Решение № 392 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000965 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл.247 ГПК и се развива по молба с вх.№ 6230/17.03.2023 г. на „ЦБА“АД, чрез адв.И.-Т. от САК.

С решението си, постановено по настоящето дело, решаващият съдебен състав е постановил в диспозитива на съдебния акт, че потвърждава решение № 260411/15.06.2022 г., постановено по т.д. № 2442/2020 г. по описа на СГС, вкл. и в частта му относно мораторната лихва за забава, като поради допусната очевидна фактическа грешка е посочил неточно периода – вместо 20.08.2020 г. - 08.12.2020 г. е посочил за краен срок 08.12.2021 г., а за начало на срока за дължимост на законната лихва за забава неправилно е посочен 09.12.2021 г., вместо 09.12.2021 г.

В мотивите на съдебното решение подробно са изложени доводи по съществото на спора, от които става ясно, че се споделят като правилни изводите на първоинстанционния съд за дължимост на претендираните мораторна и законна лихви за забава върху търсеното като главниза парично вземане, които с постановено решение, посочени за периодите съответно – 20.08.2020 г. – 08.12.2020 г. и 09.12.2020 г.

Установено е в доктрината и практиката, че диспозитивът на съдебното решение представлява източника на силата на пресъдено нещо.

Последното се налага и според изричната разпоредба на чл.236, ал.1, т.5 ГПК, във вр. с ал.2 от чл., тълкуването на която навежда на извода, че мотивите към решението не са част от него. Те не са и част от спорния предмет и затова не са могат да бъдат предмет на обжалване отделно от решението /така Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по ТР № 1/2000 г., ОСГК, Бюлетин на ВКС, бр.4/2000, стр.17/.

От своя страна явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е 1 направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи /в този смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр.д. № 1124/84 г., ІІ г.о., Съдебна практика на ВС на НРБ – гр.колегия, С., Наука и изкуство, 1985 г./.

С оглед изложеното в настоящия случай се извод, че е налице горната хипотеза по отношение на пропуска на съда да посочи в диспозитива на постановения от него съдебен акт правилно периодите на дължимост на присъдените мораторна и законна лихви, съответно на потвърденото първоинстанционно решение, в каквато насока е налице произнасяне на съда в мотивите на постановеното решение.

Ето защо решаващият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки на чл.247 ГПК и молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящето дело съдебно решение следва да се уважи.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Софийският апелативен съд, 5-и състав

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на Решение № 110/21.02.2023 г., постановено по т.д. № 965/2022 г. по описа на Апелативен съд София, както следва:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260411/15.06.2022 г., постановено по т.д. № 2442/2020 г. по описа на СГС, ТО, поправено с Решение № 260601/28.09.2022 г. по същото дело в частта му, с която са уважени предявените в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове от „ЦБА“АД, ЕИК 202420609 против „Орбико България“ЕООД, ЕИК 131012382 с правно основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за сумата от 166 254,24 лв., представляваща заплатена номинална стойност на налични непродадени билети по договор за разпространение на билети „Национална лотария“ от 01.07.2016 г.; сумата от 5 126,58 лв. мораторна лихва за забава върху горепосочената главница, за периода 20.08.2020 г. 08.12.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2020 до заплащане на сумите, както и сумата от 37 809,15 лв., представляваща заплатена номинална стойност на налични непродадени билети по договор за разпространение на билети „Национална лотария“ от 24.10.2017 г. и сумата от 1 165,88 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода 20.08.2020 г. - 08.12.2020 г., ведно със законната лихва от 09.12.2020 г. до заплащане на сумата.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3