Решение № 139 от 12.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

АтА.с Н. АтА.сов

Цветина Костадинова при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100606340 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №453/03.07.2024г. по н.ч.х.д. №16167/23г. Софийски районен съд, 111-ти състав, Наказателно отделение, е признал подсъдимия Ц. Г. И., ЕГН **********, за виновен в това, че на 27.05.2023г., около 09:30ч. в дворно място пред къща, находяща се в град София, кв. ,,Орландовци“, ул., ,*******, публично изказал нещо унизително за честта и достойнството по адрес на С.

А. Б., ЕГН **********, и в негово присъствие, наричайки го с думите:

,,крадец“, ,,мошеник“, ,,боклук“, ,,килифаревски боклук“, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК го осъдил на глоба в полза на държавата в размер на 600 лева и на обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитането му по местен радиовъзел, като на основание чл.304 от НК го признал за невинен и оправдал по първоначално повдигнатото обвинение при условията на продължвано престъпление по чл.26, ал.1 от НК да е отправил обидни думи: ,,бедняк“, ,,глупак“ и ,,тъпак“.

На основание чл.45, ал.1 от ЗЗД съдът осъдил Ц. Г. И. да заплати на С. А.

Б. сума в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на деянието неимуществени вреди, като отхвърлил претенцията за разликата до пълния предявен размер от 2 000 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НК съдът осъдил Ц. Г. И. да заплати по сметка на СРС сума в размер на 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

1

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия Ц. Г., с която се иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС като незаконосъобразна и да постанови акт, с който да оправдае подсъдимия, както и да отхвърли предявения срещу него граждански иск.

Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че подсъдимият Ц. Г. е извършил инкриминираното деяние.

Твърди се, че първоинстанционният съд едностранчиво, фрагментирано, вън от цялостния словесен израз и вложеното в тях съдържание, е А.лизирал инкриминираните фрази, а именно- ,,крадец“, ,,мошеник“, ,,боклук“, ,,килифаревски боклук“, като се поддържа, че същите представляват изразиквалификации, които сами по себе си не изпълват съдържанието на престъплението „обида“, нито могат да бъдат възприети за уронващи честта и достойнството на тъжителя.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 и следващите от НПК е преценил, че обжалвА.та присъда е от категорията актове, които подлежат на контрол пред въззивния съд по съответния ред.

Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изискал е изготвяне на справка за водени между страните други наказателни дела от частен характер, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание подсъдимият не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване в производството.

В пледоарията си пред съда защитникът адв. Ц. З. поддържа подадената от негово име жалба с изложените в нея доводи, като допълва, че в случая са налице свидетелски показания, сочещи за взаимна размяна на обиди между подсъдимия и частния тъжител, с оглед на което отправя искане за отмяна на присъдата и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност поради наличие на реторсия. Претендира разноски.

Повереникът на частния тъжител адв. И. В. изразява становище за правилност на постановения съдебен акт и отправя искане за неговото потвърждаване. Отбелязва, че подсъдимият вече е подвеждан под отговорност във връзка с употребата на инкриминираните обидни изрази спрямо тъжителя в развило се между тях производство по защита от домашно насилие.

Частният тъжител и граждански ищец С. Б. заявява, че подсъдимият Ц.

Г. многократно го е обиждал, като използването на подобни изрази е част от обичайния му начин за комуникация с него. Посочва, че срещу последния е образувано наказателно производство за закА. с убийство спрямо него.

Твърди, че изпитват страх от подсъдимия, поради което и не посещава често собствения си имот.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, от 2 легитимирано лице, като същата отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима.

РазгледА. по същество същата се явява основателна в частта относно искането за прилагане на института на реторсията.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства, както следва: обяснения на подсъдимия Ц. И. /л.53/, показания на свидетелите ДиА. Б. /л.53 и л.54/, Ю. В. /л.54/, Л.В. /л.55/, АтА.с М. /л.79 и л.80/, М. А. /л.80 и л.81/ и Г. И.а /л.81 и л.82/, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, в частност съдебни и прокурорски актове, медицински документи и справка за съдимост на подсъдимия. Доколкото пред настоящата инстанция не бяха приобщени нови доказателства, въззивният съдебен състав основава своите изводи на наличните по делото. Същевременно при техния внимателен прочит намира, че първоинстанционната присъда е постановена при частично неправилно приета фактическа обстановка, което се дължи на погрешна оценка и А.лиз на част от събраните по делото доказателства. С оглед на посоченото, съдът приема за установено следното от фактическа стрА.:

Частният тъжител и граждански ищец С. Б. и съпругата му Д. Б. са собственици на първи етаж от къща и дворно място, находящи се в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „*******. Вторият етаж от къщата се притежава и обитава от дъщеря им С. И.а и нейния съпруг- подсъдимия Ц. И.. По повод общата им собственост между посочените лица е налице конфликт, който е стА.л причина за водене на множество граждански и наказателни дела между тях.

На процесната дата-27.05.2023г., около 09 и 30ч., частният тъжител С. Б. и съпругата му ДиА. Б., заедно със свидетелите Ю. В. и Л.В. отишли в гореописания имот с намерение да започнат изграждането на ограда, която да възпрепятства навлизането на притежаваните от подсъдимия Ц. И. кучета в тяхната част от двора. Още на влизане в имота същите забелязали петна и локви от кръв, разпръснати из целия двор. Притеснени, те решили да потърсят някой от живеещите на адреса, за да разберат какво се е случило.

Междувременно от къщата излязъл подсъдимият Ц. И., който бил видимо напрегнат и притеснен. Пресрещнал го свидетелят Л.В., като същият разтревожено го попитал дали всички от семейството са добре. В отговор подсъдимият Ц. И. обяснил, че през нощта, около полунощ, едно от кучетата му получило пристъп, в резултат на който си прехапало езика, като разяснил, че това именно е причината за следите от кръв по двора. Докато разговаряли, към тях се приближил частният тъжител и граждански ищец С. Б., който се обърнал към подсъдимия с въпроса „А, бе, боклук, кога ще ми дадеш ключовете?“. В отговор последният го нарекъл ,,крадец“, ,,мошеник“, ,,боклук“, ,,килифаревски боклук“. Междувременно на място пристигнал и съседа, който подсъдимият повикал, за да му помогне с кучето- свидетелят АтА.с М.. Същият помогнал на дъщерята на подсъдимия- свидетелката Г. И.а, да увие пострадалото куче в кърпа, заедно с него го качили в колата и потеглили към ветеринар. След като приели кучето в клиниката подсъдимият 3

Ц. И. позвънил на свидетеля М. А. с молба да дойде до къщата и да съдейства при предаването на ключовете на частния тъжител. Когато се върнал обратно на адреса, същият започнал да почиства следите от кръв. След известно време се появил и повикания от него свидетел М. А.. При пристигането му същият бил посрещнат от частния тъжител и граждански ищец с въпроса: „При този боклук ли идваш?“, сочейки към подсъдимия. Дочувайки казаното, Ц. И. казал на свидетеля М. А. да не се занимава, като ги оставил да разговарят.

По повод на описА.та случка бил подаден сигнал от С. Б., вследствие на който била образувА. пр.пр. №39974/2023г. по описа на СРП. С Постановление от 10.10.2023г. наблюдаващият прокурор приел, че няма извършено престъпление от общ характер по чл.323, ал.1, чл.296, чл.325б и чл.325в от НК и отказал да образува досъдебно производство.

Изложената фактическа обстановка въззивната инстанция прие след извършен самостоятелен А.лиз на събраните по делото доказателства.

Съобразявайки правилата за проверка и оценка на доказателствените средства, както и правилата на формалната логика, съдът намери, че приобщените по делото свидетелските показания могат да бъдат разделени условно на две групи, в първата от която попадат тези на ДиА. Б., Ю. В. и Л.В., присъствали на процесните събития по повод ангажимента им към частния тъжител С. Б. за изграждане на ограда в двора на процесната къща, съответно във втората -тези на АтА.с М., М. А. и Г. И.а- стА.ли очевидци на събитията след привикването им от подсъдимия Ц. И.. При съобразяване на изнесените от тях факти се установява, че свидетелите ДиА. Б. и Ю. В. поддържат изложената в частната тъжба версия за изречени единствено от подсъдимия обидни квалификации спрямо С. Б., докато свидетелите АтА.с М., М. А. и Г. И.а подкрепят дадените от подсъдимия Ц. И. обяснения, съгласно които обиди са били отправяни само от частния тъжител към него. След съпоставката на така очертаните групи показания съдът намира, че същите са силно повлияни от близките отношения, които свидетелите имат към съответната стрА., поради което нито едните, нито другите могат да бъдат изцяло кредитирани. Същевременно, в противовес на ясно очертА.та пристрастност на показанията на остА.лите свидетели, се намират сведенията, дадени от Л.В., който единствен посочва, че между Ц. И. и С. Б. се е осъществила взаимна размяна на обидни думи.

Именно посоченото от него съдът намира за житейски логично и оправдано, както и предвид съществуващите между страните конфликтни отношения- за достоверно. Изхождайки от тези показания, настоящият съдебен състав счита, че следва да даде вяра на изложените от всяка една група свидетели обстоятелства относно изречените спрямо подкрепяната от тях стрА. по спора обидни квалификации, без обаче да се солидаризира с изразената от тях защитна позиция по отношение на нея. Така от разпита на свидетелите ДиА.

Б., Ю. В. и Л.В. несъмнено се установява, че подсъдимият е отправил по адрес на тъжителя следните думи: ,,крадец“, ,,мошеник“, ,,боклук“ и ,,килифаревски боклук“. В същото време видно от показанията на свидетеля АтА.с М., частният тъжител С. Б. е провокирал тяхното изричане с въпроса „А, бе, боклук, кога ще ми дадеш ключовете?“. Посоченото обстоятелство се подкрепя и от от свидетелка Г. И.а, която в разпита си пред съда 4 недвусмислено заявява, че тъжителят С. Б. нарекъл баща „боклук“ два пътипърво, преди тръгването им към ветеринарната клиника, по време на развилия се между тях спор относно ключовете от къщата, а след това и при тяхното връщане, след пристигането на свидетеля М. А.. Следва да бъде отбелязано, че употребата на обидната дума „боклук“ от стрА. на тъжителя се явява логично с оглед установените по делото конфликтни отношения между страните. Нещо повече, налице са безспорни доказателства, че на процесната дата между страните е възникнал спор във връзка с предаването на ключовете от съсобствената им къща. За неговото наличие сочат не само показанията на свидетелката Г. И.а, но също и тези на свидетеля на М. А.. Самата поява на последния е обусловена от възникналия конфликт, доколко същият е бил повикан от подсъдимия Ц. И. именно с цел да посредничи за предаване на въпросните ключове. С оглед на изложеното, съдът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че въпреки несъмнената размяна на реплики между подсъдимия и частния тъжител, от събраните по делото доказателства не може да бъде установена по категоричен начин нейната последователност. Напротив, настоящият съдебен състав счита, че от показанията на свидетелите АтА.с М. и Г. И.а недвусмислено се установява, че С. Б. с приближаването си към подсъдимия Ц. И., започнал разговора, обръщайки се към него с „боклук“, в отговор на което последният употребил инкриминираните фрази.