Решение № 260019 от 20.10.2020, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 50/2020
- Вид
- Решение № 260019
- Подписан
- 20.10.2020
- В сила
- 28.09.2021
- Състав
- ЕМИЛ ВАСИЛЕВ НИКОЛАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019 гр. Дулово, 20.10.2020 г .
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Дулово, граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Николаев при секретаря
Нина Станчева, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 50 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Ищците Ш.А.Д., с
ЕГН **********,*** и С.А.С., с ЕГН **********,***, твърдят в исковата си молба, че са наследници на тяхната майка З.Ю. И., ЕГН **********,***, починала на ****г., която била собственик на два земеделски имота, находящи се в землището на ****, а именно:
- НИВА с площ от
9.999 дка /девет декара деветстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трета категория, съставляваща имот № ****, находяща се в местността „****”, в землището на с****, при граници и съседи: имоти с № № ****. Имотът е образуван от имот № ****.
- НИВА с площ от
19.908 дка /деветнадесет декара деветстотин и осем квадратни метра/, четвърта категория, съставляваща имот № ****, находяща се в местността „****”, в землището на с. ******, при граници и съседи: имоти с № № ****.
Твърдят, че преди време установили че съществува Нотариален акт за Договор за дарение на недвижим имот № ***г. по описа на нотариус К. К. с № ***, с район на действие – Районен съд – Дулово, с който майка им е прехвърлила чрез дарение собствените си имоти на ответника Ю.С.С., с ЕГН **********,***.
Считат, че майка им не е подписала този нотариален акт и че сделката, обективирана в него, е нищожна поради липса на съгласие.
Молят да се постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договора за дарение поради липса на съгласие. Представят писмени доказателства. Претендират разноски.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като такъв.
Прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност и заявява, че я противопоставя на исковата претенция. Претендира разноски.
Ищците не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от процесуалния си представител, който заявява, че поддържа исковете и моли за тяхното уважаване. Позовава се на заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-графическа експертиза. Претендира разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, както и да бъдат присъдени в полза на ответника направените от него разноски по делото. В представените писмени бележки излага подробни съображения за неоснователността на исковата претенция и за това че в негова полза е изтекла придобивна давност. Излага съображения, че до настоящия момент никой не е оспорил добросъвестното му владение върху процесните имоти и никой не е предявявал претенции относно собствеността върху тях.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От показанията на разпитания като свидетел С.Ю. И. става ясно, че той е брат на З.И. и за доброволната делба се явили те двамата и брат им С., като са се подписали лично пред нотариус К.. Преди да положат подписи нотариусът им е прочел съдържанието на договора за доброволна делба, след което се подписали. З.се е подписала с лявата ръка, защото дясната й ръка е скъсана от китката от *** г.
От разпита на свидетеля
С.С.Ю. става ясно, че през есента на ****г. леля му З./майка на ищците и сестра на баща му/ се обадила и му казала, че иска да дари получените от нея имоти при доброволната делба на сина му Ю.С. /ответника по делото/, защото носел името на покойния ѝ баща. Явили се пред нотариус К., той я попитал дали е съгласна да дари имотите си и след като тя отговорила „да“, тя и той се подписали под нотариалния акт. Заяви, че З.се е подписала с лявата ръка, защото дясната ѝ ръка я „нямало до лакътя“.
По делото в качеството на свидетел е разпитан нотариус К. К.. Той заяви, че знае за кои документи става въпрос, оспори заключението на вещото лице, че подписът в нотариалният акт за дарение не е положен от майката на ищците. Заявява, че не е възможно при изповядване на сделката пред него да се е подписало друго лице, различно от посоченото в нотариалния акт.
По делото е изготвено заключение на вещото лице по възложената му съдебно-графическа, която е приета по делото.
Вещото лице бе изслушано в съдебно заседание на *** г., като същото не можа с категоричност да отговори с коя ръка е положен подписа. Заяви, че най-вероятно подписа е положен с дясна ръка, което е в противоречие със събраните по делото гласни доказателства, че наследодателката на ищците е с липсваща дясна ръка от китката нагоре от **** г. Това са твърдели и ищците в друго производство между същите страни – гр. дело № **** г. по описа на РС-Дулово.
По делото е безспорно установено, че на
18.11.2003 г. е бил сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **** на нотариус К. К. с рег.№ *** на НК и район на действие Дуловски районен съд, по силата на който З.Ю.И.е дарила на ответника Ю.С.С., придобитите от нея по силата на договор за доброволна делба № *** г. два земеделски имота, находящи се в землището на с. Чернолик, общ. Дулово.
З.Ю.И.е починала на *** г., видно от представеното удостоверение за наследници № *** г. /лист 8 от делото/, като след сделката за дарение през *** г., до смъртта ѝ през ***г., а и след това никой не е предявил претенции към тези имоти, нито е оспорил владението и собствеността на ответника.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Основен довод на ищците, обосноваващ твърдението за нищожност на атакуваното дарение, е, че прехвърлителят не е бил съгласен сделката да се осъществи и че подписа под нотариалния акт не е изпълнен от нея, като стъпват само и единствено на заключението на вещото лице, без да сочат други доказателства.
Ако това е така и в действителност не е положила подпис под нотариалния акт за дарение, то тогава това се отнася и за договора за доброволна делба и ако подписа в него, положен за нея, не е изпълнен от нея, то тогава тя никога не е ставала собственик на процесните имоти, предмет на договора за дарение и не е могла да ги прехвърли на друго лице.
В исковата молба ищците излагат твърдения, че атакуваният договор е нищожен, поради липса на съгласие. Липсата на съгласие като основание за нищожност на договорите по чл.
26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е налице в хипотезите на съзнателна липса на воля за сключването им, което може да се дължи на проявено насилие и принуда за подписването им, на несъвпадане на насрещните волеизявления и т.н.
В случая, съдът приема, че след като договорът за доброволна делба не е бил оспорен от ищците, към момента на сключване на договора за дарение № ***** от ***г. на нотариус К. К. с рег.№ *** на НК с район на действие РС-Дулово, наследодателят З.Ю.И.била собственик на процесните земеделски имоти, че към момента на завеждане на иска - *** г. тези имоти се намират във владение или държане на ответника, който ги държи на годно основание, което го прави техен собственик.
По делото не бяха събрани доказателства, че З.Ю.И.не е била съгласна да бъде извършено дарението и че у нея не е било налице намерение да го стори. Предвид това съдът приема, че към момента на сключване на сделката З.И. е бил изцяло дееспособна, като при сключване на сделката съзнателно и разумно е формирала и изразила волята си пред нотариус за нейното сключване, като е съзнавала значението и последиците от правните си действия.
Тя се е явила лично пред нотариуса и се е подписа пред него, което изрично е отбелязано в нотариалният акт.
Следователно, дори и да е била грамотна, но недъгава, само по себе си обективното физическо състояние на упълномощителката не я е лишило от способността ѝ да се подписва.
Събраните по делото доказателства не оборват констатираната от нотариуса към момента на извършване на нотариалната сделка за дарение възможност на лицето З.И. да положи подпис в нотариалния акт.
След като нотариусът не е отразил изрично в нотариалния акт, че лицето, което дарява, страда от недъг и че се е подписало с лява, вместо с дясна ръка, съдът намира, че същото е можело да се подписва и не е налице нищожност на нотариалната сделка, респективно на дарението.
Нотариалното удостоверяване е официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила и като такъв удостоверява, че посочените в него факти отговарят на действителното фактическо положение, включително и това, че дарителя З.И. се е подписала.
От разпитания в качеството му на свидетел нотариус Константин К. става ясно, че е невъзможно при изповядване на сделката за дарител да се е явило лице различно от З.И. и да се е подписало вместо него.
Дарението, сключено с нот. акт № *****г. на нотариус К. К., рег.№ *** на Нотариалната Камара на Република България, с район на действие Дуловски районен съд, е било осъществено по начина, по който е описано в нотариалния акт и е прочетено от нотариуса.
Констатираното дава основание на съда да приеме, че сделката, сключена с ****г. на нотариус К.
К., рег.№ *** на Нотариалната Камара на Република България, с район на действие РС-Дулово, е законосъобразна, тъй като счита, че с едната част от волеизявлението от страна, както на дарителя З.И., така и от страна на надарения Ю.С.С. дадени пред нотариус се изявява желание за сключване на сделка и в тази им част същите отговарят на всички изисквания на действителната сделка, както и с другата част на волеизявлението, касаеща разпореждане с процесните земеделски земи от дарителя.
Тези две части на волеизявленията, както на дарителя, така и надарен образуват едно цяло.
Възражението на ответника, че е придобил собствеността върху процесните поземлени имоти на оригинерно основание, а именно - продължило непрекъснато давностно владение, съдът счита за доказан, тъй като по делото бе установено, че той е упражнявал фактическата власт върху процесните имоти първо чрез своите родители, а след навършване на пълнолетие през 2013 г. до настоящия момент лично, като ги е владял като свои, постоянно, непрекъснато и явно, като никой не е оспорвал това му владение и не е предявявал претенции.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичане на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владение по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да е постоянно, непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнявано по скрит начин), спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато владението е добросъвестно. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собствеността по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическа власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.