Решение № 4150 от 24.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4150 гр. Пловдив, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330111548 по описа за 2022 година

С исковата молба ищецът Б. Й. Д. е предявил против А. Х. Ч. и Е. И. Ч. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответните страни да преустановят действията си по възпрепятстване на ищеца да извършва ремонтни дейности в собствения си самостоятелен обект с идентификатор № **********, включително действия по прекъсване на електричеството на апартамента от таблото в общите части, както и действията по възпрепятстване на достъпа на трети лица до общите части на сградата, както и действия по отправяне на вербални и невербални заплахи спрямо тези лица.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № **********., находящ се в ** ** **** **************** от сграда № **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **********., който обект представлява жилище "*" на ********** етаж от сградата, ведно с избено помещение "*" и 37, 432 % ид.ч. от общите части на сградата. Твърди, че придобил собствеността на апартамента на 18.06.2021 г. по силата на договор за покупко-продажба. Сочи, че ответните страни обитават апартамент на долния етаж от четириетажната жилищна сграда, в която са е построен по един апартамент на етаж. Сочи, че ответните страни са титуляри на вещното право на ползване на обект с идентификатор № ********** Твърди, че от месец август 2021 г. осъществява ремонт на собствения си апартамент, който продължава и към настоящия момент, като от около една година ответните страни непрекъснат създават пречки на ищеца във връзка с всички дейности, свързани с апартамента му и неговият ремонт. Поддържа, че ответните страни крещяли и заплашвали работноците, не допускали трети лица до сградата, 1 като заключвали входната врата. Сочи, че ответните страни неоснователно осъществявали достъп до електромерното табло в коридора и преустановявали електрозахранването на апартамента в момента, в който в последния пристигнат работници. Сочи, че поведението на ответните страни довело до отказ на работници и фирми да работят ищеца, като това принудило ищеца да наеме фирма, която да осъществява постоянна физическа охрана, за да може да се осигури спокоен и нормален достъп на работниците до имота му. Наложило се да бъде осигурена и техническа охрана – аларма. Поддържа, че действията на ответните страни му пречат да упражнява правото си на собственост, поради което моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни А. Х. Ч. и Е. И. Ч. са депозирали отговори на исковата молба – с идентично съдържание. Излагат съображения за недопустимост на предявения иск, доколкото съсобственик на ищеца по отношение на обекта на етаж * е С.А.К., която по силата на нотариален акт за дарение е придобила ¼ ид.ч. от тоалетната и коридора на етаж *, ½ ид.ч. от ********** етаж на жилищната сграда и ¼ ид.ч. от вътрешното стълбище, тавана, терасата и дворното място.

Сочат, че коридора и тоалетната на ********** етаж представляват обща част за жилището на ответните страни. Считат исковата молба за недопустима, тъй като ищецът следва да е собственик на имот, а по отношение на обекта на ********** етаж е налице материалноправен спор за собственост с оглед правата на третото лице С.К.. Оспорват представения от ищеца нотариален акт, като считат сделката за недействителна, тъй като обектът, предмет на договора за покупко-продажба, сключен с ищеца, не отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ, тъй като няма складово помещение. Твърди, че общите части, посочени в нотариалния акт не отговарят на действителните общи части, които ищецът е придобил и които са принадлежали на праводателите му.

Твърди, че ищецът е осъществил ремонтни дейности в апартамента на ********** етаж, като от три стаи с кухня последният е преустроен в стая и кухня, като са разрушени вътрешни стени в апартамента, оголени са трегери и една носеща колона е преградена. Тези действия на ищеца довели до провисване на плочата на ********** етаж и на тези между ********** и ********** етаж, до напукване на стълбищните клетки, стените на входната площадка, на стените в апартамента във ********** етаж, както и до пропадане на входната врата на входа. Излагат подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорват твърденията на ищеца за осъществяване на неоснователни действия от страна на ответните страни, които не са конкретизирани и не е посочена дата, ден и час на осъществяване на сочените от ищеца действия. Твърдят, че не са спирали тока на апартамента на ищеца, като до м. юни 2021 г. електромерното табло се заключвало, като ключът се съхранявал от домоуправителя Е. Ч., след което катинарът бил разбит и многократно спирал токът, включително на апартаментите на ********** и ********** етаж. Сочат, че електрозахранването е преустановявано от работници на ищеца във връзка с осъществяваните 2 ремонтни дейности. Считат за неверни твърденията на ищеца относно обстоятелствата, довели до необходимост от наемане на физическа охрана.

Твърдят, че последната е осигурена, за да се следят сем. Ч. и за да може ищецът да извършва незаконно строителство и да изнася строителни отпадъци от сградата от разрушените стени. Сочат, че ищецът разбил фасадната западна стена и направил отвор в последната, довело до поява на пукнатини, като ищците сезирали полицейските органи, които спрели работата на работниците. Твърдят, че никой от собствениците не може да ползва спокойно общите части – коридор и баня на ********** етаж, тъй като ищецът е поставил врата, която не отговаря на изискванията за пожарна безопасност, тъй като се отваря на вътре. Твърдят, че ищецът извършва самоуправни действия в сградата. Считат за клеветнически твърденията, изложени от ищеца. Твърдят, че не са държали бухалки, а ответникът А. Ч. има двигателни проблеми с крайниците и няма как да държи бухалка. Сочат, че откакто ищецът придобил имота са подложени на шумов, физически и вербален тормоз, който влошил здравословното им състояние.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице (включително съсобственик) извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл. 109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно 3 въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта. За разлика от установителния иск за признаване или отричане на право на собственост върху недвижим имот и ревандикационния иск, нито правото на собственост върху имота на ищеца (засегнатия имот), нито правото на собственост върху имота на ответника (пречещия имот) се включва в предмета на делото при предявен негаторен иск така, както правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти не влиза в предмета на делото по идентичния иск за виндикация на съответния сервитут или ограничено вещно право.

Следователно, доколкото негаторният иск е иск за защита на правото на собственост от всяко неоснователно въздействие, то съдът следва да се произнесе преюдициално – в мотивите на съдебното решение по отношение собствеността на ищеца върху засегнатия от твърдяното неоснователно въздействие обект. Установяване на правото на собственост на ищеца обуславя неговата материалноправна легитимация да търси защита по реда на чл. 109 ЗС и е въпрос, по който съдът дължи произнасяне по същество на правния спор. В този смисъл съдът не възприема доводите на ответните страни за недопустимост на исковата молба, изложени в отговора на исковата молба и поддържани в хода на процеса.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № *****, нот.д. № **/18.06.2021 г. се установява, че Д.К.К.-Б. и Р.Т.Д.Б. са прехвърлили на Б. Й. Д. и неговата съпруга Х. Д. са придобили собствеността по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 02.10.2020 г., с адрес на имота ** ** **** ****************, който самостоятелен обект се намира на ет. ** в сграда с идентификатор № **********, с предназначение на сградата – жилищна, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № **********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 69, 59 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта самостоятелен обект с идентификатор № ********** над обекта самостоятелен обект с идентификатор № **********, ведно с прилежащи части: избено помещение "*" с площ от 3, 90 кв.м., както и 37, 432 % ид.ч. от общите части на сградата, включително, но не само – фасади, стълбища, коридори, площадки, тераси и пр., както и всички други общи части от сградата, които са такива по силата на закона и/или по одобрени архитектурни проекти, заедно със съответното на гореописания обект право на строеж върху поземления имот, който самостоятелен обект с идентификатор № ********** съгласно документ за собственост представлява жилище "*" на ********** етаж от жилищна сграда, находяща се на **********, със застроена площ от 69, 59 кв.м., състоящо се от три стаи и кухня, при граници: от юг – имот 998, 4 от запад – имот 259, отгоре – ателие, отдолу – апартамент А на А. К., ведно с избено помещение "*" със застроена площ от 3, 90 кв.м., при граници: отляво – изба "**" на К., отдясно – стълбище, както и 37, 432 % ид.ч. от общите части на сградата, включително, но не само – фасади, стълбища, коридори, площадки, тераси и пр., както и всички други общи части от сградата, които са такива по силата на закона и/или по одобрени архитектурни проекти, заедно със съответното на гореописания обект право на строеж върху поземления имот, за продажната цена от 107 000 евро.

Съгласно константната практика на практика на ВКС при наличие на официални документи, удостоверяващи правото на собственост на ищеца по иск с правно основание чл. 108 ЗС, ищецът е длъжен да доказва правата на праводателя си, само ако ответникът оспори тези права. В този смисъл са Решение № 59/08.05.2013 г. по гр. д. № 596/2012 г. на ВКС, ГК, I I г. о., Решение № 239/30.12.2015 г. по гр. д. № 6619 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 375/17.06.2010 г. по гр. д. № 5080 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о.