Решение № 2887 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2887 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Стоев при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504171 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Р. Г. А., срещу решение № 20076017 от 24.01.2023 г. на СРС, 81 с - в, по гр. д. № 64082/2019 г., с което са отхвърлени предявените срещу СДВР при МВР, искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 598 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, преобразуван от положен нощен труд в периода от в периода от 01.11.2016 г. - 01.11.2019 г., както и сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците за възнаграждение за извънреден труд, за периода от деня, следващ падежа на всяко вземане до 01.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 06.11.2019 г., до окончателното изплащане и ищецът е осъден за разноски по делото.

Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Работното време на служителите в МВР е 8 часа, дневно, 40 часа седмично, при 5 – дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР, при сумирано изчисляване на работното време. Поддържа и подробни съображения за начина на формиране на заплатата на държавните служители в системата на МВР, като счита за неправилен извода на СРС, че при липса на уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, не се прилага нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, според която, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с прилагане на коефициент 1

1, 143. Сочи, че фактът, че ЗМВР и издадените въз основа на него наредби са специални не означава, че регламентират пълно и изчерпателно правната материя.

Поддържа доводи, че липсата на норма не следва да се тълкува като забрана за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Намира, че е налице непълнота в правната уредба на реда за организацията и разпределянето на работното време на държавните служители от системата на МВР, при наличие на която следва да се приложат общите правила на КТ и НСОРЗ за изчисляване на извънреден труд и превръщането на нощните часове в дневни. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители по ЗМВР спрямо останалите държавни служители, както и спрямо работещите по трудов договор. Излага множество подробни съображения в тази посока, както и че ЗМВР не може да урежда правоотношенията с адресатите си по по - неблагоприятен начин от КТ и актовете по прилагането му. Позовава се на решение на СЕС от 24.04.2022 г. по дело № С-262/2020 г., според което полагания от служителите в МВР нощен труд следва да бъде компенсиран и заплащан като извънреден труд. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението, с което исковете са отхвърлени и те да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски двете инстанции.

Ответникът СДВР при МВР не е подал отговор на жалбата в срока по чл. 263 ГПК. В хода на производството е изложил становище, че оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е обосновано и съобразено с материалния закон и практиката на съдилищата и следва да се потвърди. Счита, че редът в чл. 9, ал.

2 НСОРЗ е неприложим за държавните служители, които полагат нощен труд, уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР, както е приел СРС. Обоснован е извода на СРС, че статутът на тези служители не е неравностоен спрямо този, на служителите по КТ и ЗДСл, тъй като в ЗМВР е предвидено, че полицейските служители получават допълнителни материални блага – допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен отпуск и обезщетения при прекратяване на правоотношението, безплатна храна, ободряващи напитки и т. н. Поддържа, че законосъобразно СРС е приел, че при сумарното отчитане на работното време се прилагат специалните норми на ЗМВР и наредбите по прилагането му. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски, по чл. 78, ал. 8 ГПК, като прави възражение по размера на разноските на насрещната страна.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на съдебния акт, намира следното:

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, (ред. до изм. ДВ бр. 60/2020 г.), вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи и без довод за допуснати нарушения на императивни материално правни норми.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо постановено, като не е допуснато нарушение на императивни материални норми от страна на СРС.

В производството не е спорно и се установява, че през исковия период 01.11.2016 г. - 01.11.2019 г., страните са били в служебно правоотношение, като ищецът е изпълнявал служебните си задължения на длъжност „младши инспектор" към 2

„07“ РУ - СДВР, гр. София, на сменен режим на работа, при сумирано изчисляване на работното време. Тези обстоятелства се подкрепят и от приетите пред СРС писмени доказателства.

Страните не спорят и от заключението на приетата пред СРС ССчЕ, която не е оспорена и съдът кредитира, се установява, че през исковия период ищецът полагал при ответника труд на смени, по график. Според заключението ищецът е положил 247 нощни смени и 1 970 часа нощен труд. След преизчисляването му с коефициент 1. 143 по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и превръщането му в дневен, положеният труд е за 2 252 часа.

За целия период 01.11.2016 г. - 01.11.2019 г. извънредния труд, който не е заплатен на ищеца е за 217 часа, за които се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1 594, 05 лв.

За да отхвърли исковете СРС е приел, че липсва възможност за преобразуване на нощния труд в дневен за категорията държавни служители, в която попада и ищецът в настоящото производство, предвид спецификата на служебните правоотношения.

Приел е, че редът по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, според който при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, е неприложим. Съдът е направил извод, че размерът на възнаграждението за положен нощен труд е определен и изплащан от работодателя по реда, предвиден в заповедите на Министъра на вътрешните работи, а в ЗМВР са предвидени множество компенсаторни механизми за репариране на неблагоприятните последици от полагането 8 часа труд през тъмната част на денонощието поради което главните искове са неоснователни.

Спорните въпроси, поставени и във въззивното производство, са дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

По тези въпроси въззивният състав, в допълнение към изложеното от СРС, приема следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да 3 надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.).

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

Подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на горната законова делегация са съответно : Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., обн. бр. 69/14 г. ДВ, действала от 19.08.2014г. до 31.03.2015г., както и от 29.07.2016г. до 01.08.2016г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., обн. бр. 40/15 г. ДВ, действала от 01.04.2015г. до28.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. бр. 60/16г. ДВ, действала от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г. (последната е приложима към конкретния казус).

Следва да се посочи, че единствено в чл. 31, ал. 2 на първата Наредба (отменена към процесния период), е регламентирано, че, при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за съответния отчетен период се умножава по 0. 143, а полученото число се събира с общия брой работни часове за същия период (т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1. 143).

Преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 не е предвидено нито в ЗМВР, нито в някоя от следващите две Наредби.

Единствено според чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), на която се позовава ищеца, когато работното време се изчислява сумирано, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По поставения в производството въпрос, за отчитане на нощния труд и преобразуването му в дневен, към настоящият момент, след постановяване на решението на СРС, е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, чието задължително тълкуване във връзка с прилагането на правната норма следва да се съобрази от съда, независимо от досегашната практика на състава по този въпрос.

Според даденото задължително тълкуване на ВКС на въпроса „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?".

ВКС е възприел по тълкувателен, т. е. задължителен за съдилищата ред становището, че „ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ”. Прието е, освен това, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на 4 часовете при анализ на чл. 187, ал. 1 ЗМВР.