Решение № 301 от 19.12.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Девня, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20243120100770 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск от К. Ж. Г., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В*******, чрез проц. представител - адв. П. П. от САК срещу "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" с искане за осъждане на ответника, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 55 ал. 1 пр. 1 от 33Д да му заплати сума в размер на 50 лева като частичен иск от 150, 85 лева, представляваща разликата до пълния размер на недължимо платените суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и "Кредисимо"ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2647889 от 30.09.2022, по силата на който е усвоена главница в размер на 400 лева за срок от 4 месеца. Сочи се, че на датата на сключване на договора за кредит, на кредитополучателя се предоставил Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с ответника "Ай Тръст" ЕООД, като по така посочения договор от кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 150, 85 лева. Излага се, че с Решение № 79/08.04.2024 г., постановено по ГД № 1168/2023 по описа на PC - Девня е прогласена нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че на основание чл. 26 от ЗЗД и чл.

146 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД ответното дружество му дължи сумата 150, 85 лева, представляваща недължимо заплатена сума при начална липса на основание от ищеца на ответника по обявения за нищожен договор за 1 предоставяне на поръчителство от 30.09.2022 г., поради което предявява настоящия частичен иск в размер на 50 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез проц. представител, в който предявеният иск се признава по основание и до размера на сумата от 80, 86 лева. Ответникът заявява, че не оспорва, че е сключен договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № 2647889, по силата на който се е задължил срещу заплащане на възнаграждение в размер на 150, 85 лева да предостави на ищеца услуга - да встъпи като поръчител по цитирания договор за кредит. Не оспорва също така, че с решение, постановено по гр. дело №1168/2023 г. гореописания договор за предоставяне на поръчителство е обявен за нищожен. Твърди обаче, че договора за кредит е предсрочно изплатен, поради което общия размер на предоставените суми по въпросния договор за предоставяне на поръчителство възлиза не на 150, 85 лева, а на 80, 86 лева, от които 80, 70 лева са разпределени за възнаграждение за поръчител, а 0, 16 лева за лихви за забава. С оглед на това ответникът, чрез проц. си представител признава иска до размера на сума от 80, 86 лева. Заявява, че желае постановяване на решение при признание на иска до този размер. Претендира разноски. Счита, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, при което с оглед признанието на иска и на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК моли да не бъде осъждан за разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на предявения частичен иск по молба на ищеца по отношение на неговия размер в посока увеличение, като същия се счита предявен за сумата от 80, 86 лева, представляваща разликата до пълния размер на недължимо платените суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът, редовно призован, не се явява в с.з. Чрез проц. си представител представя писмено становище, в което прави искане за постановяване на съдебно решение при признаване на иска.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Представя писмено становище, в което чрез проц. си представител моли съдът да се произнесе с решение при условията на чл. 237 от ГПК по отношение на сумата от 80, 70 лева. Изрично заявява, че признанието на иска е единствено до тази сума. Моли да се отхвърли претенцията на ищеца за разноски по делото, като оспорва твърдението му, че същият е материално затруднен. В тази връзка прави доказателствено искане, което е преклудирано. Още с исковата молба, като приложение към същата от ищеца е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че претенцията за адвокатско възнаграждение касае осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ГПК. Съгласно чл. 131 от ГПК, на ответника са изпратени препис от исковата молба и всички приложения към нея, като в отговор той не е направил такова доказателствено искане, с което е изгуил възможността да направи това по – 2 късно, както му е ило указано и с Разпореждане № 2413/22.08.2024 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 и чл. 237 ал. 2 от ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с частичен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 80, 86 лева съгласно изменението на иска допуснато в о.с.з., представляваща разликата до пълния размер на недължимо платените суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Така предявеният иск е допустим, доколкото ищецът като страна по договора, прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД с горицитираното съдебно решение на ДРС има право да претендира връщането на недължимо платените без основание суми по този договор. Допълнително, искът е предявен и срещу надлежна страна, тъй като именно ответникът е страната по нищожния договор за поръчителство, която е следвало да получи уговореното между страните възнаграждение.

С отговора на исковата молба е направено признание на исковата претенция по основание и до размера на сумата от 80, 86 лева. Същото обаче е направено чрез проц. представител на ответника, който не разполага с правото да признае иска. Видно от представеното по делото пълномощно на ю.к. С.

Сталева не са делегирани права от управляващия ответното дружество да признае иска, предмет на настоящото производство. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, тъй като искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 от ГПК или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК. В случаят ищецът с молба от 21.11.2024 г., заявява, че иска постановяване на решение при признание, поради което съдът е пратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе със съдебно решение в установения в чл. 235 ал. 5 изр. 1 срок. В случая обаче, въпреки признанието на иска и искането на ищеца, съдът не може да постанови решение при признание на иска, тъй като същото е направено от лице, което не може да се разпорежда с това право, доколкото по делото не е представено изрично пълномощно, включващо и правата по чл. 34 ал. 3 от ГПК.

Отделно от това, волята на ответника, заявена чрез неговия проц. представител не е достатъчно ясна по отношение на това кое точно се признава досежно размера на иска. В отговора на исковата молба е заявено признание на основанието на иска и на размера му, но само до сумата от 80, 86 лева, а в постъпилата на 19.11.2024 г. молба е посочена друга сума - 80, 70 лева.

Ето защо съдът не може да се произнесе с решение по чл. 237 от ГПК, а следва да се произнесе с решение по чл. 235 от ГПК.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените с 3 исковата молба и приети като доказателства по делото писмени документи, че с Решение № 79/08.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1168/2023 г. по описа на РС – Девня е прието за установено в отношенията между страните по делото, съвпадащи и със страните по настоящото дело, е сключеният на 30.09.2022 г. между тях договор за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 изр. 3 от ЗЗД и към 25.11.2022 г. ищецът Кр. Ж. Г. няма задължения към ответното дружество „Ай Тръст“ЕООД, поради погасяване на договора за предоставяне на поръчителство.

В отговора на исковата молба ответникът признава факта на плащането на сумата от 80, 86 лева по въпросния договор за поръчителство от ищеца, от които 80, 70 разпределени за възнаграждение на поръчител и 0, 16 лева за лихва за забава. Както е посочено и в отговора, така направеното признание на неизгодни за ответника факти има обвързваща съда материална доказателствена сила и следва да бъде ценено като годно доказателствено средство за доказване на факта на плащането на тази сума от ищеца на ответника. Несъмнено сумата е платена без правно основание, доколкото даденото на нищожно основание е дадено без основание изначално. С оглед на това и предявения иск за връщане на даденото без основание по чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан в размера, в който е предявен след изменението по чл. 214 от ГПК – за сумата от 80, 86 лева.

За да уважи обаче предявения частичен иск, съдът следва да установи размера на цялото вземане, доколкото решението му ще се ползва със сила на присъдено нещо. В случая ищеца сочи, че пълния размер на недължимо платените суми по прогласения за нищожен договор за предоставяне на поръчителство е 150, 85 лева, като не ангажира доказателства за това, доколкото не поддържа искането си за назначаване на ССчЕ след признанието на ответника на дължимостта на сумата до 80, 86 лева. От своя страна ответникът възразява в отговора си, че тъй като договора за кредит, обезпечен с обявения за нищожен договор за предоставяне на поръчителство, е бил предсрочно изплатен от ищеца, то заплатеното възнаграждение по договора за поръчителство не е било в пълен размер от 150, 85 лева, а в размер на 80, 86 лева.

С оглед на това съдът приема, че размерът на цялото дължимо вземане на ищеца към ответника като платено без правно основание е до сумата от 80, 86 лева, доколкото за разликата над тази сума до сумата от 150, 85 лева по делото няма доказателства да са заплатени от ищеца като възнаграждение на ответника по сключения с него договор за предоставяне на поръчителство, обявен впоследствие със съдебното решение за нищожен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. В тази връзка, съдът счита за нужно да посочи, че макар и ответникът да признава иска, то с поведението си е дал повод за иницииране на исковия процес, поради което и следва да възстанови на ищеца сторените разноски в рамките на настоящото производство.

Нищожността на сключения с ищеца договор за поръчителство обосновава достатъчен интерес за него да претендира недължимо платената сума по този договор. Предвид това, без значение е дали ищецът е търсил заплащане от 4 ответника по нищожния договор по извънсъдебен път. Ищецът не е длъжен да изчаква ответника да му върне даденото без основание, а може да потърси правата си и да поиска от съда да осъди ответника да му възстанови недължимо платените суми. Още повече, че в писменото си становище ищецът, чрез проц. си представител твърди, че е правил опит да се споразумее с ответника, но предложението му е било отхвърлено.