Определение № 1536 от 06.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1536 гр. София, 06.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20251110203571 по описа за 2025 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 243,ал. 5 от НПК.

ОБРАЗУВАНО е въз основа на писмена жалба с вх. №

11270/04.03.2025г. от ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ К. Р. Б. чрез надлежно упълномощеният й процесуален представител - АДВОКАТ В. Т. СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА РАЙОНЕН ПРОКУРОР от 09.01.2025г., с което на основание чл.199 вр. чл.243, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 и чл.243, ал.2 вр. чл.111, ал.1 от НПК, поради недоказаност на обвинението, е прекратено досъдебното производство (ДП) с № 705/2021г. по описа на СДВР и пр.пр. № 11270/2021г. по описа на СРП за престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК.

В ДЕПОЗИРАНАТА ЖАЛБА се инвокират обосновани, изчерпателни и професионални доводи и съображения срещу обжалваното постановление на СРП. Счита се същото за незаконосъобразно и неправилно. Релевира се искане за отмяната му с приложимите към това законни последици.

Съдът като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното производство, намира за установено следното:

II.). ЖАЛБАТА ОТ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ К. Р. Б. чрез надлежно упълномощеният й процесуален представител - АДВОКАТ В. Т. е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – депозирана е в законоустановения 7 (седем) дневен преклузивен срок на 04.03.2025г. (вторник - присъствен работен ден), от активно процесуално и материално легитимиран субект пострадало физическо лице от престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК; с обоснован правен интерес; пред родово, местно и функционално компетентен районен съд и срещу акт на прокурор от СРП - постановление, връчено по надлежния ред на 25.02.2025г. (вторник - присъствен работен ден) по данните от разписката на лист 303 от ДП; който подлежи на проверка в 1 производство по съдебен контрол на основание чл.243, ал.5 от НПК.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО – ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт):

ЗА ДА ПОСТАНОВИ ОБЖАЛВАНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ представителят на държавното обвинение е приел, че към месец февруари 2021г. свидетелят К. Р. Б. и обвиняемия И. С. Т. са работели в „IV МБАЛ“ ЕАД в гр.София - свидетелят Б. е работела като медицинска сестра в Хирургичното заведение, а обвиняемия Т. - като хирург. На 06.02.2021г. свидетелят Б. застъпила нощна смяна около 18:00 часа в болничното заведение. Тя започнала да преглежда документация в Хирургичното отделение. При нея около 18:30 часа влязъл обвиняемият Т. и поискал рапортите от свидетеля Б., които тя му предала. Обвиняемият Т. седнал да напише своя рапорт за деня.

Свидетелят Б. подготвяла инструменти и превързочни материали, които можела да използва. Пострадалата Б. водела разговор по телефон със своя позната, като телефонът й е бил включен на високоговорител. При нея влязъл обвиняемият Т. и я попитал защо говорела толкова високо. Според прокурора пострадалата Б. паднала на земята и усетила болка в главата си. Обвиняемият Т. я изгонил от стаята, като я обвинил, че е некадърна. След това пострадалата Б. се оттеглила в тоалетната, звъннала на д-р Д. Д. З. - Началник на Хирургичното отделение и съобщила, че е била нападната от д-р Т., който бил употребил алкохол. Пострадалата Б. потвърждава в показанията си, че е била блъсната от обвиняемия Т., в резултат на което е изгубила равновесие, паднала върху шкаф, и била ритната в кръста от дееца Т., докато е била на земята.

Пострадалата Б. получила оток на лицето (представя снимки), който успокоявала с лед. Прокурорът, обаче, не е разпоредил да се разпита евентуалният свидетел, с който свидетелят Б. е говорела по телефон, с оглед изясняването дали телефонът на пострадалата Б. е бил включен, докато траело нападението над нея и доколкото е било възможно приятелката й да е чула случилото се събитие, респективно пострадалото лице Б. казвало ли е на глас, че е била блъсната, възприемал ли се е спора й с обвиняемия Т., той казвал ли е нещо, чували се падането на земята на пострадалата Б. или евентуален шум от удар и т.н. Съдът отчита, че съдебно-медицинските експертизи на вещите лица са иззели правомощията на прокурора и са анализирали доказателствените материали, по начин несъответен на изискванията на НПК.

Разследването в ДП е било изключително „лошо“, некачествено и неефективно, доколкото случаят е елементарен и не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. Недопустимите действия на разследващия орган и самите вещи лица са забавили ДП, но за това забавяне носи отговорност само и единствено прокурорът. Забавянето в разследването е довело до изтичане на значително време от давността, при което е допуснато повече от четири години да са изтекли към днешна дата, а случаят - да не е решен законосъобразно, дори в своята досъдебна фаза.

IV.). При така установените фактически констатации, относими към предмета на доказване на основание чл.102 от НПК в рамките на 2 образуваното ДП, СЪДЪТ ИЗЛАГА ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА постановлението на

Софийска районна прокуратура, с което е било прекратено досъдебното производство, за немотивирано и необосновано. Доказателственият анализ на представителя на обвинителната власт в обективираното постановление е формален. Същият не е всеобхватен, не е конкретен и не отговаря на принципите на формалната логика и тълкуването. Разследването не е било активно и качествено. Липсва ясна и точна аргументация на прокурора в мотивите на постановлението му. Воденото разследване е било по състава на чл.131, ал.2, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, а именно за причиняването на лека телесна повреда чрез временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което временно разстройство на здравето не е опасно за живота. От друга страна, дори съдебната медицинска документация да не е установила телесни увреди спрямо пострадалото лице Б., които по медико биологични характеристики да съответстват на леката телесна повреда по състава на чл.130, ал.1 от НК, то същата най-малкото е изпитала болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК вр. чл.131, ал.1, т.3 от НК. Т.е. отново е налице съставомерност на престъплението, дори и за по-леко наказуемо престъпление от общ характер, при което ДП не е следвало въобще да се прекратява. Съдът намира, че длъжностните качества на дееца Т. и пострадалата Б. са безспорно доказани въз основа на писмената документация по делото - трудов договор, длъжностна характеристика. От друга страна, този съдебен състав намира, че всички изпълнени съдебно-медицински експертизи в ДП не отговарят на критериите на НПК. Всяка СМЕ по закон, за да е обективна и безпристрастна следва експертно чрез знания от областта на съдебната медицина да изследва обективните находки - относно конкретен вид телесни повреди, ако се констатират от медицинската документация; относно механизма на възникването им; за изясняването на причинната връзка; на медико-биологична характеристика; за проверката на изключващи факти - дали увредите са причинени от самоудряне, от самопадане или от автоагресия. В случая медицинските документи не установяват трайни увреди от вида на визираните в чл.130, ал.1 от НК - липсвало е синини и травми по лицето, главата, тялото и крайниците на пострадалата Б.. Не са били установени според СМУ 75/2021г. от 10.02.2021г. изменения на кожата й.

Пострадалата Б. е изпитвала „палпаторна болка“ в частта на кръста, главата, лявото бедро. Неправилно прокурорът е допуснал вещите лица в хода на разследването да анализират доказателствата и да извършват анализ на доказателствената стойност на показанията на Б. - това действие е от изключителната преценка на прокурора и съда. Съдебно-медицинските експертизи в ДП не са експертизи по смисъла на НПК, при което се явяват несъбрани по реда и способите на процесуалния закон. Същите имат само информативен характер. Описват фактите от свидетелските показания и излагат хипотези и предположения за случилото се събитие по начин, който следва да е характерен за ръководно-решаващия орган на ДП - прокурорът.

Съдебно-медицинските експертизи не са изпълнени от авторитетни вещи лица 3 с доказана професионална компетентност в областта на съдебната медицина на национално и международно равнище - например каквито вещи лица са д-р А. М.; д-р Ц. Г.; д-р Д. Н. Вещите лица от всички съдебно-медицински експертизи са разсъждавали и анализирали доказателствата по делото в хипотезата на чл.130, ал.1 от НК. Не са съобразили, че обективното състояние на пострадалата Б. се установява и е следвало да се установи от и чрез найдостоверния източник - съставеното СМУ с № 75/2021г. от 10.02.2021г. на л.9 от ДП. Там е посочено, че не са били установени телесни изменения по кожата на пострадалата Б.; т.е. телесните й увреди не са били видими. Същата е изпитвала силна болка в областта на главата, кръста и лявото бедро. При това положение, дори и при липса на специални знания от областта на съдебната медицина, следва да се приеме, че пострадалата Б. е изпитала само болка и страдание. Остава единствено да се преценят достоверността на показанията на пострадалата Б.. СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ показанията й са пълни, логични, достоверни, хронологични, последователни, конкретни, добросъвестни, непритоворечиви, единни и хармонични. СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ОТЧЕТЕ, ЧЕ обвиняемия Трифонов няма правен интерес да уличава себе си в престъпление. Между него и пострадалата Б. е имало съприкосновение. По делото няма данни пострадалата Б. да е нападнала обвиняемия Т., за да е допустима хипотезата, че той например е действал в условията на неизбежна отбрана. Напротив, обвиняемият Т. е блъснал и удрял пострадалата Б., дори по лицето или по тялото й да не са се проявили изменения на кожата й.

Последната е имала оток по лицето й, изпитвала е палпаторна болка по главата, кръста и бедрото си, а това са косвени факти, че е изпитала най-малко болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Не се установяват обективни находки пострадалата Б. да е губела равновесие и да е падала, или да се е самоудряла - тя не е падала и не е губела равновесие във времето преди посегателството спрямо нея. Свидетелят Д. Д. З. пресъздава показанията на пострадалата Б. като производни факти - че пострадалата Б. е била блъсната от обвиняемия Т.; че тя загубила равновесие, при което паднала, а той я удрял и дърпал за косата й. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно прокурорът да основе изводите си за наказателното преследване на дееца Трифонов и само въз основа на тях, а в досъдебното наказателно производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са множество от писмени доказателства; и гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетелите К. Р. Б., И. А. С. (очевидец на засегнатото физическо и емоционално състояние на пострадалата Б.) и Д. Д. З. с оглед приложените по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК.

НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ИЗЛОЖИ, ЧЕ с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално, 4 логично, обичайно и допустимо всеки един свидетел в настоящото наказателно производство да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка по начина, по който ги е възприел със сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и възпроизведени в един последващ по-късен момент. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.