Решение № 260635 от 16.10.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№…………. гр.Варна,………………………...

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в в публично заседание на петнадесети септември 2020г в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.

ЧЛЕНОВЕ:

ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА

ДРИНГОВА при секретаря Доника Христова като разгледа докладваното от съдия Г. в.гр.д.№ 663 за 2020, за да се произнесе, взе предвид:

Въззивният съд е сезиран с подадената от Д.Н.Б. въззивна жалба вх.№ 5506/ 22.01.2020г срещу решението на ВРС-ХIVс-в № 5692/12.12.2019г по гр.д.№ 94/2019г в частта му, с която е предоставено упражняването на РП по отношение на детето Т.ИВ.Б., р.31.03.2008г, на бащата И.Д.Б. и е определено местоживеенето на детето при него; осъдена е да заплаща в полза на детето Т.Ив.Б., действаща чрез своя баща и законен представител И.Д.Б. месечна издръжка в размер на 350лв, считано от 4.01.2019г, с падеж всяко десето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното изплащане на сумата; определен е РЛО на майката Д.Н.Б. с детето Т.Ив.Б., р.31.03.2008г, както следва:

- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в събота до 18ч в неделя с преспиване на детето при майката и един месец през лятната ваканция на детето, когато бащата не ползва платен годишен отпуск;

- на всяка четна година три дни по време на Коледните празници – на 24, 25 и 26 декември, първите два дни на Великденските празници, както и на РД на детето 31 март - с преспиване при майката;

- на всяка нечетна година - три дни по време на Новогодишните празници – на 31 декември, 01, 02 януари, вторите два дни на Великденските празници, както и на РД на майката 21.06. - с преспиване на детето при майката.

Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като е постановено без да бъде съобразен най-добрият интерес на детето, съгласно изискването на ЗЗДт. Съдът не се е запознал изцяло със събрания по делото доказателствен материал, не го е преценил в неговата съвкупност и не е изложил никакви мотиви кои от доказателствата кредитира и по каква причина.

За да постанови упражняването на РП, както и местоживеенето на детето Т.при бащата, от мотивите на съдебното решение не ставало изобщо ясно какво е формирало вътрешното убеждение за това, след като били изложени само факти и единственият аргумент бил, че към настоящия момент не било в интерес на детето да сменя своята среда, навици и обкръжение. Нямало изложени никакви мотиви защо бащата е по-добър родител от майката.

Освен това, счита решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не бил изследвал родителския капацитет на двамата родители, а и лисвало становище от Отдел „Закрила на детето“, което било задължително съгласно ЗЗДт.

Поради изложеното моли за отмяна решението на РС и постановяване на ново, с което упражняването на РП спрямо детето Т.да бъде предоставено на нея, а на бащата И.Д.Б. да бъде определен подходящ РЛО с детето, както и справедлива издръжка за малолетната дъщеря с оглед нейните нужди и възможностите на бащата.

В евентуалност, ако съдът не уважи исканията й, моли за определяне на нов РЛО, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18ч в петък до 18ч в сряда, с преспиване при майката; всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18ч в сряда до 12ч в четвъртък, с преспиване /когато детето е втора смяна на училище/- респ. от 13ч в сряда до 08ч в четвъртък /когато детето е първа смяна на училище/; един месец през лятната ваканция на детето когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като в останалата част относно РЛО моли решението да остане така, както е постановено.

Моли за отмяна на решението на ВРС в частта, с която е определен размерът на дължимата от нея издръжка от 350лв месечно в полза на детето Т., като бъде намалена на 200лв съобразно нуждите на детето и възможността ѝ да я изплаща.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И.Д.Б. с вх.№ 14710/19.02.2020г, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и мотивирано.

Претендира разноски на осн.чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Дирекция "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"-Варна, редовно призована, не е изпратила представители не е изразила становище.

Производството по делото е образувано по исковата молба на И.Д.Б. срещу Д.Н.Б.

Излага, че в началото на брака отношенията им били нормални, но след като ищецът загубил много високо платената си работа и доходите му намалели значително, ответницата станала хладна към него, вдигала скандали, че трябвало да върши домакинската работа, търсенето на конфликти прераснало във вербален и психически тормоз. Преди това за период от 15 години семейството имало домашна помощница, съпругата не се грижела за домакинството и децата, харчела заплатата си само за свои нужди. За домакинството се грижели ищецът и вече пълнолетната дъщеря на страните Д., а за децата грижи полагали ищецът и неговите родители като ги водели и прибирали от училище, плуване, танци, езици, музика и т.н.

На 2.11.2018г съпругата напуснала семейното жилище заедно с детето Т.без знанието на съпруга.

На 16.02.2019г детето се прибрало в семейното жилище и отказало да отиде при майка си.

За периода на фактическата раздяла ответницата не е давала средства за издръжката на детето. Той не е възпрепятствал контактите на децата с майката, но тя и нейните родители се опитвали да ги настроят срещу него.

Ищецът счита, че бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен, не е възможно да бъде заздравен.

Моли за уважаване на иска за прекратяването на брака им по вина на съпругата. Предявява и небрачните искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Т.Ив.Б., род.***г, и определяне местоживеенето й при него, определяне на режим на лични отношения на майката с детето и издръжка в полза на детето в размер на 350лв /след допуснато изменение с определение от 17.09.2019г/, както и за предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга.

Претендира заплащане на разноски за производството.

В срока за отговор

Д.Н.Б. оспорва предявения иск за развод по основание относно твърденията за нейното поведение.

Не оспорва, че са във фактическа раздяла от

3.11.2018г, но сочи, че причината да напусне семейното жилище е продиктувана от поведението на ищеца.

Не оспорва факта, че пълнолетната им дъщеря Д.и малолетната им дъщеря Т.живеят заедно с бащата в семейното жилище - собственост на ищеца.

Предявява насрещен иск за прекратяване на брака с развод по вина на съпруга й. Твърденията й са, че след раждането на първата дъщеря Д., ответницата се разболяла от диабет, останала без работа. Детето боледувало често и тя останала вкъщи да се грижи за него. Поради честите му боледувания не могли да го запишат на детска ясла.

Съпругът й имал много властен характер. Въпреки високите доходи, давал на съпругата си оскъдни средства за домакинството.

Вършела е всички домакински задължения, като ходела и на работа.

Съпругът й често променял настроенията си, бил винаги недоволен. Когато голямата им дъщеря била на година и няколко месеца, той упражнил акт на насилие спрямо нея и тя заедно с детето отишла при родителите си. След молби от негова страна, тъй като го обичала, решила да се върне, но той не променил поведението си. Настройвал децата срещу нейните родители.

Ответницата давала почти всичките си средства за домакинството и за децата, без разрешението на съпруга си не можела да прави разходи.

За него крещенето, скандалите и принудата както по отношение на нея, така и по отношение на децата били нормални. Обиждал я, заканвал се, че ще я изгони от дома, ще я убие и други. Настройвал децата срещу нея, като им внушавал, че майка им ги била изоставила. Не й позволявал да ги вижда, освен за кратно и в негово присъствие, за което потърсила съдействие от фондация „SOS-семейства в риск“. Не позволявал на децата да вземат хранителни продукти от майка им.

Моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права за детето Т., род.***г, както и да бъде определено местоживеенето на детето при майката; на бащата да бъде определен режим на лични отношения и да бъде осъден да заплаща полза на дъщеря си месечна издръжка в размер на 350лв. Претендира ползването на семейното жилище. Моли да й бъде възстановено възстанови предбрачното фамилно име.

Претендира заплащане на разноски за производството.

ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“-Варна е изготвила социален доклад, без да се ангажира със становище кой от родителите би бил по-пригоден да упражнява РП с оглед конкретната ситуация и отношенията между двамата родители

Настоящото производство е ограничено с предмета на въззивната жалба и затова спорът се концентрира върху упражняването на родителските права по отношение на детето Т., определяне на лични отношения с другия родител и дължимата от последния месечна издръжка.

Решението в частта за прекратяването на брака по вина на двамата съпрузи, както и за фамилното име не е обжалвано и е влязло в законна сила. Затова събраният доказателствен материал следва да бъде обсъждан доколкото има отношение към предмета на въззивното обжалване.

СЪДЪТ, въз основа становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че са вече бивши съпрузи предвид влязлото в сила решение в частта за прекратяването на сключения на 30.10.1999 между тях брак.

Не е спорно и че от брака си имат родени две дъщери- Д., пълнолетна и Т., род. ***г.

Не се спори и по отношение на факта, че семейното жилище –АПАРАТМЕНТ № 14, намиращо се в бл.23 вх.1 на жк“В.“ в гр.Варна, където е настъпила фактическата раздяла на съпрузите, е лична собственост на ищеца, придобито преди сключването на брака. Това се установява и от представения НА № 148/1999г.

Не се спори и за това, че отношенията им били обтегнати и емоционалната връзка между тях е изчезнала, и като последица от това е настъпила фактическата раздяла между тях от началото на м.ноември 2018г, когато Д.Б. напуснала семейното жилище заедно с детето Т., което впоследствие през м.02.2019г се върнало в сем.жилище и понастоящем живее заедно с баща си..

От удостоверение от 12.03.2019г, издадено от Фондация „SOS – семейства в риск“-гр.Варна, се установява, че Д.Б. е посетила фондацията на 26.11.2018г и е заявила, че търпи насилие от страна на съпруга си по време на брака им, често в присъствието на дъщерите им, изразяващо се в отправяне на закани, обиди, гонене от дома. Преди години била влачена за косата, малкото дете се страхувало баща му да не я убие и спяло с нож под възглавницата. След раздялата съпругът й оправял обиди по телефона.

От удостоверение, издадено на

19.02.2019г от „Таксбек“ ЕООД се установява, че Д.Б. е заплащала допълнителни осигурителни вноски по осигуровка „здравна грижа“ както за нейния съпруг, така и за двете деца.

От удостоверение, издадено на

01.07.2019г от „Таксбек“ ЕООД е видно, че за периода м.юни 2018г–м.май 2019г Д.Б. е получила нетно възнаграждение в размер на 26329,61лв или средно по 2194лв месечно.

Представени е по делото медицинска документация, от която е видно, че Д.Б. има диагностицирано заболяване – инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, диабетна полиневропатия.

Ищецът И.Б. работи по трудово правоотношение и към м.юли 2019г и има осигурителен доход 1335,31лв.

Разпечатката съдържа 60 от 204 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2e1e9e6a-6946-44a2-9036-3c1fc1725837