Решение № 10174 от 14.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10174 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110130012 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Г. Ф. Ф. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните страните Договор за потребителски кредит № 7053039410 от 24.08.2020г.

Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен процесиният договор за потребителски кредит за главница от 900 лева при ГПР от 49,70%, ГЛП от 41,12% и срок на погасяване 48 месеца. Договорът не отговарял на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта бил по-малък от 12 и не бил еднакъв по вид, формат и размер.

Договорът не отговарял на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ тъй като не бил на траен носител и не носел електронни подписи на страните. Уговорката за заплащане на застрахователна премия била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като чрез нея се заобикаляло изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Според ищцата стойността на застраховката следвало да бъде включена в ГПР и поради невключването му била налице заблуждаваща търговска практика. Освен това текстовете, уреждащи плащане на застрахователна премия били нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като застрахователната сума се измерявала с чистата стойност на кредита, поради което не била налице разумна и съразмерна икономическа връзка между стойността на застрахователната премия и насрещната престация – предоставената главница по кредита. Клаузите относно застрахователната премия били неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като сключването на застраховката 1 била условие за получаването на кредита. Договорът бил нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, тъй като не ставало ясно дали уговореният лихвен процент бил фиксиран или референтен, не ставало ясно и върху каква сума била начислявана лихвата, не бил посочен начинът на формиране на ГПР, липсвал погасителен план съдържащ разбивка на всяка вноска. Клаузата за възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърляла трикратния размер на законната лихва. В случая не била приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че договорът за кредит бил сключен на шрифт 12, на изискването не отговарял договорът за застраховка, но същият представлявал отделно правоотношение.

Застранователната премия представлявала цена на допълнителна услуга, чиято равностойност се дължала от потребителя. Единствено стойността на застрахователната премия, която се финансира от банката била елемент от главницата по кредита, но това бил финансов елемент, който нямал нищо общо със застрахователния договор. Сключването на застраховката не било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което не по принцип не подлежала на включване в ГПР, но в случая застрахователната премия била част от главница, поради което вече била включена в ГПР. Застраховката покривала рискове, които ползвали потребителя, а последният могъл да се откаже от застраховката по всяко време. В договора бил посочен лихвеният процент по кредита и начина за прилагането му, а законът не изисквал в договора да бъде посочена методиката за определяне на ГПР. В договора бил инкорпориран погасителен план, като при фиксиран лихвен процент за целия период, изискването за посочване на последователността на разпределение на вноските било неприложимо. Неоснователно било възражението за противоречие на възнаградителната лихва с добрите нрави, тъй като ответникът бил банкова институция, лихва се дължала винаги и липсвали ограничения в максималния размер на възнаградителната лихва. Същата била ограничена единствено от максималния размер на ГПР. Моли съдът да отхвърли иска. Претендира разноски

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, шрифта и съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 7053039410 от 2

24.08.2020г. за главница от 900 лева при ГПР от 49,70%, ГЛП от 41,12% и срок на погасяване 48 месеца. Видно от приетия договор за потребителски кредит, неговият краен срок за плащане /25.08.2024г./ не е настъпил, а видно от изложените от ответника съображения, кредитът не е изцяло погасен, поради което за ищцата е налице правен интерес от предявения иск за установяване нищожността на съглашението.

Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че заедно с договора за застраховка, ищцата-потребител е включена в застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediaguide International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат. При сключването на договора за застраховка, ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция. В тази насока в чл. 7.1 от договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя застрахователна премия е 794,88 лева, от които 315,55 лева Bank пакет 3 кредит+сметка (bill) и 479,53 лева Bank пакет 3 сметка (bill). В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора. Съгласно чл.

19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски 3 кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателката е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

В конкретната хипотеза, видно от приетия по делото и неоспорен от ищцата препис от процесния договор за потребителски кредит, същият не е сключен от разстояние, а е подписан физически от страните, поради което развитите от ищцата възражения, че договорът не отговарял на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ по отношение на неговото материализиране на траен електронен носител и подписването му с квалифициран електронен подпис, са неоснователни.

Неоснователно е и оплакването за сключване на договора в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Процесният договор за кредит е съставен в еднакъв вид, формат и размер на шрифта, който съответства на законовото изискване. Обстоятелствата, че определени части от договора /напр. заглавията на разделите/ са изписани с шрифт с по-голям размер и с удебелен/потъмнен шрифт /bold text/ не води до нарушение на законовото изискване, доколкото не води до извод за неразбираемост на текста на договора или до създаване на затруднения за неговото възприемане от страна на потребителя. Напротив, видно от съдържанието на договора, удебеленият/потъмненият шрифт е използван именно за подобра разбираемост на договора чрез ясно разграничаване на отделните клаузи от него.

Неоснователно е и позоваването на чл. 10, ал. 1 ЗПК по отношение на текста на представената декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ предоставена от Mediaguide International, както и на представения Сертификат № 170539384102020. Това е така, защото изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК са приложими единствено към съдържанието на договора за кредит и отделните елементи от него, а не и по отношение на свързаните с него съглашения, каквото е договорът за застраховка. По отношение на последния се прилагат изискванията на чл. 345, ал. 5 КЗ, които в настоящия случай са спазени и които не поставят условие за размера на шрифта.

Основателен, обаче, е доводът на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други 4 преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.