Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 14.02.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 200/2022
Вид
Решение № 31
Подписан
14.02.2023
В сила
08.01.2024
Състав
Светослава Костова

Цитирани разпоредби

  • чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1, т.10 · Закон за здравето
  • чл. 428 · Кодекс за застраховането
  • чл.435 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Сливен, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г. като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20222200100200 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от М. Г. И. срещу МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – Сливен с искане за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 94 000 лв., вследствие на допусната лекарска грешка от лекарски екип, работещ в ответната болница, от чиито противоправни действия са настъпили вредите. Твърди се, че на ***г. в гр. Сливен ищцата в дома си е паднала и се ударила в областта на брадичката.

Изпитала е силни болки и е припаднала за около 10 мин. Схванала се е долната й челюст.

Всичко в тази област на лицето и долната челюст се е подуло и изтръпнало, като ищцата изпитвала силни болки и схващане.

Посетила е Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – Сливен към 14.55 ч. Била е приета и настанена в отделението по лицево-челюстна хирургия, за да чака доктор - специалист хирург от гр. Пловдив. Били са направени рентгенови снимки и скенер.

На следващия ден е дошъл д-р Р., който е извършил преглед и установил, че има счупване на лявата страна на долната челюст, като е насрочил операция за 28.06.2018 г. под пълна анестезия. След операцията ищцата е видяла, че има външен разрез и е оперирана от външна страна на челюстта. Били са й поставени метални пластини с винтове, като брадичката й е била посиняла вдясно, лицето й е било отекло и асиметрично, а от единия зъб от дясно е кървяло. Ищцата била изписана в 10.30 ч. след операцията.

След като е напуснала болницата ищцата не се чувствала добре и е направила нова рентгенова снимка срещу заплащане. Оказало се, че зъбите й не се срещат правилно – горните и долни зъби се разминават. Установено е и второ счупване на челюстта, което докторът не е видял, като същото не е наместено и няма поставена втора метална пластина, която да го фиксира. Последвало обаждане към д-р Р. по телефона, който отново е извикал ищцата в болницата. На същата е било обяснено, че веднага следва да се направи втора 1 операция с местна упойка. Ищцата твърди, че е била слаба, замаяна и не е била в състояние да взема решения, като под принуда е била заведена в операционната. Била й поставена местна анестезия, която не е произвела действие. Били са й поставени 14 мм винтове, общо 10 или 12 на брой. По време на манипулацията ищцата изпитвала нечовешки болки, викайки ръкомахайки и почти припаднала от болка. Няколко човека са я притискали към операционния стол, вследствие на което имала синини по гърдите и тялото. От силната болка изгубила съзнание. След като се свестила, ищцата си тръгнала от болницата, като изпитвала болки още 2-3 дни и не можела да стане от леглото. Направила си допълнително нова рентгенова снимка и 3D скенер. Извършена е била консултация с д-р П.П. от гр.

Сливен, който е заявил, че всичко е направено погрешно, не е наместено и няма как да се оправи. Ищцата била изпратена в гр.София, където е била направена нова операция от д-р К. на 12.07.2018 г. около 8.00 ч. с пълна упойка. Установено е срязване на лицев мускул, който е атрофирал и лицето на ищцата е останало изкривено. Била е 6 месеца в болница, а 1 месец не е могла да говори. Прекалено дългите винтове са излизали извън костта й на повече от 0,5 см и са прониквали в плътта, което е причинявало още по-силни болки.

Ищцата твърди, че са й били причинени извънредни болки и страдания, изпитала е панически страх за живота си. Постоянно сънува кошмари и до днес. На обезболяващи и успокоителни лекарства е всеки ден. Причинена й е била тежка психологическа травма, от която не може да се възстанови. Вследствие на извършените оперативни манипулации от д-р Р. и д-р Д., работещи в отделението по Лицево-челюстна хирургия в ответната болница, ищцата е получила нарушение на захапката, изтръпване на брадата и долна устна вляво.

Наложило се да потърси консултация в друго лечебно заведение за отстраняване на проблема, където е била поставена титаниева плака с винт, за което е заплатила сума в размер на 3240 лв. Твърди се, че медицинските лица, като лекарски екип, д-р Р. и д-р Д. са действали в разрез с медицинските стандарти и принципи при осъществяване на професионалните си задължения, като поведението им е било противоправно – погрешни и некомпетентно с използване на неподходящи материали.

Ищцата твърди още, че с поведението си медицинският персонал е предизвикал остра стресова реакция - силен страх, тревожност, нарушен сън с нощни кошмари, като ищцата се чувства лабилна, дезориентирана и не може да ходи на работа. Изпитва тревога, че ще остане обезобразена за цял живот, поради лицевата асиметрия, и това я подтиска и депресира силно. Няма желание за живот, изгубила е предишната си веселост и вече не се радва на нищо.

Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което осъди ответната болница да заплати справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 94 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Заявени са доказателствени искания.

Исковата молба е връчена редовно на ответната болница. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия е заявено, че предявените искове са допустими, но 2 неоснователни и недоказани по размер. Заявява се, че макар и доказан по основание, претендираният размер като обезщетение е прекалено завишен. Посочва се съдебна практика относно присъжданите по съдебен ред обезщетения по идентични случаи. Заявява се становище по поисканите от ищеца доказателствени искания. Предявен е обратен иск от ответната болница срещу ЗД „Евроинс” АД по повод сключен договор за професионална застраховка от 20.12.2017 г. Цитира се, че с влязло в сила решение № 12/11.05.2021 г. ответната болница е била осъдена да заплати на ищцата М. И. сумата в размер на 26 000 лв. частична претенция до пълния размер 120 000 лв. обезщетение за неимуществени в следствие проведената оперативна интервенция на 28.06.2018 г. ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Със същото решение ЗД „Евроинс” АД е било осъдено да заплати на ответната болница присъденото за изплащане обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ал. 1 от ГПК се сочи, че решенията влизат в сила само между същите страни за същото искане и за същото основание. В този смисъл спора относно дължимостта на застрахователното обезщетение в размер на сумите, които ответната болница евентуално ще бъде осъдена да заплати на ищцата следва да се възложи на ЗД „Евроинс” АД, вкл. и по отношение на присъдените съдебно-деловодни разноски.

Предявеният обратен иск е връчен редовно на ЗД „Евроинс” АД. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се заявява, че обратният иск е допустим, но неоснователен, като същият е оспорен изцяло по размер. Моли се съдът да постанови решение, с което отхвърли предявения обратен иск до размер на 5% от всички изплатени до момента суми, както и сумите, които биха били присъдени допълнително.

Твърди се, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено, тъй като за претърпените болки и страдания ищцата е била обезщетена в пълен размер определен с постановеното съдебно решение, с което е уважен частичният иск. Предвид това искът за вреди причинени от лекарите на ответната МБАЛ за стойност над 26 000 лв. се оспорва, като неоснователен. Заявява се становище по поисканите доказателства от ищцовата страна.

В с.з. ищцата се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло исковите претенции и моли за пълното им уважаване. Представя писмени бележки.

В с.з. ответната болница се представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. третото лице помагач не се представлява. Представя подробни писмени бележки.

От фактическа страна се установява следното –

По гр.д. № 83/2020г. на СлОС е постановено влязло в сила решение, с което е присъдено частично обезщетение на ищцата за претърпените неимуществени вреди вследствие разглежданата увреда.

На ***г. в гр. Сливен ищцата в дома си е паднала и се ударила в областта на 3 брадичката. Изпитала е силни болки, схванала се е долната й челюст. Посетила е Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – Сливен. Била е приета и настанена в отделението по лицево челюстна хирургия, били са направени рентгенови снимки и скенер.

На следващия ден е дошъл д-р Р., който е извършил преглед и установил, че има счупване на лявата страна на долната челюст, като е насрочил операция за 28.06.2018 г. под пълна анестезия.

След операцията ищцата е видяла, че има външен разрез и е оперирана от външна страна на челюстта. Били са й поставени метални пластини с винтове, като брадичката й е била посиняла вдясно, лицето й е било отекло и асиметрично.

Ищцата била изписана в 10.30 ч. след операцията. След като е напуснала болницата не се чувствала добре и си е направила нова рентгенова снимка срещу заплащане. Оказало се, че зъбите й не се срещат правилно – горните и долни зъби се разминават. Установено е и второ счупване на челюстта, което докторът не е видял, и същото не е наместено, като няма поставена втора метална пластина, която да го фиксира. Последвало обаждане към д.-р Р. по телефона, който отново е извикал ищцата в болницата. При повторното посещение в болницата на ищцата е било пояснено,На същата, че веднага следва да се направи втора операция с местна упойка.Била й поставена местна анестезия, която не е произвела действие. Били са й поставени 14 мм. винтове, общо 10 или 12 на брой.

По време на манипулацията ищцата изпитвала нечовешки болки, викайки ръкомахайки и почти припаднала от болка. Няколко човека са я притискали към операционния стол, вследствие на което имала синини по гърдите и тялото. От силната болка изгубила съзнание. След като се свестила, ищцата си тръгнала от болницата, като изпитвала болки още 2-3 дни и не можела да стане от леглото. Направила си допълнително нова рентгенова снимка и 3D скенер. Извършена е била консултация с д-р П.П. от гр.

Сливен, който е заявил, че всичко е направено погрешно, не е наместено пи няма как да се оправи.

Ищцата била насочена за лечение в гр.София, където е била направена нова операция от д-р К. на 12.07.2018 г. около 8.00 ч. с пълна упойка. Установено е срязване на лицев мускул, който е атрофирал и лицето на ищцата е останало изкривено. При тази операция е била поставена титаниева плака с винт, за което ищцата е заплатила сума в размер на 3240 лв. Представена е фактура № 9000003700 от 12.07.2018г. за закупени титаниева плака и титаниев винт – опаковка 12 броя.

Между ответната болница и ЗД „ЕВРОИНС ” АД е сключен договор за застраховка с дата 20.12.2017 г., въз основа на който между страните е подписана застрахователна полица с предмет „Професионална отговорност на персонала в лечебното заведение”. Срокът на застраховката се сочи 12 месеца, считано от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., като се покриват рискове свързани с работата на медицински персонал, работещ на трудов договор или друг договор и упражняващи медицинска професия в лечебното заведение, съгласно приложен списък. Медицинския екип извършил двете операции в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД – Сливен са част от медицинските специалисти, работещи по трудов договор в болницата.

4

Разпитаните по делото свидетели Ина Х.а и Таня Филипова в показанията си сочат, че след първата операция лицето на ищцата е било деформирано, като челюстта е била изместена видимо на една страна. Това е наложило повторна снимка при която е установена втората фрактура на челюстта. Веднага ищцата е била повикана от д-р Р. в МБАЛ - Сливен и е била извършена втора операция, но вече под местна упойка, която не е произвела обезболяващо действие. Майката на ищцата е чакала пред заключената операционна, от която са се чували силни викове. След втората операция отново е останало изкривяване на лицето, силно подуто място в областта на външния шев на лицето. Ищцата не е могла да отваря устата и да се храни. Това е наложило 10 дни по – късно да се потърси медицинска помощ при лекарски екип в МБАЛ по ЛЧХ - гр. София, където е извършена нова трета операция. Свидетелите сочат, че тези операции са се отразили много тежко на психическото състояние на ищцата. Преди операциите ищцата е била весела, усмихната жена, а сега често плаче, приема успокояващи лекарства. Получава често паник атаки и се стряска от най – малкия шум. Постоянно сънува кошмари и до днес На обезболяващи и успокоителни лекарства е всеки ден. Разчита постоянно на помощта на своите близки, не желае да излиза и да контактува с други хора. Преди инцидента е работила, но след това изпитвайки силни притеснения от вида на лицето си е прекратила работа.