Определение № 58 от 21.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Ловеч, 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500849 по описа за 2024 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 7788/ 12.12.2024 година „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, чрез юриск. И. Н., срещу Разпореждане № 4313/ 09.12.2024 г, постановено от Районен съд – Тетевен по ч.гр. д № 1188/ 2024 г., в в отхвърлителната част.

Посочва, че незаконосъобразно. атакуваното разпореждане е неправилно и

Развива съображения относно това, че заповедното производство е особено и затова е уредено в отделна Глава на ГПК, че е строго формално и следва да отговаря на изчерпателно посочени изисквания в императивни норми. Неговата цел е да даде защита на определени в закона безспорни права, за които са представени съответни документи, редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Посочва, че в тази връзка законодателят е предвидил гаранции за длъжника, който след връчването на заповедта за изпълнение може да подаде възражение, а след това кредиторът да започне исков процес. Счита, че заповедния съд не е овластен за извършва проверка за правилността при изчисляване на законната лихва за забава, а това евентуално следва да стане в 1 рамките на исковото производство. Позовава се на съдебна практика.

В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд в атакуваната част, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. Л. А., ЕГН **********, с постоянене адрес с. Г., Община Тетевен, Област Ловеч, ул. „И. Вазом“ № 65, за вземане в размер на 477.99 лева – главница, 40.01 лева – договорна лихва за периода от 15.02.2022 г. до 19.07.2022 г., 287.95 лева – обезщетение за забава от 16.02.2022 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.

Посочено е, че вземането произтича от договор за паричен № 632402 от 08.02.2022 г. със „Сити кеш“ ООД за сумата от 500 лева, цедирано на 14.06.2023 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен с писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/ 632402/ 23.06.2023 г. , изпратено с известие за доставяне. Посочва, че съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва, която е начислена в размер на 51.68 лева, като общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 551.68 лева, платима на 23 броя равни месечни вноски: първите две в размер на 3.89 лева и още 21 вноски в размер на 25.90 лева, при първа погасителна вноска 15.02.2022 година и последна 19.07.2022 година. Изтъква, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай, че заемателят забави плащането на дължимата погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетения в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на забава до окончателното изплащане на сумата. В случая е начислено обезщетение за забава в размер на 287.95 лева за периода от 16.02.2022 година 2 до датата на подаване на заявлението. Претендират и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25 лева д.т. и възнаграждение в размер на 70 лева.

Първоинстанционият съд с разпореждане № 3307/ 28.11.2024 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да посочи в т. 12 от заявлението, дали длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането по чл. 99, ал.3 от ГПК, от кого, по какъв начин, на коя дата и дали изпратеното до длъжника уведомление за цесията на 23.06.2023 година е получено от него.

С молба от 06.12.2024 година заявителят е посочил, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД с уведомително писмо изх. № УПЦ-ПСТК/ 632402/ 23.06.2023 г., получено на 30.06.2023 година.

Първоинстанционията съд е уважил заявлението за главница в размер на 477.99 лева, законна лихва върху главницата от 28.11.2024 година до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 40.01 лева за периода от 15.12.2022 година до 19.07.2022 година , за обезщетение за забава в размер на 162.49 лева за периода от 16.02.2022 година до 28.11.2024 година и отхвърлил за разликата над определения размер на обезщетението за забава и до сумата от 287.95 лева.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, предвид на това, че съгласно чл. 5 от Договора е уговорено представянето на конкретно обезпечение, при неизпълнението на което се предвижда неустойка в размер на 276.32 лева, съгласно погасителния план. От размерът на претендираните суми за главница и договорна лихва може да се направи извод, че е извършвано плащане от страна на длъжника, без да е уточнено в какъв размер и какво е погасявано. Предвид на това, че е 3 извършено плащане, като има вероятност това да е сторено и по неравноправна клауза по смисъла на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което искането за издаване на заповед за плащане на лихва за забава, което е предмет на въззивното производство, следва да бъде отхвърлено Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че разпореждането на РС-Тетевен в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4313/ 09.12.2024 г, постановено от Районен съд – Тетевен по ч.гр. д № 1188/ 2024 г., в частта, с която е отхвърлено подаденото от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу А. Л. А., ЕГН **********, с постоянене адрес с. Г., Община Тетевен, Област Ловеч, ул. „И.

Вазом“ № 65, за вземане по договор за паричен № 632402 от 08.02.2022 г. със „Сити кеш“ ООД, цедирано на 14.06.2023 година, за разликата над определения размер от 162.49 лева за периода от 16.02.2022 година до 28.11.2024 година на обезщетението за забава и до сумата от 287.95 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4