Решение № 2002 от 10.05.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 10.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Елица

Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №10606 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от Г.К.Ч. срещу С.Н.С. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, местност „***“ с площ от 1183 кв.м., при граници : ПИ с идентификатори №№**.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на давностно владение, за което бил съставен НА №**, том II, дело №***. Излага, че в титула му за собственост имотът е посочен със стар идентификатор парцел пл.№***в кв.70 по плана на Вилната зона на гр.Варнам при съседи : изток –**, север – **, запад –Почивен дом на Българо-съветското дружество, юг- ** и площ от 1600 кв.м.Сочи, че имотът попада в непосредствена близост до оградата на Двореца “**“. Преди да бъде обособен като отделен поземлен имот попадал в площта на стар имот пл.№**, за който бил отреден парцел ** по РП на *** от 1936г. като целият стар имот бил с площ 9 дка, собственост на Е. Г.П. В последващите кадатстрални и регулационни планове за местността /КП Крайбрежието от 1956г., Регулационен план на м.Абатко от 1961г.

/ имотът бил обособен като отделен поземлен имот в реални граници и с нов идентификатор XIV – *В в кв.70 по плана на Вилна зона Варна, представляващ лозе-хавра с площ от 1600 кв.м. След снабдяването с КНА от 1992г. владението на имота не било прекъсвано и бил владян от ищеца в старите си граници както преди 1992г. и досега. Излага, че имотът е ограден, не е запуснат и изоставен и ищецът заплащал всяка години данъците и таксите за него. След справка при плащането на данъците ищецът установил, че след влизане в сила на КК на гр.Варна през 2008г. имотът бил с намалена площ и че ответницата се снабдила с КНА за собственост по давност на 24.03.2017г. и имотът бил обявен за продажба.

Твърди, че никога не е прекъсвал владението си върху имота, като за него се грижи друг човек-управител, тъй като ищецът не работил в България. Този човек се грижел и за другия имот на ищеца, който се намирал в непосредствена близост на процесния по вътрешно-имотната му граница с №***. Излага, че всички непосредствени съседи на имота го познават като негов собственик и не били споменавали никога името на ответницата. В условията на евентуалност претендира да е собственик на имота въз основа на давностно владение от 05.03.1992г. до 24.03.2017г.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна С.Н.С. е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва идентичността на процесния имот с идентификатор *** със стар имот ***В в кв.70, описан в КНА 65. Твърди, че към датата на съставяне на КНА на ищеца, действащ за местността, в която се намира имотът е бил КП на к.к.“*“ от 1990г., като в този план не съществувал имот ***В. Същестувал имот 100 с посочване на номера по предходния план /РП от 1961г./ - имот № ***А. По РП от 1961г. имот ***А в най-южната си част граничел с двореца „***“ . В последващия КП от 1990г. част от имот имот ***А /северната част/ била обособена като самостоятелен имот с нов номер по КП от 1990г. - №100, който изглеждал идентичен на процесния ПИ с идентифкатор №***. Имот ***А в кв.70 по плана от 1961г. граничел пряко в най-южната си част с двореца „***“, а в последващия план от 1990г. обособения нов имот №100 граничел в южната си част с имот №99. В КНА на ищеца не била описана като пряка граница двореца „***“ , която била южна граница на имота по плана от 1961г. В разписния лист към плана от 1990г. нямало отбелязване за собственик на имот №100, а ищецът бил записан като собственик на имот №99. Излага, че ПИ с идентификатор №*** представлява част от УПИ имот ***А в кв.70 по РП от 1961г. По силата на Разпореждане №93 на бюрото на министерски съвет от 10.05.1973г. на РБ и оценителен протокол от 22.03.1974г. от ** било отчуждено вилно място с площ от ** кв.м., представляващо парцел ***А в кв.70 по

РП от 1961г. като бил съставен АДС №13657/22.07.1977г. Със Заповед №715/25.05.1992г. на Кмета на Община Варна имотът по АДС №13657/22.07.1977г. бил отписан от актовите книги и се възстановявал въз основа на Разпореждане №15 на МС от 24.07.1991г. Със Заповед №580/28.04.1992г. на Кмета на Община Варна била определена сума в размер на 2499 лева, която ** следвало да внесе по сметка на Община Варна с оглед възстановяването на имот ***А . Сумата, която била получена като обезщетение при отчуждаването на имота била преведена от ** още на

30.09.1991г. в размер на 3444.14 лева. Ответницата твърди, че притежава имота от покойния си съпруг А.С., като знаела от него, че го е платил на собственика, който назовавал дядо *** и били съставили писмен договор за платената цена. Били се разбрали по-късно да подпишат нотариален акт, но А. С. починал и ответницата нямала възможност да открие въпросния дядо **, тъй като не знаела нищо за него. Излага, че ** фигурира като граница на имота, закупен през 1964г. от ** – майка на ищеца/ НА №*, том VI, дело **./, който бил с №** А и площ от 1647 кв.м. Площта на имота на майката на ищеца била сходна с описаната в КНА на ищеца площ 1600 кв.м. , което водело до извод, че КНА се отнася за имота на неговата майка, а не за процесния. Същото се установявало и от предствената от ищеца заповед №**.2008г. , с която било разрешено на собствениците на ПИ 196 да преминават през ПИ 81, ПИ 82 и ПИ 197 като заплащат обезщетение за преминаването. В заповедта бил посочен ищеца като собственик на имот 82. В

Разпореждане №93 на бюрото на министерски съвет от 10.05.1973г. на РБ и оценителен протокол от 22.03.1974г. било отчуждено в полза на държавата вилно място с площ от 1612 кв.м., съставляващо парцел **

А в кв.70, собственост на ** Ч./майка на ищеца/, Г.К.Ч., СК.Ч./сестра на ищеца/, К. О. Ч./баща на ищеца/ и О. К.Ч./брат на ищеца/ Всичко водело до извод, че ищецът притежава акт за собственост на ПИ с идентифкатор №***, поради което не можел да се легитимира като собственик на процесния имот. Твърди, че ищецът не е придобил имота към 1992г., тъй като същият е бил държавна собственост предвид законовата забрана за това. Оспорва и твърденията в евентуалност ищецът да е придобил имота за периода 05.03.1992г. до 24.03.2017г. , тъй като през 1992г. имотът бил възстановен на бившия му собственик, а след това бил владян от А. С. до смъртта му през ноември 1993г. ,а след това до настоящия момент от ответницата. Излага също, че ищецът от доста години живее извън България, не е декларирал имота, не е заплащал данъци за него.

Отправя искане за отхвърляне на иска.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор от 05.09.**., съгласно който ** продава на Г.К.Ч., представляван от баща си К. О Ч. лозе-хавра с площ от 1600 кв.м. в землището на гр.Варна, м-ст **, курорта **, при съседи

: АЧ., И С, почивен дом на Б.С.Д. , О Ч..

На 16.03.**. е издаден Оценителен протокол №1323 за оценка на имот ***а в к.**, собственост на ***.

Парцел ** в кв.70 на к.** е актуван с АДС №13657/** като бивша собственост на **.

С

Оценителен протокол от 13.04.1992г. е извършена оценка на имота на *** парцел *а по плана на вилна зона к.к. *.

Със Заповед №580/28.04.1992г. на Кмета на Община Варна е извършена оценка на обезщетението и подобренията в имота *** собственик на имот, находящ се в кв.70 парцел ***а по плана на Вилна зона, к.к. *.

Представена е разписка за извършено плащане към ГНС от ***.

С КНА за собственост върху недвижим имот №**, том II, дело №***. Г.К.Ч. е признат за собственик по давностно владение и покупка на

Лозе-хавра, находяща се в м-ст Манастира, землището на гр.Варна, с пространство от 1600 кв.м., незастроена, съставляваща парцел с пл.№** по плана на вилната зона на гр.Варна, при съседи : изток –**.; север-** Ч.; запад – почивен дом на БСД-во; юг- ** като парцелът е в кв.70.

В Заповед

№0422/21.02.2008г., издадена от Кмета на Община, в която е разрешено на собственика на ПИ ** право на преминаване през ПИ 81; 82 и 197, Г.К.Ч. е вписан като собственик на ПИ 82.

С

КНА за собственост върху недвижим имот №**, том I, рег.№**. на нот. №**-Веселин Петров, вписан в СВ под №**, том XV, дело **, вх. рег. №**., С.Н.С. е призната за собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, м-ст“Св. Св.

Константин и Елена“ с площ от 1183 кв.м. с трайно предназначение на територията : урбанизиране; начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план 5680083, при съседи : ПИ с идентификатори : ***.

Представена е нотариалната преписка по издаване на акта. В същата се съдържа молба-декларация за снабдяване с КНА за собственост по давност, оспорени по отношение на тяхната автентичност от ищеца. Съгласно проведената СГЕ подписът, положен в Молба-декларация не е изпълнен от С.С., както и ръкописният текст в тази декларация „С.Н.С.“ не е изпълнен от нея. С декларация, приложена по делото С.С. е изложила, че в действителност не е подписала декларацията, а това е било сторено от нейна близка, като потвърждава всички извършени от нея действия по подаване на декларацията.

Съгласно удостоверение от Община Варна, Д“Местни данъци и такси“ Г.К.Ч. е подал декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№23239/03.06.1998г. за имот в гр.Варна, кв.Св.св. Константин и Елена с площ от 1600 кв.м.

Съгласно удостоверение от ОД на МВР

–Варна Г.Ч. е осъществявал множество задгранични пътувания/влизане и излизане от и в РБ/ за периода 2008г. – 2018г.

Представени са разписки, съгласно които Н.З. е получавал суми за право на преминаване през ПИ *** от С.Ч., семейство Ч. за 2015г., 2008г. и 2017г., 2018г. и 2019г.

Със Споразумение от 02.09.2016г. ***Ч. лично за себе си и като пълномощник на Г.К.Ч. от една страна и от друга страна В.Н.

З. и Б. Н. З.чрез пълномощника им Н. И. З. са договорили във връзка със Заповед №0422/21.02.2008г. на Кмета на Община В.С.Ч. като собственик на имот *** и Г.Ч. като собственик на имот *** да заплащат на В. З.и Б. З. сумата от 306.25 лева за право на преминаване през имот **.

Съобразно Договор за охрана с технически средства на обект №5627/29.05.2018г.

С.Ч. е възложила на ЕТ“***“ да извършва охрана със сигнално-охранителна техника на обект, находящ се в гр.Варна, КК“Св.св. Константин и Елена“, м-ст „*“ имот ** и ***. Издадено е удостоверение от Пето РУ на 06.02.2019г., съгласно което ЕТ“**“ е депозирал уведомление до Пето РУ за поет обект за охрана- имот ***.

Представени са пълномощни от Г.Ч. към адв.Петър Владов, адв.Тодорка Рачева за представителство във връзка с имот Св.св. Константин и Елена.

Съгласно договор от 11.12.1995г. А* Ч., С* Ч., Г.Ч. чрез пълномощник адв.Тано Танов са отдали под наем на **, ** и ** лозе и овощна градина с площ от 4 дка.

Представена е декларация от Г.Ч./ л.268 от дело/, с която същият е декларирал че притежава лозе от 1600 кв.м. в м-ст Манастира, курорт *.

Декларацията е заверена на 25.08.1995г. от Консула при Българска консулска служба във Вашингтон.

С нотариално заверено на

13.05.1985г. пълномощно от нот.Людмила

Гонова Г.Ч. е упълномощил майка си А. Ч. да го представлява във връзка с лозе в м-ст Манастира.

С договор от 22.05.1998г. адв.Тано Танов като пълномощник на К. О. Ч., А.Г.Ч.,

О.К.Ч., Г.К.Ч. и С.К.Ч. е отдал под наем на ** лозе и овощна градина от 4 дка в м.**, замлището на гр.Варна с.з. Константин и Елена. На гърба на договора са налични разписки за изплащани суми за наем от Н. З.

На

08.07.1998г. Г.Ч. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ за притежаван от него имот от 1600 кв.м. в Св.св. Константин и Елена по нот.акт ** С договор от 12.06.2001г. адв.Тано Танов като пълномощник на К. О. Ч., А Г Ч., О К.Ч., Г.К.Ч. и С К.Ч. е отдал под наем на *** лозе и овощна градина от 4 дка в м.*, замлището на гр.Варна с.з. Константин и Елена.