Решение № 289 от 15.04.2022, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Касационно административно дело 915/2021
- Вид
- Решение № 289
- Подписан
- 15.04.2022
- Състав
- МАРИАНА ДИМИТРОВА ШОТЕВА, НИКОЛАЙ ХРИСТОВ ИНГИЛИЗОВ, МАРИЯ БЕЛЕВА ХУБЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 75 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
Р Е Ш Е Н И Е
№ 289/15.4.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик – Х състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1.Мария
Хубчева 2. Николай Ингилизов със секретар Димитрина Г.а и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Пазарджик Стефан Янев изслуша докладваното от съдия Шотева КАД № 915 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285 и чл. 284, ал.1 от ЗИНС.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от К.Д.И.,*** срещу Решение № 219/16.03.2021г., постановено по АД
№ 1213/2020 година по описа на
Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К.Д.И. иск, с който се иска Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да бъде осъдена да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетените за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.01.2017 г. до 01.04.2019 г., изразяващи се в липса на информация за провеждани лечения, причинени от действията на администрацията на Затвора Бобов дол, и ищецът е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че е нарушен един от основните принципи на административния процес, а именно равенството между страните и по-точно, касаторът твърди, че липсата на адвокат, който да го представлява и наличието на психично заболяване, от друга страна, са довели до неравнопоставеност между страните и невъзможност за правилна защита. Иска се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на доказателства.
Касаторът иска и отмяна на частта от решението, в която е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, като изтъква доводи, че то не се дължи при така провелото се производство.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, явява се лично и с назначения му служебен защитник адв. М., иска отмяна на решението на първоинстанционния съд.
Ответникът по касационната жалба
ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София – се представлява от юрк. Р., редовно упълномощен. Изразява становище, че решението на АдмС - Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно.
Счита, че исковата молба не е доказана и че касационната жалба следва да бъде отхвърлена.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на К. И..
С решението си Административен съд Пазарджик – VIII състав, е отхвърлил като неоснователен предявения от К.Д.И. иск, с който се иска Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да бъде осъдена да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетените за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.01.2017 г. до 01.04.2019 г., изразяващи се в липса на информация за провеждани лечения, причинени от действията на администрацията на Затвора Бобов дол, и ищецът е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съдебен състав е приел за установено следното:
Лишеният от свобода К.Д.И. търпи едно общо най-тежко наказание в размер на 16 години и 9 месеца по ЧНД 1270/2010 г. на СГС. В Затвора Пазарджик е постъпил на 27.06.2019 г.
В исковия период 01.01.2017 г. до
01.04.2019 г. ищецът се намирал в Затвора Бобов дол. Там през 2018 г. и 2019 г. бил консултиран ежемесечно от психиатър д-р И., а на 19.02.2019 и на 25.02.2019 г. бил консултиран и от психолог д-р С.. По време на срещите с д-р И. ищецът се оплаквал, че за здравословното му състояние е виновна администрацията на затвора. Оплаквал се, че липсват епикризи и амбулаторни листове, тормоз от страна на служители на затвора и страх, че някой се опитва да го убие. Пред психолога ищецът споделил за „проблеми в съня, че не успява да си почине, безпокойство и гняв към „виновните за него лица“. Не съдействал изцяло за провеждане на психологическото изследване, като не пожелал да попълни психологически тестове. Бил консултиран и от психиатър - невролог извън затвора - д-р К., която изготвила етапна епикриза и изписала медикаментозна терапия.
Във връзка с данни за влошено психично здраве, на два пъти - от 08.05.2018-31.05.2018 г. и от 29.03.2019 до 05.04.2019 г., ищецът бил хоспитализиран в СБАЛЛС Ловеч, където му било проведено съответно лечение, като се наблюдавал много добър терапевтичен ефект.
Пациентът бил изписан с подобрение и двата пъти и били издадени съответните епикризи.
По делото са приложени: писмо вх. № 8134/16.11.2020 г. на началник сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ към ГДИН с приложени молби, жалби, писма, характеристична справка, експертна оценка на актуално психично и емоционално състояние, изготвена от психолог, и етапна епикриза, писмо с вх. № 8364/23.11.2020 г. от Затвора Бобов дол, към което са приложени писмени доказателства, видно от което не се съхраняват оригинали или копия на подадените от И. молби. Приложено е ксерокопие от дневника за молбите и жалбите на лишените от свобода.
Ищецът е представил писмо вх. № 9132/16.12.2020 г., към което е приложил молби, адресирани до Началника на Затвора Бобов дол.
Представени са още: писмо с вх. № 1163/05.02.2021 г. от Софийска районна прокуратура, с което изпращат копие от частна тъжба на К.И.; писмо с вх. № 1127/04.02.2021 г. от Затвора Бобов дол, с което се дава информация за разпитания свидетел И.П.Д.и за ищеца К.И.; писмо с вх. № 1070/03.02.2021 г. от РС - Дупница, с което изпращат копия от разпореждане на РС - Дупница от съдебно определение на Окръжен съд - Кюстендил и от тъжбата на К.И.; писмо с вх. № 1027/02.02.2021 г. от СБАЛЛС Ловеч – Психиатрично отделение, към което са приложени 2 бр. епикризи; писмо с вх. № 1017/02.02.2021 г. от Български хелзинкски комитет, към което е приложено копие от писмо на К.И.; справка за открити 90 бр. хапчета Сетинин при извършено претърсване и изземване на лишения от свобода К.Д.И., с приложени към нея писмени доказателства.
По делото, в качеството на свидетели, са разпитани И.Д.и Д.Г.. От показанията на първия свидетел се установява, че в Затвора Бобов дол, ищецът е бил преглеждан от психиатър и психолог. Докато се извършвали прегледите, Д. чистел пред кабинета и разбрал, че освен психолога, вътре се намира и ИСДВР, който прекъсвал ищеца, когато ищецът се опита да си каже оплакванията, и се намесвал в разговора. След прегледите докторите не му давали информация за здравословното състояние. Свидетелят не бил виждал амбулаторни листове да се издават от психиатъра, а психологът не издавал такива документи.
Съдът не е кредитирал показанията на този свидетел, тъй като от представена по делото справка вх. № 1127/04.02.2021 г.
/л. 153 по делото/ се установява, че св. Д. е почиствал кабинета на ИСДВР и инспектор-психолог /където са се извършвали прегледите/, само в присъствие на служителите и не е имал достъп до помещението по време на извършването на служебни дейности, вкл. психологическо консултиране. Справката е официален удостоверителен документ, издадена от трето не участващо по делото лице, оборваща показанията на свидетеля и съдът не е намерил основания да не я кредитира.
От показанията на св. Г. е установено, че с ищеца са пребивавали в Затвора Бобов дол по едно и също време през част от исковия период. К. имал проблеми със здравните служби, защото не му давали амбулаторни листове, епикризи. Отишъл през лятото в болницата в Ловеч, откъдето се върнал в неадекватно състояние - притеснен, че не му обръщали внимание, за епикризи, за прегледи. К. не споделял за какво са му тези медицински документи. Свидетелят не бил пряк свидетел на отказ да му бъдат издадени, но в коридора имало ехо и чувал как няма да му издадат. Съдът е кредитирал показанията на този свидетел досежно фактите, на които е станал очевидец.
Въз основа на тези факти, първоинстанционният съд е констатирал, че в очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконсъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в непредоставяне на информация за провеждане на лечения в исковия период. Първоинстанционният съд приема, че ищецът не е доказал такова незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, от което да е претърпял неимуществени вреди. На първо място, от доказателствата по делото се е установило, че по отношения на ищеца са издадени две епикризи от СБАЛЛС Ловеч и една етапна епикриза от психиатър - психолог д-р К.. Липсвали доказателства, че ищецът не е бил запознат с предписаното му лечение и не му е предоставяна информация за него. Св. Г., на чиито показания се е позовавал ищецът, също не е бил очевидец на отказ на затворническата администрация на Затвора Бобов дол да информира ищеца за лечение и да му предостави медицински документи. Той твърдял, че е чувал ехо в коридора при запитване на И., но първо не е конкретизирал кои са лицата, които са отказали на ищеца да му издадат документи и на следващо място, не ставало ясно дали тези лица са имали компетентност да издават медицински документи. Първоинстанционният съд отбелязва, че претенциите на ищеца в исковата молба са само към затворническата администрация в затвора Бобов дол, които не са били компетентни да уведомят ищеца за предписана терапия и издадени медицински документи от друга структура на ГДИН, каквато се явява СБАЛЛС Ловеч. Липсвали доказателства и че психиатъра-невролог, д-р Ирена К. не е запознала ищеца с предписаното му лечение и издадената етапна епикриза. В обжалваното решение е отбелязано, че са налични доказателства относно обстоятелството, че д-р К. не е заемала длъжност в затворническата администрация, която да е функционално подчинена на ГДИН, респективно затворническата администрация не може да носи отговорност за евентуални нейни незаконосъобразни действия/бездействия.
В първоинстанционното съдебно решение е посочено, че в цитираните от ищеца разпоредби на чл. 58 ал.1 от Наредба № 2/2010 за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и на чл. 119а ал.2 т.7 от ППЗИНЗС никъде не се вменява задължение на затворническата администрация да снабдява лишените от свобода с медицински документи. Разпоредбата на чл. 58 ал.1 от Наредба № 2/2010 е относима единствено за лечебните заведения за болнична помощ в местата за лишаване от свобода и не се свързва пряко с издаване на медицинска документация, а за уведомяване на пациента за предоставения обем медицинска помощ. Както се каза, твърденията на ищеца в ИМ не са за вреди причинени от служители на СБАЛЛС Ловеч и затворническата администрация в затвора Бобов дол няма как да има задължение за уведомяване на пациента по смисъла на чл. 58 ал.1 от Наредба № 2/2010. Разпоредбата на чл. 119а ал.2 т.7 от ППЗИНЗС визира задължение за предоставяне на информация на лишените от свобода за профилактика на инфекциозни заболявания. Твърдения за наличие на инфекциозни заболявания у ищеца и липса на информация за предприето лечение във връзка с тях, също липсват в обстоятелствената част на исковата молба на И..
Крайният извод на първоинстанционния съд е, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото, не са налице релевираните от касатора бездействия, които да нарушават забраната по чл. 3, ал. 1 от закона за унизително отношение спрямо осъденото лице. Не е налице причинно-следствена връзка между твърдените бездействия и претърпените неимуществени вреди. Липсват два елемента от фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС.