Определение № 116 от 28.01.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. София , 28.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Пламен Дацов

Светла Букова като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20211000600090 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна /именувана въззивна/ жалба на адв.К. М. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на осъдения З. М. И.,роден на *** година в гр. *** ,български гражданин,с основно образование,неженен,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор гр.***,против протоколно определение от 12.01.2021 /неточно е посочена 2020/ година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д. №4603/2020 година по описа на съда.С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на защитника на осъденото лице З. И. за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода” ,като с атакувания съдебен акт съдът не е уважил направеното искане по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви ,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.

В частната жалба защитата на лишения от свобода И. твърди по същество,че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.Сочи,че са налице предвидените кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане института на т.н. „условно“ предсрочно освобождаване и осъдения И. е изтърпял значителна част,повече от 2/3,от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.Оспорва доводите на съда,че не са налице достатъчно доказателства,които да сочат на поправянето му.Излага съображения,свързани с това,че съдът не е съобразил представени по делото положителни характеристични данни за осъдения-работи,не е наказван,награждаван е и изпълнява нарежданията на ръководството на затвора,има добро поведение в затворническото общежитие.Намира,че неправилно са оценявани от решаващия съд доказателствата,свързани с продължаващото образование на осъдения И..По същество излага аргументи за това,че приложените писмени доказателства по делото,сочещи за поправяне на осъдения И. са неоснователно подценени от съда,като 1 намира,че поправителният ефект от търпяното наказание досега необосновано е подценен от първия съд ,който не е отчел достатъчно задълбочено отразени положителни тенденции и възможностите за ресоциализация.

Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за неоснователна.

Съображенията са следни:

Осъденият З. М. И. е роден на *** година в гр. ***,български гражданин е,с основно образование,не е женен,ЕГН **********,като понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвор гр. ***.Постъпва в Затвора гр. *** на 11.04.2019 година,като по отношение на И.,с начало 01.11.2018 година е приведено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,определено по нохд №1273/2019 година на СпНС,за извършени престъпления по чл.321,чл.354а ар.чл.29 НК.Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-12.01.2021 година,осъдения И. е изтърпял фактически 2 години,2 месеца и 11 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 5 месеца и 29 дни от работа или всичко-2 години,8 месеца и 10 дни,вж.справка от МП ,ГД “ИН“,затвор гр. *** № 383/12.01.2021 година,л.12 от делото.Остатъкът към посочената дата е 3 месеца и 20 дни.

Лишеният от свобода И. изтърпява наказанието си при оценка на риска от рецидив в сравнително високи средни стойности,като първоначално са определени 57 точки,снижени впоследствие на 54 точки.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-справки и становища от началник на Затвора гр.

*** ,изх.№383/22.12.2020 година и №383/12.01.2021 година-л.2 и л.16,Доклад за лишения от свобода И.,л.л.4-5 от 07.12.2020 година,изготвен от инспектор СДВР на затвор гр.***,ведно с план на присъдата на лишения от свобода и характеристика,л.14 от делото,справки,становища и писмени доказателства,приложени към досие на лишения от свобода З. И.,относими към обстоятелствата,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

Няма спор,съгласно чл.70 НК за прилагане института на УПО,че е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и

-да е изтърпял фактически………не по-малко от 2/3 от наказанието си в конкретния 2 случай.

Първият съд обосновано е приел,че осъденият И. е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.Спор в тази насока между страните няма.

Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК на основа доказателствата за поправянето на осъденото лице в комплекс със степента на изпълнение целите на наказанието по плана на присъдата.Обосновано първият съд е отчел относителната тежест на обстоятелствата,които сочат за положителна промяна на осъдения И. по време на изтърпяване на наказанието,като в тази насока съдът е акцентирал и не е подценил разписаното в приложената по делото характеристика и доклада по делото на ИСДВР от 07.12.2020 година.Отчетени са добри характеристични данни за осъденото лице и данните за средата,формирала осъдения З. И. преди постъпването му в затворническото общежитие,наред с конкретни данни за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.Обосновано е прието от съда,че осъденото лице„..е със сравнително добро поведение“,награждаван е,“…няма данни да участва в затворническата субкултура“ и се стреми да избягва конфликти в затворническата среда.Отчетено е,че не проявява дискриминационни нагласи,работи,спазва реда и режимните изисквания ,награждаван е.По същество се сочи,че осъдения И. се справя с възложените му задачи и според възможностите си изпълнява задачите,свързани с изпълнение плана на присъдата.По същество са оценени положителни промени в поведението на осъденото лице в областта на спазване дисциплина и отношение към затворническата администрация.Отчетен е и минималния спад на риска от вреди за обществото.Оценявайки тези положителни промени в поведението на осъдения,съдът обосновано е посочил,че преценката за степента на поправяне на осъдено лице се формира от цялостна оценка на поведението му в пенитенциарното заведение,въз основа на всички събрани по делото доказателства,особено въз основа на доклада,цитиран по-горе.На тази основа,анализирайки доказателствения обем,обосновано решаващият съд е посочил,че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наказанието,наложено на лишения от свобода към момента на постановяване на атакувания съдебен акт и отбелязаните,в някои области значителните данни за поправяне на осъденото лице,са налице доказателства,че целите на наказанието не са изпълнени в цялост така ,както изисква Закона.

Обосновано първият съд е отчел отразеното в цитирания доклад,че към момента не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието,като становище в тази насока е изразено и от началника на затвора в цитираните становища,изх.

№383 от 22.12.2020 година и от 12.01.2021 година.Посочено е категорично,че целите на наказанието не са изпълнени и корекционната работа с осъденото лице следва да продължи.По същество/така се сочи и в цитирания доклад на ИСДВР/ е посочено,че цялостната оценка на поведението на осъдения и оценка степента на изпълнение на задачите по плана на присъдата не сочат на дълбоки и трайни позитивни промени у осъдения И.,а липсата на ясно дефиниране на етапите,през които следва да премине за решаване на проблемите и липсата на ясно предвиждане на негативните последици от 3 действията,свързани с липса на изграден устойчив модел за преодоляване на тези проблемни зони,съществено препятстват пълното постигане целите на наказанието.Установява се липса на съществена и дълбока позитивна промяна в дефинираните проблемни зони на осъдения,която да позволи възприемане на адекватни модели на поведение,а именно изграждането на такива модели на поведение позволяват да се приеме обобщително,че плана на присъдата е изпълнен.

Настоящият съд намира,че представените по делото писмени доказателства са обсъждани коректно от първия съд ,без да се оценяват превратно в доказателствената им тежест.

Настоящият съд отчита,както посочи по-горе,положителното развитие в поведението на осъдения,включително факта,че работи.Безспорно на осъденото лице е оказано доверие да работи ,но това доверие е основополагащо за оценката за поправяне на осъдения,а не краен извод и оценка за завършил поправителен процес.Ясно и категорично е посочено,че социалната работа с осъденото лице И. следва да продължи в насока осмисляне собственото му поведение,мотиви и последиците от него.

Първият съд правилно е отчел,че риска от рецидив за обществото е висок/така е отразено и в доклада на инспектор СДВР/,налични са сериозни проблемни зони,които не са преодолени от осъдения З. И.,като същия „…има утвърден модел на извършване на престъпления с користна цел….“,не приема пълна отговорност и омаловажава последиците от противоправното си поведение,като е изразявал нагласи в подкрепа на криминалното си поведение,има утвърдена нагласа да се оневинява и е изразявал становище,че образованието е малозначителен фактор за възможността му да се ресоциализира.Налице са и данни,че макар да е награждаван,то И. е и наказван за притежаване на неразрешена за това вещ в затвора.Налични са твърдения на затворническата администрация,които и настоящият съд не може да подцени в относителната им тежест-„користен извършител с утвърден модел на поведение.

Настоящият съд споделя изводите на първия съд,който от своя страна обосновано е приел,че при осъдения З. И. не е налице реализация в пълен обем по съдържание на понятието „поправяне,макар да се отчитат завишени възможности за ресоциализация,без тази възможност да се надценява в относителната и тежест.

Въззивният съд намира,че преценени в тяхната съвкупност изложените обстоятелства дават отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона.За осъдения И. възпитателно-корекционната работа следва да продължи в насока постигане разписаните цели по индивидуалния план на присъдата.Фактическите и правни изводи са съобразени с данни за насоките за работа с лишения от свобода,установени по ясен ред-оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС,свързана с план за изпълнение на присъдата.

4

На основа на горното,въззивния съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение от 12.01.2021 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№4603/2020 година по описа на съда,което е оставена без уважение молбата на осъдения З. М. И.,с установена по делото самоличност,чрез неговия защитник,за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5