Решение № 96 от 07.04.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. ХАСКОВО, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500877 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 154 от 01.09.2022 г., постановено по гр.д. № 793/2021 г. РС Харманли е отхвърлил предявените от „Р.-С.-Т“ ЕООД, ЕИК 200366786, със седалище и адрес на управление гр. *** против ЗП Ю.Н.К., ЕГН **********, с адрес община ***, село *** иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата в размер на 23 441лв., представляваща останалата незаплатена част от дължима по фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и по фактура № 0100000484 от 26.07.2018г. след извършване на прихващане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 7 195,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.07.2018г. до 04.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете – 05.08.2021г. до окончателното изплащане.

Съдът е осъдил „Р-С-Т“ ЕООД, ЕИК 200366786, със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на ЗП Ю.Н.К., ЕГН **********, с адрес община ***, село *** сума в размер на 2444,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „Р-С.-Т.“ ЕООД гр.***, който обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Харманли решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Неправилно, въпреки представените по делото писмени доказателства и заключенията на 1 назначените по делото ССЕ, съдът приел,че не е доказано,че ответникът дължи претендираната сума от 23 441 лв. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред двете инстанции разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ЗП Ю.Н.К., чрез пълномощника му адв. А., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Харманли решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

В съдебно заседание „ Р-С-Т.-“ ЕООД гр. ***, чрез процесуалния си представител адв.

К. поддържа подадената въззивна жалба. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемият ЗП Ю.Н.К. не изпраща представител. В писмено становище адв. А., пълномощник на въззиваемия оспорва подадената въззивна жалба.

Поддържа направените възражения. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е основателна. Постановеното от РС Харманли е неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъдат уважени предявените от ищеца обективно съединени искове за заплащане на сумата от 23 441 лв. главница и 7 195 лв. лихва за забава за периода от 27.07.2018 г. до 04.08.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Направеното от ответника възражение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

РС Харманли е сезиран с обективно съединени искове, предявени от „Р.-С.-Т." ЕООД гр.*** против ЗП Ю.Н.К. за заплащане на суми от продажба на препарати за растителна защита, торове и семена, по фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и фактура № 0100000484 от 26.07.2018г. и прихващане с протокол от 26.07.2018г. на сумата от 24 300,00 лева, дължима по фактура № 0000000009 от 16.07.2018г. от общото задължение на ответника към ищеца по фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и фактура № 0100000484 от 26.07.2018г., по който протокол за прихващане ответникът е оставало да заплати остатъка в размер на 23 441,00 лева на 27.07.2018 г.

С писмен ответникът е оспорил предявените искове, оспорил е извършването на доставка по процесните фактури и съответно възникването на задължение за плащане по тези фактури; не оспорва,че е продал на ищеца пшеница реколта 2018 г., за което е съставена фактура № 0000000009/16.07.2018 г., но оспорва между страните да е подписван протокол и да е постигнато съгласие за прихващане. Твърди,че ищецът има неизпълнено задължение към него за доставени от 13.07.2017 г. до 21.07.2017 г. общо 245 660 кг. зърно на стойност 73698 лв.Като евентуално прави възражение за прихващане на вземането на ищеца с вземането на ответника до размера на по-малкото от тях.

2

С Решение № 154 от 01.09.2022 г., постановено по гр.д. № 793/2021 г. , предмет на обжалване, РС Харманли е отхвърлил предявените от „Р.-С.-Т.“ ЕООД, ЕИК 200366786, със седалище и адрес на управление гр. *** против ЗП Ю.Н.К., ЕГН **********, с адрес община ***, село *** иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата в размер на 23 441,00 лева, представляваща останалата незаплатена част от дължима по фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и по фактура № 0100000484 от 26.07.2018г. след извършване на прихващане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 7 195,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.07.2018г. до 04.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете – 05.08.2021г. до окончателното изплащане. Съдът е осъдил „Р.-С.-Т.“ ЕООД да заплати на ответника направените по делото разноски.

С Решение № 195 от 27.06.2023 г., постановено по В.гр.д. № 644/2022 г. ОС Хасково е отменил Решение №154 от 01.09.2022г. на РС Харманли, постановено по гр.д.№793/2021г. и осъдил ЗП Ю.Н.К., ЕГН **********, с адрес община ***, село *** да заплати на „Р.-С.-Т." ЕООД, ЕИК 200366786, със седалище и адрес на управление гр. *** сума в размер на 23 441лв., представляваща дължима незаплатена част от фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и от фактура № 0100000484 от 26.07.2018г. след извършване на прихващане и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 7 195,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.07.2018г. до 04.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете - 05.08.2021г. до окончателното изплащане.

Съдът е осъдил ЗП Ю.Н.К. да заплати на „Р.-С.-Т." ЕООД, гр. ***, направените по делото разноски в размер на 3413лв.

С Определение № 1030/05.10.2023 г., постановено по делото съдът е допълнил Решение № 195/27.06.2023 г. ЗП Ю.Н.К. да заплати на „Р.-С.-Т." ЕООД, гр.*** , направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 3186 лв.

С Решение № 168 от 21.10.2024 г., постановено по т.д. № 125/2024 г. ВКС е отменил Решение № 195 от 27.06.2023 г. На ОС Хасково, постановено по В. гр. д. № 644/2022 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съд ,че фактурите не са двустранно подписани и не могат да служат като доказателство, установяващо извършената продажба и съответно възникналото задължение за заплащане на цената. Този извод на съда е неправилен и не се споделя от въззивната инстанция.

При новото разглеждане на делото допълнително се назначи изготвянето на ССЕ. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на назначените в производствата пред РС Харманли и пред ОС Хасково ССЕ безспорно се установява съществуването на търговски отношения между страните и извършените доставки от ищеца 3

„Р.-С.-Т." ЕООД, гр.*** на ответника ЗП Ю.Н.К. на стоки, за които са съставени фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. на стойност 27 357 лв. с ДДС и от фактура № 0100000484 от 26.07.2018 г. на стойност 20384 лв.

За безспорно следва да се приеме и извършената доставка от ответника на ищеца на пшеница реколта 2018 г., за което е издадена фактура № 0000000009/16.07.2018 г. на стойност 24 300 лв. След постигнато споразумение между страните и извършено прихващане на задължения по цитираните по-горе три броя фактури – протокол от 26.07.2018 г., е останал дължим остатък от 23 441 лв., който остатък не е заплатен от ответника ЗП Ю.Н.К.

В подкрепа на направените изводи са заключенията на назначените по делото ССЕ.

Счетоводството на ищеца е водено редовно. Ответника не е предоставил информация.

Според заключението на допълнително назначената във въззивната инстанция експертиза цитираните по-горе три фактури са редовно осчетоводени в счетоводството на ищеца.

Протоколът за прихващане от 26.07.2018 г. е осчетоводен в счетоводството на „ Р.-С.-Т.“ ЕООД, като е дебитирана сметка 401 Доставчици и кредитирана сметка 411 Клиенти със сумата 24 300 лв. Подадена е справка декларация по ДДС. Доколкото ответникът не е представил документи от счетоводството ВЛ е извършило проверка в НАП, при която е установено,че ЗП Ю.Н.К. е подал справка декларация в ДТ на НАП вх. № 26001604905 от 11.08.2018 г. за данъчен период месец 07.2018 г. Под пореден № 5 в дневника за покупки за м. 07.2018 г. е включена фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. с контрагент „ Р.-С.-Т.“ ЕООД с данъчна основа 22 797.50 лв. и начислен ДДС 4 559.50 лв.; под № 10 е включена фактура № 0100000484 от 26.07.2018 г. , с данъчна основа 0.00 лв. и начислен ДДС – 0.00 лв.; под № 11 е включен протокол № 0000000001/26.07.2018 г. с контрагент „ Р.-С.-Т.“ ЕООД с данъчна основа в размер на 20 384 лв. и начислен ДДС – 4076.80 лв.

В дневника за продажби по справката декларация на ЗП за м. юли 2018 г. под № 1 е включен протокол № 0000000001/26.07.2018 г. с контрагент „ Р.-С.-Т.“ ЕООД с данъчна основа в размер на 20 384 лв. и начислен ДДС – 4076.80 лв.; под № 3 е включена фактура № 0000000009/16.07.2018 г. на стойност 24 300 лв. и начислен ДДС- 0.00 лв. ЗП е ползвал данъчен кредит.

С оглед заключението на съдебните експертизи, които не се оспориха от ответника, съдът намира за безспорно доказано съществуването на задължение на ответника към ищеца в посочения размер. Направеното от страна на ответника оспорване на издадените от ищеца фактури е формално и не подкрепено с доказателства в производството. Видно от заключението на експертизата е,че ответникът е подал изискуемата справка декларация за м.юли 2018 г., като в дневника за покупки и в дневника за продажби са описани процесните три фактури и споразумението, ползвал е данъчен кредит, което е достатъчно основание съдът да приеме съществуването на търговски отношения между страните, извършените доставки между тях,за които са съставени цитираните три броя фактури и постигнатото между тях на 26.07.2028 г. споразумение за прихващане, при което е останало задължение за плащане в размер на 23 441 лв. Доказателства за направено плащане и погасяване на това 4 задължение ответникът не представи. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 23 441лв., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Този извод на въззивната инстанция не търпи промяна, независимо от направеното от ответника оспорване на подписа на подписания между страните протокол от 26.07.208 г. за прихващане и установеното от съдебно графологичната експертиза,че положения подпис не е на ЗП Ю.К. Независимо от това,че този подпис е оспорен и е установено,че не е положен от него, то безспорно е установено,че този протокол е осчетоводен от ответника, включен е в дневника за покупко-продажби и е породил своето действие по отношение на него. В трайно установената практика на ВКС се приема,че осчетоводяването на фактурата в счетоводството на дружеството купувач, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит представляват недвусмислено признание за задължението и доказват неговото съществуване.

С оглед уважаването на главния иск следва да бъде уважен и акцесорният за заплащане на лихви за забава за периода от 27.07.2018 г. до 04.08.2021 г. в размер на 7 195 лв.