Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6039 от 05.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6975/2023
Вид
Решение № 6039
Подписан
05.11.2024
В сила
05.11.2024
Състав
Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61 · Закон за устройство на територията
  • чл.213, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6039 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100506975 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №20118915/15.05.2021 по гр. д. №39381/2020г. по описа на СРС, 73-и състав, Столична община е осъдена да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.49 от ЗЗД, сумата от 6 587,45 лева, обезщетение за претърпените на 21.12.2019г. в гр. София на ул.

„Мала планина“ имуществени вреди от собственика л.а. с рег. № *******, от ПТП в резултат на неупражняване на необходимия надзор върху зелените системи на столичната община и счупването и попадане на дърво, собственост на столичната община, върху този автомобил, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – Полица №00500100308146/23.05.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 24.8.2020 г., до изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 80,52 лева- обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД за периода 14.7.2020г.24.8.2020г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община, в която са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен 1 акт, като е отправено искане за неговата отмяна. Твърди се, че инцидентът не е настъпил на общински път, а на паркинг, находящ се между бл.118 и бл.119 на ул. „Мала планина“, район „Лозенец“. Подчертава се, че вечерта, когато инцидентът се е случил е имало силен вятър. Обръща се внимание на обстоятелството, че гнилостните процеси са разпространени по широколистните видове, като началните фази трудно могат да бъдат установени от експертите. Твърди се също, че дървесната растителност е част от живата природа и всички явления, които последната проявява притежават силата на природно бедствие, което не би могло да бъде предотвратено от човешките действия.

В тази връзка се поддържа, че не е налице противоправно бездействие от страна на служители на Столична община дирекция „Зелена система“, поради което отговорността на общината не може да бъде ангажирана.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, респективно за правилност на първоинстанционното съдебно решение, с искане за неговото потвърждаване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена Застрахователна полица по застраховка „Каско“ №00500100308143, по силата на която ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, е сключило с „Екселиора“ ЕООД договор за застраховка за период от 29.05.2019г. до 28.05.2020г. за автомобил, марка „Нисан“, с рег. № *******, при покритие „Пълно каско“. Приложени са и Общи условия по застраховка „Каско на МПС“, приети от УС на ЗД „Е.“ АД на 08.03.2017г., с последна промяна от 16.03.2018г.

По повод настъпилото застрахователно събитие при ищцовото дружество е образувана преписка по щета №0500824779, съдържаща декларация за настъпване на застрахователно събитие, подадена от С.Г.Д., в която същият заявява, че на 22.12.2019г., около 12 и 30ч., установил щета по покрива на намиращия се на паркинга между бл.118 и бл.119 в гр. София, ул.

„Мала планина“ автомобил. Посочва, че зад превозното средство забелязал отрязано дърво, което предната вечер не било там.

Към преписката са приложени снимки на увредения автомобил, както и 2 служебна бележка, подписана от директора на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столична община, в която е посочено, че на 21.12.2019г. в 23,00 часа на ЕЕН за спешни повиквания 112 е получен сигнал в Оперативния дежурен център на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ за паднало дърво на територията на район „Лозенец“, ул. „Мала планина“, на паркинга между блок 118 и блок 119. Отразено е също, че екип от служителите на дирекцията е посетил мястото на инцидента и е отстранил падналото върху лекия автомобил дърво.

Представен е опис на щети от проведен на 17.02.2020г. оглед, заедно с възлагателно писмо за отстраняване на щетите и приемо-предавателен протокол.

Приложена е Фактура №0410094158/29.05.2020г., съгласно която общата стойност на извършените ремонтни дейности е 6 587,45 лева с ДДС, като видно от представеното платежно нареждане същата е заплатена на 23.06.2020г. С доклад по щета №0500824779 е определено застрахователно обезщетение в посочения размер.

Приета по делото е и покана от 01.07.2020г., с която ищецът е предявил регресна претенция до Столична община за платеното обезщетение във връзка с процесната щета №0500824779 в размер на 6 587,45 лева, получена на 03.07.2020г.

По делото е прието заключение по назначена Съдебна автотехническа експертиза /„САТЕ“/, неоспорено от страните, съгласно което на 21.12.2019г. в град София, ул. „Мала планина“, на паркинга между бл.118 и бл.119 е престоявал паркиран лек автомобил, марка „Нисан“, рег. № *******, като вследствие на силен вятър се отчупва дърво, което пада върху него и му нанася щети. Извежда се извод, че описаните от застрахователя щети се намират в пряка причинно-следствена връзка с посочения механизъм на ПТП, като пазарната стойност за тяхното възстановяването към датата на застрахователното събитие /21.12.2019г./ е 7 930,30 лева с ДДС.

Прието е и заключение по назначена Съдебно-счетоводно експертиза /„ССчЕ“/, неоспорено от страните, съгласно което премията по Застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ в размер на 671,62 лева е заплатена изцяло от застрахованото лице на 27.05.2019г.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази 3 възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като посочването на погрешна правна квалификация на претендираните права /чл. чл.213, ал.1 от КЗ -отм., вр. чл.49 от ЗЗД, вместо чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ/, не е обусловило недопустимост на съдебния акт, доколкото съдът е разгледал предявения иск въз основа на фактическите обстоятелства, заявените в исковата молба. По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД, за основателността на който се изисква установяването на следните предпоставки: 1. сключен валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/;

2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружествотоищец; 3. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД – вреди, причинени от лице, на което отговарящият по чл. 49 от ЗЗД ответник е възложил работа; вредите да са причинени от противоправно деяние, осъществено при или по повод на възложената работа, както и причинителят да е действал виновно. Следва да бъде посочено, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционнообезпечителна и обективна – ответникът отговаря за действието или бездействието на лицата, на които е възложил работа, без да се изисква наличието на вина у него.

Във връзка с установяването на първата предпоставка по делото е представена

Застрахователна полица по застраховка

„Каско“

4

№00500100308143, от която е видно, че към датата на осъществяване на инцидента за увредения автомобил марка „Нисан“, с рег. № *******, е действал сключен с ищеца „ЗД „Е.“ АД, договор за застраховка „Каско на МПС“ с основно покритие „Пълно Каско“. Не се спори между страните, а и от представеното платежно нареждане се установява, че застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на 6 587,45 лева.

Спорни между страните и въведени като предмет на въззивното производство, са въпросите относно наличието на предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника, в частностпротивоправното и виновно бездействие на лицата, на които същият е възложил дейността по поддържане на зелената система на общината.

Според чл. 61 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Според чл. 61, ал. 4 от ЗУТ озеленените площи по, ал. 2 от цитираната норма и площите със специфично предназначение по, ал. 3 - собственост на държавата и общините, са публична собственост.

Съгласно чл.31, ал.1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община /прил.редакция- Решение № 950 на СОС по Протокол № 120 от 11.10.2007 г./, поддържането на зелените площи е специфична и творческа дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано общинско предприятие. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен строително - ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система, а според ал.2 общинските зелени площи за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от 5 частична реконструкция на амортизирани биологични или благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се извършват от ДЗС и специализираните служби към районните администрации. Съгласно чл.42 от Наредбата /прил.редакция/, всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за своя сметка. В чл.44, ал.1 от Наредбата /прил.редакция/ е посочено, че на територията на Столична община се забранява отсичането или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им. В ал. 2 са предвидени изключенията, както следва: при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура; при реконструкция на съществуващата растителност и озеленени площи, при провеждане на санитарни сечи по утвърдени проекти; при строителството на сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната инфраструктура при доказана невъзможност за запазването им, след одобряване на инвестиционния проект; при премахване на последици от природни бедствия, производствени аварии, в т.ч. аварийни ремонти на подземни комуникации и инженерни съоръжения. Съгласно чл.51 от цитираната Наредба /прил.редакция/, контрол по спазването осъществяват кметът на Столична община, заместник - кметът по направление „Зелена система, екология и земеползване", главният архитект на Столична община, кметовете на райони, директорът на ДЗС и директорът на Столичен инспекторат.