците. Обратното доказване е пълно, няма ограничения за допустимите доказателствени средства по ГПК и може да се осъществи и само чрез косвени доказателства, стига те да са достоверни и в такава връзка с другите обстоятелства, че да изключват несъмнено възможността приобретателят да е знаел за дълга на неговия възходящ.

Въззивният съд не е изискал опровергаване на презумпцията чрез преки доказателства, нито е отрекъл допустимостта на свидетелските показания като доказателствено средство. Напротив, ценил е именно тях, за да достигне до извод, че презумпцията не е оборена. Това заключение е изведено от приетото, че дори да се счита за категорично установено, че Вл. А. и Д. А. не са поддържали нормални родствени взаимоотношения помежду си ( в какъвто смисъл са показанията на всички разпитани по делото свидетели), това не изключва възможността синът да знае за дълга на баща си към банката, още повече, че не е задължително именно последният да е източник на подобна информация. Или въззивният съд, без да разграничава взаимоотношенията баща-син в зависимост от момента на възникване на изпълнителното основание, е приел, че незнанието на приобретателя не е тяхна функция.

В обобщение, липсва основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Предвид изхода на настоящото производство, на насрещната страна по жалбата се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът 3 определя на 100 лева.

Така мотивиран, настоящият състав на Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118/23.05.2022г. по в.гр.д. № 132/22г. по описа на Окръжен съд Враца.

ОСЪЖДА Д. В. А. с ЕГН ********** да плати на „Банка ДСК“ АД, на основание чл. 78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК, сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4