Решение № 6105 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6105 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

В.ия Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511482 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13038 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 67456/2022 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, че „БНП П.П.Ф. С.А”, чрез „БНП П.П.Ф. С.А. клон България” КЧТ /с правоприемник по силата на вписано на 06.06.2023 г. прехвърляне на търговското предприятие – „Ю.Б.” АД/, дължи на С. Д. Н. сумата 1979,27 лева, представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № HOUS11211985/23.03.2015 г., за която сума са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 23.05.2022 г. и от 08.09.2022 г. по ч.гр.д. № 1681/2022 г. на СРС, като е отхвърлен иска за разликата над 1979,27 лева до пълния претендиран размер от 7000 лева.

Ответникът „БНП П.П.Ф. С.А”, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България” КЧТ /с правоприемник „Ю.Б.” АД/ е осъден да заплати на ищцата С. Д. Н. разноски за заповедното и исковото производство, както и на пълномощниците на ищцата в заповедното и в исковото производство възнаграждение за безплатно представителство, съразмерно на уважената част от иска.

Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от ищцата С. Д. Н. като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и 1 процесуалния закон, както и със задължителната практика на СЕС по отношение на защитата на потребителите. В жалбата се излага възражение за неправилност на извода на съда, че част от претендираните вземания, а именно за сумите, платени преди 06.11.2016 г., са погасени по давност. Сочи се, че процесната сума от 7000 лв., която е заплатена от ищцата без основание, е част от последната направена от нея вноска по сключеното на 12.08.2017 г. споразумение между страните за пълно предсрочно погасяване на кредита за обща сума от 11994,76 лв., следователно, тази сума е заплатена от нея след 06.11.2016 г., поради което не е погасена по давност. Поддържа се, че след като договорът за кредит е бил прогласен за недействителен, ищцата следвало да върне на кредитора чистата стойност на заема на основание чл. 23 от ЗПК, без да е обвързана с погасителен план. Сочи се, че към 06.11.2016 г., когато съдът е приел, че е настъпила давността за вземанията, ищцата все още е погасявала чистата стойност на усвоения заем. Със сключеното на 12.08.2017 г. споразумение за пълно предсрочно погасяване на кредита и извършването съгласно това споразумение на част от окончателното плащане от 11994,76 лв., а именно със сумата 4992,50 лв., изцяло е била погасена чистата стойност на усвоения кредит, а остатъкът от 7002,26 лв. е бил заплатен през м. август 2017 г., с оглед на което жалбоподателката счита, че вземането за тази сума не е погасено по давност. Излага се довод, че изводите на съда досежно погасяването по давност на част от претендираното вземане биха били правилни в хипотезата на нищожност на отделни клаузи на договора /напр. тези за договорни лихви, застраховки, такса ангажимент и пр./, в какъвто случай давността за сумите, отнесени по тези пера, щеше да се прилага съгласно погасителния план. Според жалбоподателката, при изначална липса на основание, какъвто е процесния случай, липсва и погасителен план, по който да бъдат отнасяни направените от кредитополучателя плащания по отделни пера.

Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК. Излага довод, че съгласно решенията на СЕС и правото на ЕС, регламентиращо засилена защита на потребителя по договор за кредит, давността за връщане на неоснователно събрани от кредитора суми по нищожни клаузи започва да тече от момента на узнаване на тази нищожност, а не от извършеното плащане, както е прието от съда.

Подадена е и въззивна жалба от „Ю.Б.” АД /като правоприемник на „БНП П.П.Ф.

С.А., клон България” КЧТ/ срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за сумата 1979,29 лева. В жалбата се излага възражение за неправилност на извода на съда, че обявеният в процесния договор ГПР не е реален поради невключването в него на застрахователната премия. Сочи се, че в процесния договор за кредит липсват клаузи, които да предвиждат, че отпускането или усвояването на кредита при договорените условия ще се извърши единствено след сключването на договор за застраховка. В чл. 1, вр. 2 от договора било посочено единствено, че договорът за кредит влиза в сила след подписването му от страните към датата на получаване на размера на заема по банковата сметка на кредитополучателя. Не били налице и клаузи, предвиждащи изменения в условията по кредита, предсрочната му изискуемост или начисляване на допълнителни такси в случай на прекратяване на застраховката, което доказвало, че кредитът би бил отпуснат при същите условия и без сключена застраховка. Предвид това 2 жалбоподателят счита, че не е налице хипотезата на пар.1, т.1 от ЗПК и няма основание за включване на застрахователната премия в ГПР на процесния договор. На следващо място, в жалбата се излага и довод, че с оглед установеното от заключението на ССчЕ, че заплатените от ищеца суми за застрахователната премия са превеждани на застрахователите, неправилно първоинстанционният съд е приел, че тези суми следва да бъдат възстановени от ищеца.

Сочи се, че тези плащания по застрахователната премия не били задържани от кредитодателя и не са представлявали приход на дружеството, поради което жалбоподателят счита, че не се е обогатил от тях. С оглед на това се поддържа, че претенцията по чл. 55, ал.

1 от ЗЗД относно платените застрахователни премии би могла да бъде валидно насочена единствено срещу застрахователите, които са ги получили, поради което кредиторът по договора за кредит не дължи възстановяването им.

Ищцата – ответница по въззивната жалба на „Ю.Б.” АД е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 67456/2022 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на С. Д. Н., с която срещу „БНП П.П.Ф. С.А”, чрез „БНП П.П.Ф. С.А, клон България” КЧТ, е предявен иск за установяване съществуването на вземане за сумата 7000 лева

, представляваща неоснователно заплатена сума по недействителен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта HOUS-11211985/23.03.2015 г., сключен между „БНП П.П.Ф.” ЕАД и С. Д. Н., евентуално – по нищожни клаузи, съдържащи се в същия договор.

В исковата молба се твърди, че на 23.03.2015 г. ищцата е сключила с „БНП П.П.Ф.” ЕАД договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта HOUS- 11211985, по силата на който й е била предоставена в заем парична сума от 20000 лв. От тази сума при сключването на договора била удържана сума от 400 лв. като „такса ангажимент”, поради което чистата получена от ищцата сума по договора за кредит възлизала на 19600 лв. Договорът бил сключен при следните условия: 58 бр. погасителни вноски, ГПР – 14,47%, годишен лихвен процент – 12,90%, застрахователна премия – 4350 лв., размер на месечна погасителна вноска – 540,22 лв., обща стойност на плащанията – 31332,60 лв. Твърди се, че след сключване на договора ищцата заплащала регулярно месечните погасителни вноски от м. май 2015 г. до м. август 2017 г., възлизащи общо на сумата 14607,50 лв., като плащането на последната вноска е извършено на 10.08.2017 г. чрез „Кеш терминал”. На 12.08.2017 г. било сключено споразумение за пълно предсрочно погасяване на кредита, с което договорът за кредит бил изменен, като било уговорено ищцата да заплати още 11994,76 лв., с което плащане ще се счита, че кредитът е изцяло погасен. Ищцата извършила това плащане, за което обстоятелство ответникът издал удостоверение за изплатен кредит, от което било видно, че към 17.08.2017 г. ищцата не му дължи суми по договора за кредит с номер HOUS – 11211985. Общата заплатена от ищцата сума по този договор възлизала на 26602,26 лв.

Ищцата твърди, че неоснователно е заплатила сума от 7000 лв. над чистата получена 3 от нея сума по договора за кредит от 19600 лв., тъй като договорът за кредит е изцяло недействителен поради това, че същият не отговаря на изискванията за действителност на договорите за потребителски кредити, а именно: не били спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК; налице били нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК; в договора не бил посочен и лихвения процент на ден; не бил посочен реалния ГПР. Ищцата сочи, че в случай, че договорът не е изцяло недействителен, то нищожни са отделни негови клаузи – клаузата за застраховката „Защита на плащанията” и таксата „ангажимент”, които са включени в процесния договор за потребителски кредит, тъй като не било ясно нито за какви услуги се предлагат, нито дали такива са предоставени, а е събрана изначално сума от 400 лв. Не било ясно също дали таксата ангажимент и застрахователната премия участват или не във формиране на ГПР и дали се включва към главницата и олихвява допълнително. Поддържа се, че на практика таксата ангажимент и застрахователната премия представляват скрита лихва или допълнителни такси по усвояване и управление на кредита, известни изначално на кредитора, като отделянето им в самостоятелни уговорки цели единствено заобикаляне на закона. Сочи се, че ако таксата и застраховката бяха включени в ГПР, размерът на ГПР щеше да е съвсем различен от обявения такъв в договора за кредит. По-силната икономически страна не би сключила процесния договор за кредит без тези клаузи, и тъй като те са съществени елементи от договора, нищожността им влече недействителност/нищожност на целия договор на самостоятелно основание. Навежда се довод, че независимо дали процесният договор е изцяло недействителен или отделните посочени негови клаузи са нищожни, това води до недействителност/нищожност на целия договор. С оглед на това ищцата сочи, че при заплатени от нея в полза на ответника суми в общ размер на 26602,26 лв. /при усвоена заемна сума от 19600 лв./, тя е надвнесла процесната сума от 7000 лв., която сума е получена от ответника без правно основание и подлежи на кондициране.

С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага възражения срещу доводите на ищцата за нищожност на процесния договор за кредит. Ответникът твърди, че таксата ангажимент, уговорена в т. 5, раздел „Параметри и условия” и чл. 2 от процесното кредитно споразумение, е включена в ГПР. По отношение на застрахователната премия ответникът сочи, че същата не представлява разход по кредита, във връзка с което излага пространни съображения. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустим иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД – за признаване съществуването на вземане на ищцата за сумата 7000 лева, за която в нейна полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7646/2022 г. на СРС, представляваща платена без правно основание сума по недействителен договор за потребителски кредит, евентуално по недействителни клаузи по този договор, с която сума ответникът се е обогатил.

4

По делото е безспорно установено, че на 23.03.2015 г. между „БНП П.П.Ф.” ЕАД и ищцата С. Д. Н. е сключен договор за потребителски паричен кредит HOUS-11211985, по силата на който на С. Н. е предоставен паричен заем в размер на 20000 лева със срок на погасяване 05.02.2020 г. – при 58 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план. С договора е уговорено закупуване от кредитополучателя на застраховка „Защита на плащанията” при застрахователна премия в размер на 4350 лева, която сума е включена в общия размер на кредита и е разделена на 58 броя месечни погасителни вноски. Така във всяка месечна погасителна вноска по кредита от 540,22 лв. е включена и месечната вноска за застрахователната премия. С договора е уговорено и заплащане от кредитополучателя на т.нар. „такса ангажимент” в размер на 400 лв., която се заплаща от него при усвояване на кредита, като кредиторът удържа тази сума от общия размер на кредита. Посочено е, че месечната погасителна вноска от 540,22 лв. включва главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена надбавка, съставляваща печалба за кредитора. В договора е посочено, че общата стойност на дължимите от кредитополучателя плащания по кредита е 31332,60 лв. Посоченият в договор годишен процент на разходите по кредита /ГПР/ е 14,47%, а посоченият лихвен процент е 12,90%.