Решение № 479 от 16.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500614 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 124/11.11.2024 г., по гр.д.№ 210/2023 г. на Софийски окръжен съд, 3 състав, съдът е осъдил на основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, пр.1 от КЗ Гаранционен фонд да заплати на З. И. С., И. В. С. и М. В. С. обезщетения в размер на по 80 000 лева за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на В. И. С., съпруг на ищцата З. И. С. и баща на ищците И.

В. С. и М. В. С., настъпила при ПТП, причинено на ******** год. в района на 39-ти км на ПП I-8, пътен участък гр. Сливница – гр. София, пътен възел за с. Пролеша, по вина на неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.07.2023 год. до окончателното им заплащане, като е отхвърлил предявените искове за разликата до пълния им предявен размер за всеки иск от 200 000 лева С решението на основание чл.78, ал.6 от ГПК Гаранционен фонд да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 10 000 лева, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на съда; на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД Гаранционен фонд е осъден да заплати на адвокат В. Т. А. от САК, сумата от 10 000 лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК са осъдени З. И. С., И. В. С. и М. В. С. да заплатят на Гаранционен фонд сумата от 721.20 лева, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.

1

Срещу решението, в частта му с която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба от Гаранционен фонд, която моли то да бъде отменено и исковете – изцяло отхвърлени. Поддържа, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди бил прекомерно завишен като не отговарял на изискванията на чл.52 от ЗЗД и не бил съобразен със съдебната практика. Съдът на възприел правилно установената по делото фактическа обстановка и не определил в съответствие с нея болките и страданията, които понесли ищците вследствие загубата на своя съпруг и баща като не съобразил липсата на установени факти и доказателства в тази насока. При определяне на размера на обезщетението бил нарушен принципа на справедливостта. Не били съобразени конкретните икономически условия. Съдът не определил правилно размера на приноса на пострадалия за ПТП, който надвишавал 50%. Съдът неправилно определил и началната дата на дължимост на лихвата за забава като приел за такава 07.06.2023 г. Лихвата била дължима след изтичане на 3-месечния законов срок за произнасяне – от 287.09.2023 г., тъй като претенцията на ищците не била снабдена с всички необходими документи и Гаранционен фонд предоставил възможност за представянето на такива.

Ответниците по въззивната жалба З. И. С., И. В. С. и М. В. С. я оспорват и молят решението в обжалваната от Гаранционен фонд част да бъде потвърдено.

Срещу решението, в частта му с която исковете са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от З. И. С., И. В. С. и М. В. С. , които молят то да бъде отменено и исковете – изцяло уважени. Поддържа, че вината за ПТП била изцяло на водача на неустановения автомобил. Поддържа, че района на ПТП бил населен и на място имало спирка и хранително зааведение.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва въззивната жалба и моли решението в обжалваната от З. И. С., И. В. С. и М. В. С. Гаранционен фонд част да бъде потвърдено.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от З. И. С., И.

В. С. и М. В. С. срещу Гаранционен фонд обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, пр.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева на всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди под формата на душевни болки и страдания вследствие на смъртта на В. И. С., съпруг на ищцата З. И. С. и баща на ищците И. В. С. и М. В. С., настъпила при ПТП, причинено на ******** г. в района на 39-ти км на ПП I-8, пътен участък гр. Сливница – гр. София, пътен възел за с. Пролеша, по вина на неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено. Ищците претендират законната лихва върху сумите, считано от 06.07.2023 г. до окончателното им заплащане. В исковата молба се твърди, че З. И. С., И. В. С. и М. В. С. са наследници на починалия на ******** г.

В. И. С. – съпруг на първата ищца и баща на другите двама. Твърди се, че ******** г. в района на 39-ти км на ПП I-8, пътен участък гр. Сливница – гр. София, пътен възел за с.

Пролеша, в района на автобусна спирка, В. И. С. починал при ПТП, предизвикано от неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено.

В исковата молба не е посочен начинът, по който е реализцирано ПТП, а единствено, че водачът на неустановеното МПС се е движил с превишена скорост. Починалият В. И. С. бил опора в живота на З. И. С., И. В. С. и М. В. С., с които е живял в едно домакинство. Те били изключително сплотено семейство. Вследствие на смъртта му ищците търпят душевни болки 2 и страдания. З. И. С., И. В. С. и М. В. С. предявили на 06.07.2023 г. пред Гаранционен фонд искане за заплащане на обезщетения за горните неимуществени вреди, но с писмо 28.09.2023 г. това било отказано.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва да е причинен деликт от страна на неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е установено. Счита, че съгласно констативния протокол за ПТП с пострадали лица, същото е настъпило с участници МПС, застраховани по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които са установени – - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с ДК № ********, със застрахователна полица № BG/06/123000012125, сключена с „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, валидна до 01.01.2024 г. и - товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „FT XF“ с ДК № ********, със застрахователна полица № BG/30/122000317957, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, валидна до 09.02.2023 г. Констативният протокол за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото нямало данни съставилото го длъжностно лице да е възприело лично настъпването на инцидента. В него не бил описан механизъм и причини за настъпване на ПТП и съответно не установявал настъпило ПТП и вина на посочения от ищците водач. Счита, че липсват основания за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд поради наличие на случайно събитие по отношение на твърдения неустановен водач на МПС или на водачите на описаните в протокола два автомобила. Наследодателят на ищците пресичал внезапно коридора им на движение и се явил непредвидимо за тях препятствие. Гаранционен фонд прави възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия В. И. С., който се е движил неправилно по пътното платно и предприел пресичане на неопределено за целта място. Същият не съобразил приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл.107, чл.108, ал.2, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, както и вероятно в резултат на употребата на голямо количество алкохол, легнал на пътното платно. В. С. имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприел пресичането на пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно да премине безопасно. Предприел е пресичането на пътното платно при силен трафик, на необезопасено и необозначено място, на място, на което е забранено пресичането на пешеходци, без да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на движението, с разстоянието и посоката на движението на превозните средства. Налице било самоувреждане, а приносът на пострадалия за настъпване на вредите надвишавал 50 %. Вина за настъпване на процесното ПТП имали и водачите на л.а. „Ситроен“ и т.а. „ДАФ“. Гаранционен фонд оспорва твърденията на ищците, че търпят болки и страдания. Оспорва размерите на предявените искове за неимуществени вреди, като се сочи, че претендираните обезщетения са прекомерни и неоснователно завишени съобразно претърпените от ищците вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.

Оспорва се по основание искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Счита, че лихва следва да се дължи от датата на исковата молба.

По делото е представено удостоверение за наследници на В. И. С. № 8/******** г., издадено от община Божурище, видно от което същият е оставил като свои наследници – съпруга /З. И. С./, син /И. В. С./ и дъщеря /М. В. С./.

По делото е представен протокол за оглед на местопроизшествие от 22.09.2022 г., съставен по досъдебно производство № 7/2023 г. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 108/2023 год. по описа на СОП, в който са описани следните деформации по лек автомобил „Ситроен Ксара”, управляван от свидетеля Л. – счупено стъкло на преден ляв фар, счупена лява част на предна броня, липсващ ляв халогенен фар, счупена и липсваща пластмасова 3 кора под левия калник, деформиран и хлътнал навътре преден ляв калник, по цялата дължина на който са намерени следи от червеникаво-кафява течност и бяла материя; счупени стъкла на задната лява врата и липсващо странично огледало за обратно виждане на предна лява врата. Автомобилът е бил разположен върху банкета на 220 метра от ОР1, приет в протокола /табела с надпис „Пролеша – 1 Хераково – 4 Костинброд – 5“, намираща се на разклона на ПП 8/, върху дясната лента за движение от гр. Сливница към гр. София. На 0.6 метра от предната част на автомобила е било намерено парче плат, сиво на цвят, раирано, с джоб, в който е открито свидетелство за управление на МПС на името на починалия В. И.

С.. От протокола за оглед е видно, че останките от човешко тяло на местопроизшествието са намерени разпръснати в обширен участък от няколко десетки квадратни метра, но изцяло в платното за движение в обратната посока към гр. Сливница. Двете платна за движение са били разделени с двойна непрекъсната маркировка. Най-близо до маркировката е открита черна лява обувка – на 0.4 метра от нея.

Представен е протокол за оглед на влекач „ДАФ”, извършен на ******** г. в гараж на Агенция „Митници” – ГКПП Калотина, от който се установява, че в долната му част – върху долната вътрешна страна на резервоара, в пространството между втората и зад четвъртата метална основа, са открити биологични следи – пръски от засъхнала материя с червен цвят, както и парчета текстилна материя със светлосив цвят; непосредствено след четвъртата метална основа е открита динамична следа от задиране с дължина около 21 см и ширина 8 см.

Представена е претенция вх. № 24-01-290, 291, 292/06.07.2023 г. до Гаранционен фонд, с която З. И. С., И. В. С. и М. В. С. са поискали заплащане на обезщетения за причинени им неимуществени вреди вследствие смъртта на техния наследодател, като с писма изх. № 24-01-290, 291, 292/28.09.2023 год. на Гаранционен фонд същият отказал заплащане.

С писма от 28.09.2023 г. до З. И. С., И. В. С. и М. В. С. Гаранционен фонд е поискал от тях да представят допълнително писмени данни за хода на следственото дело – СД № 7/2023, пр.пр. № 108/2023 г. по описа на Софийска окръжна прокуратура; Протокол за оглед на произшествие с фотоалбум, постановление за спиране на НП или влязъл в сила акт срещу виновния водач; копия от АТЕ и СМЕ на труп, изготвени в досъдебното производство; препис от протоколите за разпит на свидетели в досъдебното производство.