Разпореждане № 92772 от 30.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 53409/2023
- Вид
- Разпореждане № 92772
- Подписан
- 30.06.2024
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 102з, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 92772 гр. София, 30.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20231110153409 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 128, т. 1 ГПК и чл. 102з, ал. 1 ГПК (ако някой забелязва, че тази разпоредба съществува).
Образувано е по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, подадено от името на „А1 България“ ЕАД. Настоящият съдебен е констатирал, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по делото е подадено с пълномощно, представено в електронен образ, което не носи електронен печат на заявителя „А1 България“ ЕАД, а е представено със заверка с личен електронен подпис на лице, което се представя за юрисконсулт на дружеството. Пълномощното не е и с изричен текст, че е заверено за вярност с оригинала, както допуска (по мнението на настоящия състав, изложено по-долу – неправилно) практиката на ВКС – Определение № 40/07.03.2022 г. по частно гражданско дело № 427/2022 г., I ГО.
По принцип чл. 183, ал. 2 ГПК допуска подаване на доказателства в тази форма, но е налице специална норма, която се отнася до пълномощните – чл.
102з, ал. 1 ГПК, която изрично изисква пълномощното да носи електронен подпис не на упълномощения адвокат, а на упълномощителя. Наличието на такава разпоредба в закона би било напълно безсмислено, ако законодателят е смятал да допусне представяне на електронен образ (сканирани) пълномощни, подписани от адвоката, макар че упорито процесуалните представители отказват да приемат, че съществува такъв текст, а на съдиите от районните съдии по различни причини, които не изглежда да имат общо с приложението на закона, не прилагат тази разпоредба – настоящият съдебен състав и до момента не е видял разумно обяснение защо би съществувала същата (която не допуска и електронни заверки), ако пълномощното може да е само представено като електронен образ, подписан от адвокат. Тезата, че законодателят не разсъждава, докато пише закони, и затова включва в тях напълно безсмислени разпоредби, не изглежда много разумна (поне от гледна точка на концепцията за континентална правна система) за обяснение на този текст.
1
Единственото разумно обяснение за съществуването на тази разпоредба е това, че законодателят иска да насърчи не само съдът да ползва електронна форма на актовете си, а това да правят и адвокатите и другите процесуални представители, които, когато използват електронна комуникация със съда, да положат известни усилия да електронизират и своя собствен документооборот (да пращат файлове-пълномощни, а не да сканират от хартия; не е реалистично да се приема, че дружество с оборота на заявителя в производството не си е издало поне един електронен печат по ЗЕДЕУУ, с който електронно да може да издаде пълномощно (като файл) на адвоката си).
Следва да се има предвид, че електронизацията на съдебния процес създава условия за опростяване на процеса, но и много повече рискове за сигурността, които съдилищата отговорно трябва да премислят и да вземат предвид при работата си, и които законодателят неслучайно е предвидил, като е приемал разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК, в която изисква по делото да се намира поне един автентичен и първичен електронен или саморъчен подпис на страната, която сезира съда. Инерцията за представяне на сканирани пълномощни не може да продължава в електронната среда, в която при копиране от хартиени оригинали с елементарни умения за работа със софтуер за редакция на изображения може да се промени изцяло оригиналния хартиен текст, като в електронна среда без първично електронно подписан документ, блокиран за изменения, такива манипулации са на практика непроследими. В това отношение са налице и актуални примери за създаване на дружества уж с участие на районни кметове в София именно с електронни пълномощни в чуждестранни регистри. Практика в международния търговски оборот за всякакви хакерски атаки с цел създаване на привидни основания за плащане също съществува. Поради това изискванията на чл. 102з, ал. 1 ГПК не са просто произвол на законодателя и докато настоящият съдебен състав не получи разумно тълкуване защо трябва да възприеме друго разбиране за това задължение за електронно подписване на пълномощно (изцяло електронен оборот от край до край, а не прехвърляне от хартии), ще прилага разпоредбата точно, буквално и според систематичното място – тя се отнася специално за процесуалните изявления до съда и изключва общия режим на заверка на другите доказателства от лице, за което вече ще има неоспорими данни, че е упълномощено да води делото. Инерцията на това какво е можело и какво се е правело на хартия и желанието „да е лесно на гражданите“ не може да е основание за игнориране на изисквания, въведени от закона с цел предотвратяване на фалшификации на документи (хиляди пъти по-лесни в електронна среда, отколкото на хартия).
Поради това, покрай другите, е дал на заявителя с Разпореждане № 144363/16.11.2023 г. по делото и указания да представи или пълномощно с електронен печат на упълномощителя, или такова със саморъчен подпис. В дадения срок е постъпила молба с вх. № 359564/13.12.2023 г., към която отново е приложен образ на пълномощно, отново без никакъв електронен подпис, както и с молба с вх. № 1289/03.01.2024 г., която отново не носи подпис на дружеството-упълномощител, а само на адв. Манчев. С оглед двукратно дадените указания към заявителя не следва се да дават повторни 2 указания, а директно да приеме, че дадените не са изпълнени, и да отхвърли заявлението.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 269282/28.09.2023 г., подадено от Р. Г. от имено на „А1 България“ АД .
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя (на адреса му на управление) или адв. Г..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3