Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1441 от 07.06.2019, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6827/2018
Вид
Решение № 1441
Подписан
07.06.2019
В сила
05.07.2019
Състав
КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.99 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е

Н И Е № 1441 гр. Бургас, 07.06.2019 год.

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, с

Председател: Калин Кунчев при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6827 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.с чл.79, ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, гр.София, против Б.Д.С. ***.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 4326/ 2018г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата 3 753.83 лв., дължима по Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-10943335/29.09.2014г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са му прехвърлени от по-следното с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2017г. и Приложение № 1 от същата дата към него, в това число: 2 336.95 лв. – главница, 934.25 лв. – договорна лихва за периода от 20.11.2014г. до 20.04.2018г., и 482.63 лв. – обезще-тение за забавено плащане за периода от 28.04.2016г. до 31.05.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2018г. до окончателното плащане, както и за дело-водните разноски – 175.08 лв. Твърди, също така, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането си. Иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на С., че дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител – адвокат Х.С., оспорва исковете. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, че не е обявен надлежно за предсрочно изискуем на С. и че последният не е уведомен за извършената впоследствие цесия. Иска от Съда да от-хвърли претенциите.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

По заявление на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е изда-дена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Б.Д.С. за иско-вите суми по ч. гр. дело № 4326/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от воденето на предяве-ните установителни искове.

На 29.09.2014г. между “БНП Париба Пърсънъл

Файненс“ ЕАД и Б.С. е сключен Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-10943335, по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 3 000 лв., а той се е задължил да я вър-не, ведно с възнаградителна лихва – ГЛП от 37.25 %, както и да заплати застраховател-на премия от 705.60 лв. и 105 лв. такса ангажимент – общо 6 115.20 лв., на 42 равни ме-сечни вноски от по 145.60 лв., в срок до 20.04.2018г., съобразно погасителния план.

С Договор за цесия и Приложение №

1 към него, двете от 20.12.2017г., “БНП Па-риба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния до-говор за кредит – в претендираните с исковата молба размери за главницата и възнагра-дителната лихва, както и за сумата от 364.33 лв. обезщетение за забавено плащане към горната дата.

Договорът е валиден и е породил правно действие между страните по него.

Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, обаче, той има действие за длъжника от деня, в кой-то прехвърлянето на вземането му е съобщено от предишния кредитор.

Безспорно е обстоятелството, че до момента на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК, както и на исковата молба, въз основа на която е образувано настоя-щото дело, цесията не е съобщена от “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на С, съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо него – ал.4.

С исковата молба ищецът е представил писмено потвърждение за извършената цесия от прехвърлителя, както и пълномощно, с което последният го е упълномощил да уведоми от негово име длъжника за нея.

Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия съобразно разпо-редбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при по-становяване на решението съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, и към настоящия момент ище-цът се явява негов кредитор.

Тук следва да се посочи, че С. е бил търсен на отразения в договора негов адрес, постоянен и настоящ, но не е бил открит, поради което му е бил назначен особен представител по делото, приел книжата за него. Макар и да не ги е получил лично, той не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение – неизпълнение на задължението си по чл.99 от ЗГР в 30-дневен срок да заяви промяна на настоящия си адрес. На второ място – не е допустимо длъжник, който не може да бъде открит на по-сочения от него в договора адрес, както и на тези – по адресната му регистрация, да се третира по-благоприятно от длъжниците, които са изрядни в това отношение. На след-ващо, обективната невъзможност да бъде открит длъжникът при положена максимално за това грижа, не следва да се отразява на правото на кредитора да се разпореди с взе-мането си, съответно – на приобретателя да събере същото. И най-накрая – изискването за съобщаване на цесията, уредено в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ето защо, в случаите, когато длъжникът не твърди да е изпълнил вече задължението си на стария кредитор, той не може да иска отхвърлянето на предявения от новия иск срещу него.

Във връзка с възраженията в отговора на особения представител на ответника, следва да се посочи и че нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императи-вен характер, а за приложението им съдът следи служебно. Когато страна се позовава на договор – ищецът черпи правата си от такъв за потребителски кредит, съдът е длъ-жен да провери неговата действителност дори и без да има съответно позоваване – в то-зи смисъл Решение № 384/02.11.2011г. на ВКС по гр. дело № 1450/2010г., I г. о., и Оп-ределение № 483/08.10.2015г. на ВКС по гр. дело №

3383/2015г., I г. о.

Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да опреде-лят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоред-би на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение, обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономичес-ки и се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максимал-ният размер на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани нерав-ноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за обла-годетелстване на друг. Предвид това, в съдебната практика трайно се приема, че проти-воречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвиша-ваща трикратния размер на законната лихва /за обезпечени кредити – двукратния/. В та-зи насока – Решение № 906/30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; Ре-шение № 378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09. 01.2009г. по гр. дело № 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело № 6295/ 2014г. на ВКС, 4 г. о.

В случая уговореният ГЛП от 37.25 % е по-висок от трикратния размер на закон-ната лихва – 30 %, поради което съответната клауза от договора за кредит се явява ни-щожна – на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че ответникът не дължи на ищеца сумата от 934.25 лв. – договорна лихва за периода от 20.11.2014г. до 20.04.2018г. Претенцията на дружеството по чл.422, ал.1 от ГПК, досежно същата, като неоснователна – следва да се отхвърли.

От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено Съдът изцяло кредитира, се установява, че с оглед извършените от ответника плащания, дължимата от него главница по договора за кредит, включваща и сумата от 100.80 лв. – застраховки за периода от 20.05.2016г. до 20.10.2016г., е в претендирания с исковата молба размер от 2 336.95 лв. При доказателствена тежест за

С., същият не е ангажирал надлежни доказателства да е заплатил впоследствие тази сума на ищеца. Установителният иск по отношение на нея е основателен и следва да бъде уважен изця-ло.

Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявление-то за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 08.06.2018г., до окончател-ното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 28.04.2016г. до 31.05.2018г. от 243.31 лв. – така заключението на вещото лице по ССЕ, с оглед и на възражението на ответната страна, че липсват доказателства за обявяване на предсроч-на изискуемост на кредита. За разликата над тази сума – до пълния предявен размер от 482.63 лв. претенцията за мораторната лихва следва да се отхвърли като неоснователна.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете: общо 510.67 лв. за ДТ и възнаграждения за особения представител и за вещото лице по ССЕ, и общо 160 лв. – юрисконсултски възнаграждения.

По изложените съображения, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Д.С.,

ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”” № , етаж Мецанин, сумата 2 336.95 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-10943335/29.09.

2014г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2017г. и Приложение № 1 от същата дата към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.06.2018г. до окончателното плащане, и сумата 243.31 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 28.04.2016г. – 31.05.2018г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 4326/2018г. на РС Бургас, като за разликата над втората от тях до пълния предявен размер от 482.63 лв., както и по отношение на сумата от 934.25 лв. – договорна лихва за периода от 20. 11.2014г. до 20.04.2018г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК – като неоснова-телни.

ОСЪЖДА Б.Д.С. да заплати на “Агенция за контрол на про-срочени задължения“ ЕООД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 510.67 лв., както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 160 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на страните.

Съдия:/п/ Калин Кунчев

Вярно с оригинала: З.М.