Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265489 от 19.08.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5835/2020
Вид
Решение № 265489
Подписан
19.08.2021
В сила
01.12.2021
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ, СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ

- Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА

СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 5835 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 -

273 ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на ищците Е.Г.Г. (конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството пред СРС ищца В.И.Ч.- Ш.), И.Д.Ш. (участващ в лично качество като ищец и конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството пред СРС ищца В.И.Ч.- Ш.), Д.К.Ш., К.К.Ш., Д.Х.З. и А.Д.Н., представлявани от адвокат Д.С., срещу решение № 42023/17.02.2020 г. по гр. д. № 29765/2019 г. по описа на СРС, 43 състав, с което са отхвърлени предявените от ищците против

„Р.“ ООД искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищците сумата от общо 8 800 лв., представляваща незаплатени месечни вноски за наем за периода от м. април 2018 г. до м. февруари 2019 г., както и сумата от 15 960 лв., представляваща неустойка по чл. 10.1 от договора за наем за периода от 01.04.2018 г. до 28.02.2019 г., съобразно правата им в съсобствеността.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и непълно тълкуване на доказателствата по делото. Излага се, че изводът на първоинстанционния съд за липса на облигационно отношение е неправилен - по делото е приет договор за отдаване под наем на магазин от 20.11.2006 г., подписан от К.А.Ш., който към момента на подписване на договора е бил съсобственик на имота и е бил упълномощен от другите съсобственици въз основа на пълномощно, посочено в договора да ги представлява, по който договор години наред ответникът е плащал дължимия наем на съсобствениците.

По делото е приет и анекс от 30.12.2015 г., подписан от К.Ш. и като пълномощник на Й.С., съсобственик на имота към момента на подписване на анекса, и като пълномощник на всички ищци по делото, съсобственици на имота към момента на подписване на анекса, като в § 1 от последния са изброени всички съсобственици с техните идеални части, част от които са ищците по делото. Поради това е неправилно приетото от СРС, че не е ясно кои са собственици на отдадения под наем недвижим имот. Към момента на подаване на исковата молба К.Ш. и Й.С. са починали и техните наследници са ищци по делото - на

К.Ш. - Д.Ш. и К.Ш., на Й.С. - Д.З.. С това наличието на валидно облигационно правоотношение между страните е доказано - от анекса ясно личи, че ищците по делото са и собственици на имота, но към датата на подаване на исковата молба с променени идеални части в съсобствеността, договорът и анексът не са оспорени от ответника, а освен това последният не е оспорил размера на дължащия се наем и собствениците, на които го дължи. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове, както следва: на Е.Г. - за неплатени наеми 366,66 лв. и неустойка в размер на 665 лв., общо 1 031,66 лв.; на И.Ш. - за неплатени наеми 1 100,32 лв. и неустойка в размер на 1 995 лв., общо 3 095,32 лв.; на Д.Ш. - за неплатени наеми 1 833,33 лв. и неустойка в размер на 3 325 лв., общо 5 158,33 лв.; на Д.Х.З. - за неплатени наеми 2 933,33 лв. и неустойка в размер на 5 320 лв., общо 8 253,33 лв.; на А.Н. - за неплатени наеми 733,33 лв. и неустойка в размер на 1 330 лв., общо 2 063,33 лв. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество - „Р.“ ООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа страна:

Производството е образувано по искова молба на В.И.Ч.- Ш., И.Д.Ш., Д.К.Ш., К.К.Ш., Д.Х.З. и А.Д.Н., в която последните твърдят, че са съсобственици на ъглов магазин в сграда, находяща се в гр.

София, ул. „********, както и че на 20.11.2006 г. сключили договор за наем с „Р.“ ООД, като дружеството наело имота за продажба на картини, рамки за картини, материали за художници. Към договора за наем били сключени няколко анекса, последният от които от 30.12.2015 г., от който е видно кои са настоящите собственици на имота и квотите им в съсобствеността, уточнена е и наемната цена - 800 лв. месечно.

Излагат твърдения, че от м. април 2018 г. ответникът спрял да плаща наемната цеца, като на 21.02.2019 г. ищците изпратили до ответника нотариална покана, с която го уведомили, че прекратяват договора за наем на основание чл. 8, т. 8.2, вр. с т.8.2.1 от същия, считано от датата на получаване на нотариалната покана, както и че в 7 - дневен срок следва да заплати неплатените наемни вноски в размер на общо 8 800 лв. за периода м. април 2018 г. - м. февруари 2019 г.

Претендирали и неустойка съгласно чл. 10, т. 10.1 от договора за наем в размер на 15 960 лв., както следва: за м. 04.2018 г. - 2 672 лв., за м.

05.2018 г. - 2 432 лв., за м. 06.2018 г. - 2 184 лв., за м. 07.2018 г. - 1 944 лв., за м. 08.2018 г. - 1 696 лв., за м. 09.2018 г. - 1 448 лв., за м. 10.2018 г. - 1 208 лв., за м. 11.2018 г. - 960 лв., за м. 12.2018 г. - 720 лв., за м. 01.2019 г. - 472 лв., за м. 02.2019 г. - 224 лв. Нотариалната покана била получена от управителя на ответника на 26.03.2019 г., но не последвало плащане. Предвид изложеното ищците молят за осъждане на ответника да им заплати сумата от 8 800 лв. - неплатен наем за периода м.

04.2018 г. - м. 02.2019 г. и сумата от 15 960 лв. - неустойка по чл. 10, т. 10.1 от договора за наем, съгласно квотите на ищците в съсобствеността.

С уточняваща молба ищците конкретизират претенцията си за заплащане на неустойка както следва: за м. 04.2018 г. - 2 672 лв. (период на неустойката - 01.04.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 334 дни по 8 лв. на ден, за м.

05.2018 г. - 2 432 лв. (период на неустойката - 01.05.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 304 дни по 8 лв. на ден, за м. 06.2018 г. - 2 184 лв. (период на неустойката - 01.06.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 273 дни по 8 лв. на ден, за м.

07.2018 г. - 1 944 лв. (период на неустойката - 01.07.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 243 дни по 8 лв. на ден, за м. 08.2018 г. - 1 696 лв. (период на неустойката - 01.08.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 212 дни по 8 лв. на ден, за м. 09.2018 г. - 1 448 лв. (период на неустойката -

01.09.2018 г. -

28.02.2019 г.) -

181 дни по 8 лв. на ден, за м. 10.2018 г. - 1 208 лв. (период на неустойката - 01.10.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 151 дни по 8 лв. на ден, за м. 11.2018 г. - 960 лв. (период на неустойката -

01.11.2018 г. -

28.02.2019 г.) -

120 дни по 8 лв. на ден, за м. 12.2018 г. - 720 лв. (период на неустойката - 01.12.2018 г. - 28.02.2019 г.) - 90 дни по 8 лв. на ден, за м. 01.2019 г. - 472 лв. (период на неустойката -

01.01.2019 г. -

28.02.2019 г.) -

59 дни по 8 лв. на ден, за м. 02.2019 г. - 224 лв. (период на неустойката - 01.02.2019 г. - 28.02.2019 г.) - 28 дни по 8 лв. на ден.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът - „Р.“

ООД оспорва предявените искове, счита претендираната неустойка за прекомерна, а клаузата, с която е уговорена - за нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави, с оглед на което неустойка не се дължи. Евентуално, при приемане на клаузата за неустойка за действителна, се моли същата да бъде намалена до нормалната и обичайна за подобни случаи неустойка.

По делото е приет договор за отдаване - наемане на магазин под наем от 20.11.2006 г., неоспорен от страните, видно от който К.А.Ш., действащ за себе си и като пълномощник на другите собственици по пълномощно № 7387/14.07.2000 г. по описа на нотариус Й.Л., регистриран в СРС под № 263, като наемодател, и „Р.“ ООД, представлявано от Е.Г. Преславска, като наемател, е отдал под наем на наемателя за срока и при условията на договора съсобствения ъглов магазин в сградата, находяща се на ул. „********, който наемателят е наел за продажба на картини, рамки за картини, материали за художници и др. подобни, срещу заплащане на наемна цена. В т. 3 страните са уговорили, че срокът на договора е две години, считано от 20.11.2006 г. до 30.11.2008 г., а според т. 3.3., ако след изтичането на наемния срок наемателят продължи да ползва имота със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределено време. В т. 8.2.1. е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора от страна на наемодателя поради неплащане от наемателя на наемната цена до десето число на текущия месец, след тази дата. В т. 10.1. страните са уговорили неустойка - в случай, че наемателят не плати наемната цена до пето число на текущия месец освен нея, дължи и неустойка по 1 % на ден върху наемната цена за месеца, до деня на плащането.

По делото е приет неоспорен от страните анекс към договор от 20.11.2006 г. за отдаване - наемане на магазин под наем, от 30.12.2015 г., сключен между К.А.Ш., действащ за себе си и като пълномощник на Й.А.С., А.Д.Н., В.И.Ч.- Ш., И.Д.Ш., Д.К.Ш., К.К.Ш. и Д.Х.З. (съгласно пълномощни № 7387/14.07.2000 г., № 372 и № 1042), като наемодател и „Р.“ ООД, като наемател, по силата на който страните са създали нова т. 2.4. в договора за наем от 2006 г., според която собствеността на отдадения под наем имот е както следва: К.А.Ш. - 1/4 ид. ч., Й.А.С. - 1/4 ид. ч., А.Д.Н. - 1/12 ид. ч., В.И.Ч.- Ш. - 1/12 ид. ч., И.Д.Ш.

- 1/12 ид. ч., Д.К.Ш. - 1/12 ид. ч., К.К.Ш. - 1/12 ид. ч., Д.Х.З. - 1/12 ид. ч., както и е предвидено в т. 4.1., че за предоставения му имот наемателят ще плаща на наемодателя всеки месец наемна цена в размер на 800 лв., дължима както следва: на К.А.Ш. - 200 лв., на Й.А.С. - 200 лв., на А.Д.Н. - 66,66 лв., на В.И.Ч.- Ш. - 66,66 лв., на И.Д.Ш. - 66,66 лв., на Д.К.Ш. - 66,66 лв., на К.К.Ш. - 66,66 лв., на Д.Х.З. - 66,66 лв. Анексът е подписан за наемодател и наемател.

По делото е приета Нотариална покана от

21.02.2019 г. от ищците до „Р.“ ООД, с която последните са уведомили дружеството, че считано от датата на получаване на поканата на основание чл. 8, т. 8.2, вр. с т. 8.2.1 от договора за наем прекратяват едностранно същия, поискано е заплащане на претендираните с исковата молба суми, като видно от отбелязването на 26.03.2019 г. нотариусът е удостоверил връчването на нотариалната покана на управителя на „Р.“ ООД - Е.Г. Преславска на 25.02.2019 г.

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 165/27.01.2020 г. се установява, че ищцата В.И.Ч.- Ш. е починала на 23.01.2020 г., след подаване на исковата молба, като е оставила за свои наследници по закон Е.Г.Г. - дъщеря и И.Д.Ш.

- син, конституирани от СРС по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата страна в открито съдебно заседание на 11.02.2020 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани лица срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението с оглед въведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1&nbsp ЗЗД и чл. 92&nbsp ЗЗД.

За да бъде уважен искът по чл. 232, ал. 2, ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено наличието на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия период с уговорена наемна цена в посочения от ищците размер, че ищците са изпълнили своето задължение да предадат имота на ответника и че същият не е заплатил уговорената наемна цена за процесния период.