Решение № 186 от 15.12.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Ямбол, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Г. Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Г. Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20252300500344 по описа за 2025 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Г. А. А. чрез пълномощника й адв.Д. П., АК-Ямбол против решение рег. № 427/24.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 1783/2025 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е изменил размера на издръжката на непълнолетния К. Б. К., род. на ******* г., определена с Решение № 627/13.11.2024 г. по гр.д.№ 3144/2024 г. по описа на ЯРС от 234,00 лева на 300,00 лева месечно и осъдил Г. А. А. с ЕГН **********, да заплаща на К. Б. К. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Б. К. Б., месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от датата на исковата молба – 02.06.2025 г., платима до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпването на основания за изменение или прекратяване на издръжката

Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която е уважен иска за изменение на издръжката за разликата над сумата 270лв. до размера на сумата 300лв., като за посочената разлика искът за издръжка да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да бъдат присъдени разноски на въззивницата за двете инстанции.

Възраженията са за неоснователност на иска, тъй като решението е неправилно и необосновано в обжалваната част. Районният съд не е съобразил при определяне размера на завишената издръжка, нейният минимален размер, съобразно МРЗ към този момент в размер 1077 лв. Не е установено трайно съществено изменение на нуждите на имащия право на издръжка или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Безспорно е доказано, че има изменение във втората предпоставка, визирана в закона, а именно възможностите на родителя, които са намалели драстично, доколкото от определяне на издръжката м.11.2024г. до настоящия момент въззивницата е претърпяла два инсулта, от които в момента се възстановява, безработна е и е регистрирана в Бюрото по труда, получавайки обезщетение по 18 лв. за всеки работен ден или по-малко от 400 лв. месечно.

Всички възражения по въззивната жалба въззивницата е подкрепила с подробни и конкретни 1 доводи.

В законоустановения срок ищецът, сега въззиваем по делото К. Б. К. със знанието и съгласието на баща си Б. К. Б. чрез адв.М.Б. от АК Ямбол, е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено.

Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. На база събраните доказателства ЯРС, законосъобразно е приел, че дори след изплащане на издръжката на детето родителят да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето предвид нравствените задължения за това. Съдът се е съобразил със здравословното състояние на ответницата предвид представени амбулаторни листи и е обсъдил представените доказателства на страните като е приел, че не е налице трудова неработоспособност на ответницата – тя може да работи и да реализира допълнителни доходи.

За съдебно заседание, страните са редовно призовани и чрез своите пълномощници поддържат доводите по въззивната жалба, съответно отговора на въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Производството пред ЯРС е образувано по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от непълнолетния К. Б. К. лично и със знанието и съгласието на своя баща Б. К. Б., на когото са предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето, като се претендира завишаване размера на дължимата от майката Г. А. А. месечна издръжка за детето от 234 лв. на 300 лв. месечно. Претенцията е обоснована с обстоятелството, че е изминал период от повече от седем месеца от предходното определяне на издръжката; завишен е размера на минималната работна заплата за страната; детето освен ежедневните потребности за издръжка, посещава тренировки по баскетбол за които са необходими освен ежемесечни такси, също така средства за екип, средства необходими при гостуване на отбора в други градове. Отделно от това се налага закупуване на карта за градски транспорт и поради установени проблеми със зрението, закупуване на очила. Детето притежава също така мобилен телефон, за който се заплащат такси, както и среднодневните му разходи възлизат на 15-20 лв. предвид неговата възраст – К. К. е на 16 години. Майката Г. А. е оспорила претендирания размер на увеличение на издръжката поради това, че е претърпяла два инсулта и доходите й са определени от НОИ, ТД – Ямбол в размер 18 лв. дневно.

Пред районният съд са представени от страните писмени доказателства, от които се установяват техните твърдения по исковата молба и възраженията по отговора на исковата молба. Доходите на бащата, упражняващ родителските права са в размер на 1000 лв. основно месечно трудово възнаграждение, съгласно представения от него трудов договор от 2

13.09.2024 г.

От майката Г. А. са представени разпореждания, издадени от НОИ, ТП – Ямбол за това, че за периода 04.06.-03.10.2025 г. получава парично обезщетение за безработица в размер 18 лв. дневно. А. е представила също така амбулаторни листи, етапна епикриза и резултат за от рентгенологично изследване, по които медицински документи е отразено, че същата към 08.01.2025 г. е претърпяла исхимичен мозъчен инсулт, както и има последици от други неуточнени мозъчно-съдови болести. Оплакванията й са от виене на свят и нарушено равновесие, чувства се напрегната и неспокойна. Направени са й изследвания, както и е предписано медикаментозна терапия. От А. са представени платежни нареждания от м.юни и м.юли 2025 г. за това, че заплаща в завишен размер издръжка за детето, а именно по 270 лв., вместо определените от съда 234 лв.

В първата инстанция са разпитани свидетели, които потвърждават, че К. живее с баща си, ходи на училище, тренира баскетбол и са необходими средства за тренировките, за екипи, за храна, излизане с приятели, посещения с отбора на други градове при спортни срещи и необходимостта от носене на диоптрични очила поради установеното намалено зрение.

Съгласно показанията на свид. Стоянов, който съжителства с майката относно нейното здравословно състояние, същият е заявил, че той я издържа, тя в момента не работи поради здравословното си състояние и очаква да мине ТЕЛК.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция за това, че издръжката дължима от майката на непълнолетния й син следва да бъде завишена от 234 лв. на 300 лв. месечно. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи като минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и др., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното му състояние, квалификация.

Определената издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата – какъвто е настоящия иск с правно основание чл.150 от СК, като това изменение трябва да бъде трайно и съществено и да касае нуждите на издържания или възможностите на дължащия издръжка. Като се вземат предвид изложените обстоятелства, въззивният съд приема, че независимо от изминалия кратък период от предходното определяне на дължимия размер издръжка /седем месеца/ към момента са се изменили, както икономическата обстановка в страната, така и е налице израстване на детето, а именно същият е вече на 16 години, което определя и нарасналите му нужди и потребности от обичайни ежедневни разходи за храна, облекло, учебни помагала, до тези които са необходими във връзка с посещаваните от него тренировки по баскетбол и необходимост от носене на диоптрични очила. Действително са се изменили и обстоятелствата по отношение на майката, дължаща издръжка предвид влошеното й здравословно състояние и получаване на минималния размер на обезщетение за безработица, но в същото време е установено, че тя не е неработоспособна, както и не полага грижи и не дава издръжка на други непълнолетни лица.

Тъй като присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средствата за отглеждане на детето, то съдът счита, че справедливият размер на месечна издръжка за детето К. следва да бъде 600 лв., от които 300 лв. следва да бъдат осигурявани от майката и 300 лв. от бащата, който е установено с по-високи доходи и полага преките грижи по отглеждане и възпитание на детето.

Предвид изложеното, въззивният съд намира за неоснователна жалбата на въззивницата А. по отношение на решението в частта, с която искът за изменение на 3 издръжката е уважен за разликата над сумата 270 лв. до размерът на сумата от 300 лв., като решението на районният съд в тази част следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 427/24.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 1783/2025 г. по описа на РС Ямбол, в частта, в която съдът е изменил размера на издръжката на непълнолетния К. Б. К., род. на ******* г., определена с Решение № 627/13.11.2024 г. по гр.д.№ 3144/2024 г. по описа на ЯРС от 270,00 лева на 300,00 лева месечно и осъдил Г. А. А. с ЕГН **********, да заплаща на К. Б. К. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Б. К. Б., месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от датата на исковата молба – 02.06.2025 г., платима до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпването на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Г. А. А. с ЕГН ********** на основание чл.78 ал.1 вр.чл.81 от ГПК да заплати на К. Б. К. с ЕГН **********, лично и чрез неговия баща и законен представител Б.

К. Б. направените във въззивното производство разноски в размер 600 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Ямбол, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева