Решение № 151 от 30.04.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. С.З., 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20265500500195 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1094/05.12.2025 г. по гр. д. № 3519/2024 г. на Районен съд – С.З. е допусната между Л. Й. Ж. и Д. С. Ч. съдебна делба - при квоти от по ½ ид. ч, за всеки от тях - на следните недвижими имоти: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.***** по КККР на гр. С.З., одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С.З., кв. *******, находящ се в сграда с идентификатор 68850.*****.4, с предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.*****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с брой нива: едно, с площ по кадастрална карта: 70,91 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, кабинет, коридор, склад, баня с тоалетна и тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.*****.4.14, 68850.*****.4.16, под обекта: 68850.*****.4.7, над обекта: 68850.*****.4.23, ведно с 12,53 кв.м. идеални части от общите части на сградата и ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземления имот; 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.*****.4.67 по КККР на гр. С.З., одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С.З., кв. ****************** в сграда с идентификатор 68850.*****.4, с предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.*****, с 1 предназначение на самостоятелния обект: гараж, с брой нива: едно, с площ по кадастрална карта: 31,75 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.*****.4.66, 68850.*****.4.68, под обекта: няма, над обекта: 68850.*****.4.54, 68850.*****.4.80, ведно с 5,61 кв.м. идеални части от общите части на сградата и ведно със съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че ответницата не е доказала възражението си за частична трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 СК , поради което делбата на имотите следва да бъде допусната при равни квоти между страните.

Ответницата Д. С. Ч., чрез адв. Д. П. - Г. от АК-С.З., е подала въззивна жалба срещу решението в частта относно квотите, при които е допусната делбата на процесните имоти. В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението е немотивирано, както и че първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички относими доказателства, не е извършил преценка на представените по делото свидетелски показания по реда на чл. 172 ГПК и не е взел предвид твърденията на страните. В тази връзка се посочва, че неправилно съдът не е уважил възражението на ответницата за частична трансформация на лични нейни средства, вложени в придобиването на имотите. Жалбоподателката моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за допускане на делбата при следните квоти: 1/ за ищеца – 18779/58100 ид.ч.; 2/ за ответницата – 39321/58100 ид.ч. В жалбата е направено искане за присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок въззиваемият Л. Й. Ж. не е подал писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Районен съд – С.З. е бил сезиран с иск за съдебна делба с правно основание чл. 34 ЗС, като производството е в първата фаза на делбата.

В случая не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са придобили процесните имоти по време на брака си /сключен на 31.05.2014 г./ в режим на СИО, след като с 2 нотариален акт № 80/17.06.2019 г., том II, рег. № 3245 по дело № 234, в тяхна полза е било учредено възмездно право на строеж срещу заплащане на сумата от 58100 лева с вкл. ДДС в полза на „С.И.Г.“ ООД. В нотариалния акт е посочено, че част от тази сума /40000 лева/ била изплатена на дружеството чрез превод на банковата му сметка в „Р.Б.“ ЕАД още преди подписване на договора, а остатъкът в размер на 18100 лева е следвало да бъде заплатен по същата банкова сметка в срок до 30.11.2019 г. Пред въззивния съд страните не спорят относно факта, че цялото парично задължение е било заплатено чрез преводи от сметки на ответницата към посочената от дружеството банкова сметка, както следва: 1/ от сметка на ответницата в „Банка Д.“ АД по сметка на „С.И.Г." ООД са преведени 40000 лева на 17.06.2019 г.; 2/ от сметка на ответницата в „ОББ“ АД по сметка на „С.И.Г.“ ООД са преведени общо 18100 лева, от които 5100 лева – на 14.11.2019 г. за покупка на ап. 15 и гараж 13 в кв.

******, и 13000 лева – на 20.11.2019 г. за покупка на ап. 15 и гараж 13 в кв.

****** /последно плащане/.

Не е спорно, че правото на строеж е било реализирано и обектите са въведени в експлоатация, като за тях издадено разрешение за ползване № 0505-175/08.03.2020 г. от Началника на ДНСК, както и че с влязло в сила на 04.07.2024 г. решение № 95/17.06.2024 г. по гр. д. № 170/2024 г. на Районен съд – Н.З., гражданският брак на страните е прекратен с развод по взаимно съгласие.

С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания и доводите на страните, изложени в проведеното на 01.04.2026 г. о.с.з, спорът пред настоящата въззивна инстанция се концентрира върху въпроса дали ответницата е доказала пълно и главно възражението си за частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК – т.е., че за придобиването на процесните имоти ответницата е вложила свои лични парични средства в размер на общо 20542 лева, която сума включва: 1/ 3478 лева – спестявания отпреди сключване на брака от работата й на студентска бригада в САЩ през 2011 г.; 2/ 2000 евро /3916 евро/ - дарени лично на нея от баща й на 07.05.2013 г. и внесени по евровата й сметка; 3/ 648 лева /331,97 евро/ - сума, която ответницата е внесла по сметката си преди брака; 4/ 12500 лева / – дарена лично на ответницата от нейните родители сума, получена от продажба на ниви.

Съгласно чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а съгласно ал. 2, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил /22, ал.

1, изр. 1 СК/.

Според разясненията, дадени с ТР № 2/20.01.2025 г. по тълк. дело № 2/2022 г. на ВКС, ОСГК, когато недвижим имот, придобит по време на брака 3 при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК.

Съгласно мотивите на същото тълкувателно решение, трансформацията по чл. 23 СК изключва възникването на СИО, но не по причини, свързани с личността и поведението на другия съпруг, а поради законодателното решение в областта на семейното право да бъде регламентиран частен случай на общата забрана на неоснователното обогатяване и за да се избегне превръщането на брака в своеобразен придобивен способ за другия съпруг.

Уредената в чл. 23 СК трансформация на лично имущество е самостоятелно основание за възникване на лично притежание, наред с посочените в чл. 22 СК. Новопридобитото става лично по силата на закона. За него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което обосноваването на лично притежание не преминава през оборването й. Съпругът, който твърди, че е титуляр на конкретно вещно право поради трансформация, трябва да докаже произхода на средствата, вложени в придобиването, за да се приеме, че то представлява преобразуване на негово лично имущество. Процесуалното средство за защита е предявяването на положителен установителен иск за титулярството на съответното вещно право (заявен като първоначален, насрещен или инцидентен установителен) или възражение в срока за отговор на исковата молба (респ. – в срока по чл. 342 ГПК в особеното исково производство за съдебна делба), основани на твърдения, че претендиращият съпруг е вложил средства от свое лично имущество за придобиването на конкретния материален обект. С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК, успешният изход от този спор е предпоставен от пълно главно доказване от страна на претендиращия съпруг, че е вложил свое лично имущество в конкретното придобиване. Ирелевантен е и не се изследва приносът на другия съпруг по смисъла на това понятие, произтичащ от разпоредбата на чл. 21, ал.

2 СК.

В случая от показанията на свидетелите С.Д.Ч. /баща на ответницата/, св. С.Ц. Ч. /майка на ответницата/ и св. М.Ж. М. /позната на страните/, разпитани в хода н първоинстанционното производство, се установява правнорелевантното обстоятелство, че по време на брака между страните и преди 17.06.2019 г. – датата на сключване на договора за възмездно учредяване на право на строеж, обективиран в НА № 80, том II, рег. № 3245, дело № 234/2019 г., родителите на Д. С. Ч. са дарили лично на нея сумата от 12500 лева, която е получена от продажбата на собствени на св. Ч. и св. Ч. недвижими имоти /ниви/ в периода 2017 г. – 2019 г. От показанията на св. Ч. се установява и обстоятелството, че през ноември 2019 г. ответницата е внесла 4 сумата от 12500 лева по банковата си сметка след извършване на няколко отделни транзакции – „тези 12500 лева ги внасяше в банката на няколко пъти – ноември 2019 г., защото, доколкото знам, таксите бяха много скъпи.“ Същата свидетелка сочи, че тази сума е била заплатена за погасяване на последната вноска по апартамента.

Съдът намира, че показанията на свидетелите С. Ч., С. Ч. и М. М. са достоверни и следва да бъдат кредитирани, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, същите са последователни, непротиворечиви и житейски логични. Следва да се посочи, че показанията на тези свидетели се подкрепят и от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според която в периода от 14.11.2019 г. до 20.11.2019 г. Д. С. Ч. е внесла по сметката си в „ОББ“ АД сумата от общо 15700 лева, като на 14.11.2019 г. и на 20.11.2019 г. от същата сметка са извършени парични преводи към сметка на „С.И.Г.“ ООД общо в размер на 18100 лева.

В подкрепа на тези показания са и представените по делото писмени доказателства /2 бр. справки за вписвания, отбелязвания и заличавания от Агенция по вписваният, издадени за лицата С. Ч. и С. Ч.; договори за продажба на недвижими имоти, обективирани в НА № 70/29.11.2019 г.; НА № 16/16.01.2018 г.; НА № 163/13.11.2018 г. и НА № 45/07.06.2016 г./, от които е видно, че в периода от 2016 г. до 2019 г. родителите на ответницата са продали притежавани от тях недвижими имоти, респ. идеални части от недвижими имоти, в с. С.В., с. М. и с. С., община Н.З..