Решение № 52 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100510715 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 26870/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГК, 65 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е отменена като незаконосъобразна Заповед № 605/ 11.05.2020 г. на Председателя на ВКС, с която на основание чл.359 от Закона за съдебната власт във връзка с чл.187, ал.1, т.7 вр. чл.190, ал.1, т.7 вр. чл.188, т.3 и чл.330, ал.2, т.6 КТ на А. В. Й. /ЕГН **********/, на длъжност „Специалист- топлинна инсталация“ в сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“ в отдел „Управление на собствеността“ във ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта- 11.05.2020 г., и на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ Върховен касационен съд на Република България- с адрес в гр. София, е осъден да заплати на А.

В. Й. /ЕГН **********/ сумата 11 811.40 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.05.2020 г. до 08.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба24.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ВКС е осъден да заплати на ищеца А. Й. сумата 1 250 лв.- разноски по делото /за адв. възнаграждение/. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ВКС е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 552.46 лв.- държавна такса върху 1 уважените искове.

С решение от 14.06.2021 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното на 29.10.2020 г. решение, като предявеният от А. В. Й. /ЕГН **********/ срещу Върховен касационен съд на Република България иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 11 811.40 лева до пълния предявен размер от 14 173.68 лв. и за периода от 09.10.2020 г. до 11.11.2020 г., като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 29.10.2020 г. решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Подадени са насрещна въззивна жалба срещу решението от 29.10.2020 г. и въззивна жалба срещу решението от 14.06.2021 г.- за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК, от ищеца А. В. Й., който моли да бъде постановена отмяна на първото- в отхвърлителната му част, и на решението по чл.247 ГПК като неправилни и да бъде постановено решение за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за останалата част от претендираното обезщетение и за периода от 9.10.2020 г. до 11.11.2020 г., с присъждане на разноски по делото.

Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби и молят да бъде постановено решение за отхвърлянето им като неоснователни, с присъждане на разноски по делото.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите на насрещните страни, с които е сезиран настоящият въззивен съд, са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 ГПК и чл.263, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.

Разгледана по същество, жалбата на ответника срещу постановеното на 29.10.2020 г. първоинстанционно решение е неоснователна.

Жалбата на ищеца срещу постановеното на 14.06.2021 г. първо-инстанционно решение по чл.247 ГПК е основателна /насрещната въззивна жалба срещу решението от 29.10.2020 г. и въззивната жалба срещу решението от 14.06.2021 г. имат един и 2 същи предмет/.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваните първоинстанционни решения от 29.10.2020 г. и 14.06.2021 г. /по чл.247 ГПК/ са валидни и допустими.

По същество постановеното на 29.10.2020 г. първоинстанционно решение, с което са уважени предявените от А. Й. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ /за сумата 11 811.40 лева/ е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявеният от А. Й. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за неговата отмяна е основателен.

Безспорно е по делото, а се и установява от събраните писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът А. Й. е заемал длъжността „Специалист- топлинна инсталация“ в Обща администрация на ВКС, отдел „Управление на собствеността“, сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“, „съобразно длъжностната характеристика за тази длъжност“, с място на работа: гр. София, Съдебна палата /Трудови договори от 4.04.2005 г. и 4.10.2005 г., Допълнително споразумение към трудов договор № 489/ 1.03.2017 г./, при работно време от 8 часа и петдневна работна седмица.

Със Заповед № 605/ 11.05.2020 г. на Председателя на ВКС, на основание чл.359 от Закона за съдебната власт във връзка с чл.187, ал.1, т.7 вр. чл.190, ал.1, т.7 вр. чл.188, т.3 и чл.330, ал.2, т.6 КТ на ищеца А. Й. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”- за извършено дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.7 КТ /“неизпълнение законните нареждания на работодателя“/ вр. чл.190, ал.1, т.7 КТ /“други тежки нарушения на трудовата дисциплина“/, и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 11.05.2020 г.

Като причина за налагане на наказанието в мотивите на заповедта е посочено: В качеството му на представител на ВКС, като служител на длъжност „Специалисттоплинна инсталация“ в сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“, отдел „Управление на собствеността“, съгласно длъжностната му характеристика, както и съгласно Заповед № 441/ 13.02.2020 г. на Председателя на ВКС, А. Й. не е изпълнил задължението си да упражни възложения му контрол при заснемане на филмова продукция на 16.02.2020 г., нито е уведомил /устно или писмено/ прекия си ръководител и/или главния секретар за липсата на точно изпълнение на поетите задължения, съгласно условията на договора от страна на наемателя /промяна на уговореното място и използване на неразрешена по- голяма площ/, в резултат на което работодателят е разбрал за това неизпълнение от публикации в медии, като са произтекли вредоносни последици. Посочено е в заповедта, че служителят не е 3 изпълнил добросъвестно задължението да следи за изпълнението на договора, съгласно заповедта на своя ръководител, като с бездействието си е позволил накърняване интересите на съдебната система. С оглед на това е прието, че служителят е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по чл.359 ЗСВ вр. чл.187, ал.1, т.7 вр. чл.190, ал.1, т.7 КТ- „осъществено виновно неизпълнение на законните нареждания на работодателя, във връзка със задължението за точно и добросъвестно изпълнение, закрепено в чл.125 КТ и Етичния кодекс за поведение на съдебния служител“, като предвид критериите по чл.189 КТ за определяне на дисциплинарното наказание, с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя, на същия е наложено най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочено е в процесната заповед и че е издадена след спазване разпоредбите на чл.193, ал.1 КТ. Безспорно е по делото, че същата е получена от ищеца на 11.05.2020 г., поради което и трудовоправната връзка между страните се счита прекратена от 11.05.2020 г.

Установява се по делото, че с писмо изх.№ А-201/ 23.04.2020 г., връчено на А. Й. на 23.04.2020 г., на същия е указано до края на работния ден на 23.04.2020 г. да даде писмени обяснения „във връзка с изпълнението на договор с предмет: предоставяне на ползване на сградата на Съдебната палата за заснемане на филмова продукция на 16.02.2020 г. /неделя/, за когато на служителя е възложено полагане на извънреден труд- съгласно Заповед № 441/ 13.02.2020 г.“. Изискано е от служителя да посочи подробно всички факти и обстоятелства по случая, като уточни на кои етажи в Съдебната палата- София е извършено видеозаснемане; всички действия, извършени от представителите на наемателя „Н.Ъ.П.“ ЕООД; както и какви действия служителят Й. е предприел като представител на ВКС, какво съдействие е оказал на наемателя във връзка с осъществяване на видеозаснемането, съответно предоставял ли е оборудване, както и след изпълнение на заповедта докладвал ли е за изпълнение на задълженията си по нея и на кого.

На 23.04.2020 г. в канцеларията на ВКС са депозирани писмени обяснения от А.

Й. „във връзка с положения /от него/ извънреден труд на 16.02.2020 г.“, в които е посочено, че е възприел задълженията си в смисъл „да не допуска повреждане на имуществото в сградата на Съдебната палата“, „да съдейства за решаване техническите проблеми на продукцията“ и „след приключване на снимките евентуално използваното оборудване да бъде върнато на място“. Посочено е в обясненията на ищеца, че заснемането било основно във фоайето на втория етаж, което било единственото подходящо място за подаване на ел. напрежение и в малка част от фоайето на четвъртия етаж. Основно контактувал с режисьора на продукцията за оказване на съдействие за осветяване или спиране на осветлението, като било необходимо и да няма външна светлина, което наложило снимките да продължат до по- късно през деня. На следващия ден устно докладвал, че по време на снимачния 4 процес не били нанесени щети на сградата и оборудването и не е имало аварии с инсталациите.

Като доказателство по делото е представен Договор № Д-У-007/ 7.02.2020 г., сключен между Върховен касационен съд на Република България, представляван от Главен секретар, упълномощен от Председателя на ВКС, в качеството на наемодател, и „Н.Ъ.П.“ ЕООД- в качеството на наемател, по силата на който наемодателят предоставил за временно ползване на наемателя част от Съдебната палата- фоайе и зала № 5 на партера в сградата, които са обществено достъпни, за заснемането на кадри за видео за времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 16.02.2020 г.

Съгласно решение по Протокол № 4 от проведено на 8.02.2018 г. заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/, административните ръководителипредседатели на органите на съдебната власт, на които е възложено и стопанисването на съдебните сгради, са упълномощени да сключват договори за заснемане на филмови сцени от кинопроекти, продукции или клипове, в части от тях по реда на ЗЗД.

Въз основа на предложение на Началник отдел „Управление на собствеността“ до Главен секретар на ВКС, във връзка с изпълнение на Договор № Д-У-007 от 07.02.2020 г. за заснемане на филмова продукция на 16.02.2020 г. /неделя/ в зала № 5, от страна на ВКС да има един представител от сектор „Експлоатация на сгради и съоръжения“, който да осигури достъпа и да наблюдава изпълнението“, е определен служителят А. Й., въз връзка с което е издадена Заповед № 441/ 13.02.2020 г. /връчена на ищеца/, с която на основание чл.114, ал.1 ЗСВ, чл.5, ал.2 ПАВКС, чл.15, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, във връзка с изпълнение на Договор № Д-У-007 от 07.02.2020 г. за заснемане на филмова продукция на 16.02.2020 г. /неделя/ е наредено да се положи извънреден труд от А. Й., на когото да се изплати възнаграждение съгласно КТ, като е наредено и в 3- дневен срок от положения извънреден труд да се състави протокол за извършената работа, който да бъде представен на Председателя на ВКС за утвърждаване. Такъв протокол по делото не е представен, но според съставен от Главен секретар на ВКС протокол /без дата/, утвърден от Председателя на ВКС, в изпълнение на Заповед № 441/ 13.02.2020 г. на 16.02.2020 г. от А. В. Й. е положен извънреден труд за времето от 08.00 часа до 19.00 часа /л.18 от делото на СРС/.