Решение № 195 от 27.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Ботевград, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20251810102599 по описа за 2025 година

С искова молба от А. П. М. срещу С. В. К. са предявени обективно съединени искове:

1.) иск с правно основание чл. 531, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 20 000,00 лв. по запис на заповед от 26.09.2019 г., предявен за плащане на 26.09.2020 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба (30.10.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и 2.) евентуален субсидиарен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ за сумата от 20 000,00 лв. по запис на заповед от 26.09.2019 г., с която ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба (30.10.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се сочи, че ответницата се е задължила безусловно по запис на заповед, изд. на 26.09.2019 г. в гр. Ботевград, да заплати на ищцата сумата от 20 000 лв.

Сумата била платима при предявяване на записа на заповед. Ищцата предявила записа на заповед на ответницата на 26.09.2020 г., но последната заявила, че не може да изпълни задължението. По заявление на ищцата било образувано ч. гр. д. № 1569/2023 г. по описа на БРС, в рамките на което била издадена Заповед № 962 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.09.2023 г., както и изпълнителен лист.

Ответницата подала възражение. Исковото производство по чл. 422 ГПК било прекратено, а заповедта и изпълнителният лист били обезсилени. С изтичане на 3-годишен срок от датата на предявяване на записа на заповед за плащане за плащане поначало следвало да е изтекъл срокът за предявяване на прекия иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ, а записът за заповед би бил прескрибиран (погасен по давност). При така очертаните обстоятелства ищецът разполагал с възможността да предяви специалния иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ за неоснователно обогатяване.

В случая обаче ответницата не се била позовала изрично на изтекла погасителна давност, 1 което обуславяло правен интерес за ищеца да търси вземането си чрез прекия иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ. Затова ищцата предявява прекия иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ, а в условията на евентуалност предявява и иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Ищцата търпяла вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се невъзможност да увеличи имуществото си със сумата, дължима по записа на заповед. Ответницата от своя страна се обогатявала, като спестявала дължим разход. Процесният менителничен ефект бил подписан от издателя, съдържал всички задължителни реквизити, бил валиден и редовен от външна страна, поради което доказвал съществуването на процесното вземане. В заключение ищцата желае ответницата да бъде осъдена по иск с правно основание чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ да заплати сумата от 20 000 лв. - главница, представляваща дължимата сума по запис на заповед от 26.09.2019 г., предявен за плащане на 26.09.2020 г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба (30.10.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност, сумата от 20 000 лв. се претендира на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ като сума, с която ответницата неоснователно се обогатила за сметка на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба (30.10.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и съдебно - деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Намира иска по чл. 531 ТЗ за допустим, но неоснователен, поради изтичане на предвидената в закона 3-годишна погасителна давност. По иска с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ се навежда възражение за нищожност на записа на заповед поради липса на основание. Уточнява се, че ищцата и ответницата се познавали. Ищцата била кредитен консултант в „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Двете се срещнали случайно, като ищцата обяснила на ответницата, че като дългогодишен служител може да бъде отпуснат заем в размер на 20 000 лв., от които ответницата да даде половината на ищцата. На ответницата било обяснено също, че трябва да подпише документ като гаранция, че разполага с 20 000 лв., с които при необходимост може да погаси кредита. Впоследствие ищцата не предоставила каквито и да било парични средства на ответницата. Ответницата умишлено била въведена в заблуждение, поради което записът на заповед бил унищожаем.

По иска с правно основание чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ също се изразява становище за неоснователност. Имуществено разместване не било налице. Липсвало основание, което да оправдае евентуалното получаване на процесната сума от ищцата. Нещо повече, до момента ищцата била тази, която неоснователно се обогатила, т. к. без да е престирала нищо, чрез принудително изпълнение е успяла да събере сума от около хиляда лева от ответницата. По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се и съдебно - деловодни разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

По делото се установява от представената ценна книга (намираща се в препис на л. 6 от настоящото дело и в оригинал на л. 5 от приобщеното ч. гр. д. № 1569/2023 г. по описа на РС – Ботевград), че по силата на запис на заповед от 29.09.2019 г. С. В. К. се е задължила безусловно и неотменно да заплати на А. П. М. сумата 20 000 лева при предявяване на 2 ценната книга. Записът на заповед е предявен на издателя на 26.09.2020 г.

По подадено от А. М. заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение № 962/26.09.2023 г. по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1569/2023 г. по описа на РС – Ботевград въз основа на записа на заповед, за сумата 20 000 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 26.09.2023 г. до окончателното изплащане, като е издаден и изпълнителен лист на поемателя на 27.09.2023 г. Длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедта, поради което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, като в същия срок представи доказателства за това по заповедното производство и е спрял изпълнението по изпълнителния лист. Препис от определението, съдържащо указанията към заявителя, му е бил връчен лично на 09.04.2024 г., а на 10.05.2024 г. същият е предявил иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Доколкото исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, с определение № 433/10.05.2024 г., влязло в сила на 28.05.2024 г. исковият съд я е върнал като обективираща недопустим иск и е прекратил производството по делото. С определение № 632/11.07.2024 г., на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, заповедният съд е обезсилил заповед за незабавно изпълнение № 962/26.09.2023 г. по чл. 417 от ГПК и е прекратил производството по ч. гр. д. № 1569/2023 г. по описа на РС – Ботевград.

По делото е представено в заверен препис изп. дело № 31/2024 г. по описа на СИС при РС – Ботевград. Видно от материалите по същото, изпълнителното дело е образувано на основание постъпила молба от взискателя А. П. М. и приложен към нея изпълнителен лист № 880/27.09.2023 г., издаден по ч. гр. д. № 1569/2023 г. по описа на РС – Ботевград.

Изпълнителното дело е прекратено с постановление на ДСИ от 10.01.2025 г., като е разпоредено вдигането на наложения върху банкова сметка на длъжника запор и връщането на наличната по сметка на съдебния изпълнител сума в размер на 1048.12 лв.

Възстановената на ответника сума се равнява на извършените в полза на взискателя М. плащания след приспадане на дължимите държавни такси.

По делото е разпитан свидетелят **** К., чийто показания съдът преценява в светлината на чл. 172 ГПК, доколкото същата е внучка на ответницата, и които кредитира като логични и последователни в частта, в която не противоречат на събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят посочва, че баба е със средно образование. От над 15 години живее и работи в Италия като гледач на възрастна жена, но всяка година си идва в България за между 20 дни и един месец. Свидетелят сочи, че страните се познават от 2019 г., когато били част от обща компания. По това време ищцата М. работила като кредитен консултант в „****“. Ответницата К. искала да подпомогне финансово една от дъщерите си във връзка с извършван от последната ремонт. Свидетелят дава сведения за обстоятелства във връзка със сключването на договор за кредит. Сочи, че същият бил подписан в беседка, в близост до тогавашния офис на „****“, в който понастоящем се помещава друга финансова институция – „*****“. Свидетелят, който е присъствал на подписването, е категоричен, че документите са представлявали договор за кредит, въпреки че не се е запознал лично с тях.

3

Ответницата не получила пари по този договор, поради което при случайна среща в центъра на гр. Ботевград, до банка ДСК, между страните възникнал спор, който, обаче, не довел до конкретно разрешение на въпроса. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. в частта, в която същата сочи, че не е получавала нотариална покана до баба , изпратена от А. М., доколкото нотариалната покана е приета като писмено доказателство по делото и от извършеното удостоверяване е видно, че същата е получена именно от свидетеля **** К..

За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ****, чийто показания съдът преценява в светлината на чл. 172 ГПК, доколкото същият е съпруг на ищцата, но които като краен резултат кредитира като логични и последователни. Свидетелят сочи, че страните са били в добри приятелски отношения. Ответницата живеела и работила в Италия, но често се обаждала на ищцата да я моли за помощ относно неща, които трябвало да се свършат в България.

Услугите, които ищцата правила на ответницата, били от битово и финансово естество, например да намери жилище за дъщерята на К., да указва на ответницата и дъщеря съдействие за теглене на кредити от банки или да плаща сметки на К.. Когато извършвала плащания, М. давала пари вместо ответницата. В отношенията между страните започнали да се появяват проблеми и ответницата започнала да се крие и да не се обажда на ищцата. Това накарало М. да се притеснява дали К. ще възстанови средствата за извършваните от нейно име плащания. В хода на комуникацията между двете се постигнала уговорка ответницата да подпише документ, „с който да се оправят нещата“ и ищцата „да има гаранция“. Свидетелят споделя за среща между страните, състояла се в кафене „Спасена“, намиращо се в центъра на гр. Ботевград, до читалището. Доколкото му е известно, същият ден ответницата имала рожден ден, като този извод свидетелят направил на база обстоятелството, че ищцата купила цвете и го подарила. Когато двамата със съпругата му отишли в кафенето, свидетелят оставил страните сами на една маса и отишъл на съседна такава при свой приятел. Свидетелят не е наблюдавал спор между М. и К. по време на срещата. Видял да се подписват книжа.

Показанията на свидетелите съдът намира за непротиворечиви, доколкото се извяснява, че същите третират различни срещи състояли се между страните по делото. Срещите са осъществени на различни места в гр. Ботевград, по различно време, като са имали и различна цел - срещата, за която говори свидетелят К. е реализирана, за да бъде подписан договор за кредит, докато тази, за която дава сведения свидетелят ****, е осъществена, за да подпише ответницата документ, „с който да се оправят нещата“ и ищцата „да има гаранция“.

По делото не са налице данни двете срещи да са свързани по къкъвто и да било начин или да са част от система от действия, целящи постигането на общ краен резултат, включително липсват данни срещата в кафене „Спасена“ да се е състояла преди тази в беседка до бившия офис на „****“ в гр. Ботевград.