Решение № 3305 от 14.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9957/2022
- Вид
- Решение № 3305
- Подписан
- 14.07.2023
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 ал. 2 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 24 ал. 1 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 24 ал. 1 т. 16 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 24 ал. 1 т. 9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 29 ал. 3 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 38 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 39 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- параграф 1 т. 17 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- параграф 1 т. 20 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 3305 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330109957 по описа за 2022 година
Предявени са главни и евентуални искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 38 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) и чл. 124 ал. 1, предложение второ от ГПК, както и насрещни исковепо чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Е. А. В., ЕГН: **********, от град П., ул. „*****“ № ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. Д. Б., е предявила против „Лайт Кредит” ООД, ЕИК: 201015391, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Полет” № 1, представлявано от управителя Н. М., искове за признаване на установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № ******* от ***** г. е недействителен, както и, че не съществува ипотечното право в полза на ответника по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ****, рег. № *****, дело № ********** г. на нотариус *********. *********., рег. *****, относно имот с идентификатор № ************.
При условията на евентуалност са предявени още три иска, както следва: иск за недължимост от ищцата на сумата от 12 847, 60 лева- възнаградителна лихва по кредита и иск за несъществуване на ипотечно право в полза на ответника относно възнаградителна лихва в размер на 3 % месечно по нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека, както и иск, че тази договорна ипотека е нищожна, поради противоречието й с добрите 1 нрави.
В исковата молба се твърди, че между ответника и С. А. Ч. бил сключен договор за паричен заем № ********* от ********** г., по който на лицето била предоставена сумата от 11 000 лева, при възнаградителна лихва от 3 % на месец (или ГЛП- 36 %) и ГПР- 42, 58 %.
Сумата следвало да се върне на 60 равни месечни вноски, всяка от по 397, 46 лева, за периода ************** г. По договора имало две обезпечения в полза на кредитора: солидарен длъжник- ищцата и ипотекарен длъжник- пак ищцата, която учредила договорна ипотека в полза на заемодателя за свой недвижим имот. Отделно от това, имало и застраховка на кредита, покриваща заемната сума. Така реално договорът за кредит бил по съществото си договор за кредит за недвижим имот, по смисъла на чл. 1 ал. 2 от ЗКНИП, но същият бил недействителен. Според чл. 38, вр. чл. 24 ал. 1 т. 9 от ЗКНИП, ГПР трябвало да съдържа подробна информация за всички разходи по кредита. В договора обаче било посочено единствено, че ГПР е 42, 58 %, без обаче да е ясно какви разходи се включват в него и как е изчислен. Застрахователната премия също следвало да е част от него- чл. 24 ал.
1 т. 16 от ЗКНИП, но тъй като тя покривала 100 % от кредита, не била взета предвид, а неправилното изчисление на ГПР водело до недействителност на кредита, защото потребителят трябвало да е наясно каква сума дължи. В тази връзка се предявяват и двата главни иска- за недействителност на кредита и за несъществуване на ипотечното право. При условията на евентуалност, се твърди, че клаузата за възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Размерът й бил прекомерен- по 3 % на месец, или 36 % за година, или за 5- годишния срок на договора- 180 %, което правело 12 847, 60 лева, с което се надвишавала заемната сума. Оттук- лихвата не представлявала възнаграждение за отпуснатия заем, а средство на неоснователно обогатяване на финансовата институция. В тази връзка ипотечното право не било възникнало, защото ипотеката можела да съществува само при главно вземане, което да обезпечава. Последният евентуален иск е за нищожност на договорна ипотека поради противоречието й с добрите нрави, защото кредиторът се бил свръхобезпечил. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди се, че застрахователната премия не можела да се включи в ГПР, защото тези разходи не били известни на кредитора, а по дефиниция ГПР отразявал всички разходи по кредита, които са известни на кредитора.
Съдържанието на договора позволявало на потребителя да бъде запознат с всички разходи, които ще дължи, като те били ясно и точно описани в кредита. Дори и да се приемело обаче, че договорът е нищожен, потребителят пак дължал връщане на размера на кредитаглавницата и ипотеката обезпечавала поне тази сума, поради което не можело да има нищожност на ипотеката. По отношение на възнаградителната лихва се посочва, че тя била включена в ГПР, който не надвишавал определения законов лимит, поради което размерът на лихвата не накърнявал добрите нрави и бил в рамките на допустимото. Освен това тук не се предвиждали такси за предсрочно погасяване, а заемателят можел по всяко време да 2 погаси задължението си. Ипотеката също не била недействителна, а т.н. други „обезпечения“ нямали характер на същински обезпечения, тъй като поръчителят можел свободно да се разпорежда с имуществото си, пък застраховката била условие на всички финансови институции за отпускане на кредит. Клиентът бил запознат с условията и можел да не сключи договора, ако не е съгласен с тези обезпечения. Моли за отхвърляне на исковете. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.
В срока за отговор се предявяват и насрещни искове. Твърди се, че по договора за кредит ищцата била солидарен длъжник, учредил ипотека. Месечните погасителни вноски по кредита не били плащани, поради което кредиторът в изпълнение на чл. 6, вр. чл. 5 от договора обявил кредита за предсрочно изискуем, за което уведомил солидарно задължените лица с писма чрез ЧСИ. Така, считано от *********** г. целият размер на неплатената главница станал изискуем, но плащания не били извършвани. В тази връзка се предявяват осъдителни искове, както следва: за сумата от 10 773, 80 лева- главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, за сумата от 1 760, 03 лева- договорна лихва по чл. 8 за периода *************** г. и за сумата от 359, 13 лева- обезщетение за забава за периода ************ г. Претендират се и разноски.
Постъпил е отговор на насрещния иск, в който се твърди, че сумата за главница по договора била изцяло заплатена преди подаване на иска. Посочва се, че ако се приеме, че договорът е действителен, тогава дължима била само главницата, но наред с нея били погасявани и възнаградителна лихва (нищожна клауза, по която платеното подлежащо на връщане), които възлизали на 6 000 лева и за тях се прави възражение за прихващане с търсените суми по главницата. Също претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем № *********** от ********** г., сключен между ответника и С. А. Ч., ЕГН: **********- заемател и ищцата- солидарен и ипотекарен длъжник, заемателят е получила 11 000 лева, платима на 60 равни месечни вноски, всяка от по 397, 46 лева, в срок до ********** г., при месечна лихва от 3 % и ГПР- 42, 580 %. Като обезпечение на кредита ищцата е уредила договорна ипотека на недвижим имот с адрес: гр.
П., ул. „*********“ № ****, вх. ***, ет. ***, ап. **, с площ от 93, 39 кв.м.
Като писмени доказателства са представени договорът за паричен заем и общи условия, както и нотариален акт за учредяване на ипотеката, заедно със схема на имота и удостоверение за данъчна оценка.
Приети са още връчено на *********** г. на заемателя чрез ЧСИ уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, както и преводно нареждане за платена по банков път по сметка на ************ г. заемателя сумата от 11 000 лева, по договора за заем, а също и квитанции за платени от длъжниците по кредита суми.
По делото са приети две заключения на вещо лице по съдебно- счетоводна 3 експертиза. Според основното заключение размерът на ГПР от 42, 580 % бил правилно изчислен, като в него се включвал само фиксирания лихвен процент (договорната лихва), без застраховка или други разходи. Посочени са и непогасените по кредита суми за главница и лихви. Според допълнителното заключение общият размер на платената по кредита сума била 10 400 лева, от която сумата от 9 900 лева- платена от ищцата, сумата от 400 леваплатена от заемателя и 100 лева- с непосочен вносител. От платената от ищцата сума за погасяване на договорна лихва са били отнесени 8 746, 15 лева.
С определението за насрочване на делото е прието и възражение за прихващане на търсената главница с платената от ищцата сума за лихвата по кредита.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че ищцата и ответника са страни по възникнало правоотношение по договор за заем, като физическото лице е освен солидарен, и ипотекарен длъжник. Този кредит има характеристиката на кредит на недвижим имот на потребител по смисъла на чл. 1 ал. 2 от ЗКНИП, защото предоставеният кредит е обезпечен с ипотека на недвижим имот. Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ипотекарният длъжник е потребител според параграф 1 т. 20 от ДР на ЗКНИП. Така за валидността и последиците на договора важат изискванията на специалния закон- ЗКНИП.
Съгласно чл. 38 от ЗКНИП- когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 - 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. Липсата на всяко едно от цитираните императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита- чл. 39 от ЗКНИП.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора, свързано с изискването на чл. 24 ал. 1 т. 9 от ЗКНИП- за посочване в договора на годишен процент на разходите по кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. Според легалната дефиниция на параграф 1 т. 17 от ДР на ЗКНИП „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Посочването на допълнителните задължения, които възникват по договора за кредит (задължително сключване на договор за застраховка, задължение за откриване на сметка по кредита и други) също е въведено като 4 задължително изискване на съдържанието на договора- чл. 24 ал. 1 т. 16 от ЗКНИП.
Според чл. 2 ал. 2 от договора предоставеният като обезпечение недвижим имот трябва да бъде застрахован срещу всички обичайни рискове, като застраховката следва да покрива 100 % от предоставената по заема сума. Доколкото застраховката е задължително условие за сключване на договора, тя представлява разход по кредита и трябва да е включена в ГПР, а оттук- и в погасителния план, защото вноските са за сметка на заемателя.
Според заключението на вещото лице обаче в ГПР по процесния кредит е включена само договорната лихва, без никакви други разходи. Няма данни по делото да е била сключена такава застраховка, която е била задължителна и тук дори и заемателят да е бездействал, то е следвало кредиторът да сключи такъв договор за застраховка и след това да включи в погасителния план застрахователната премия, която винаги е за сметка на длъжника. Като не е направено това, договорът за заем не съответства на формалните изисквания на чл. 24 ал. 1 от ЗКНИП.
Разпечатката съдържа 29 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e2160eb-c1d0-48dd-8c9a-be3ab3392231