Решение № 198 от 15.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Велико Търново, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110102361 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за потребителски кредит ****., по който ответникът е кредитор, а ищецъткредитополучател, който договор е сключен в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 300лв., със срок на издължаване три месеца. Ищецът заявява ,че съгласно погасителния план се е задължил да върне сумата в общ размер 511,47лв., включваща 400лв.-главница, 13,67лв.- лихва; 97,80лв.неустойка при непредставяне на обезпечение. Ищцата заявява, че е погасила изцяло изтегления кредит. Ищцата сочи, че има качеството потребител и твърди ,че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, чл.12 ал.1 т.7-9. Заявява, че не е посочено кои разходи формират ГПР. Счита и клаузата от договора, съгласно която в тежест на кредитополучателя е в три дневен срок от сключването на договора да предостави на кредитора обезпечение, изразяващо се в поръчителство, за нищожна по изложените в исковата молба съображения. Заявява ,че възнаграждението, респ. неустойката от непредставянето на гаранция не е включено в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставяне на подобна гаранция, защото тя е задължително условие за получаване на кредита. Ищецът заявява, че ищцата е заплатила по кредита сумата общо 384,72лв. Сочи, че съгласно чл.23 от ЗПК, когато потребителския кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, която в случая възлиза на 300лв. Ищцата твърди,че е надплатила сумата 84,72лв.Ищцата отправя искане съдът да прогласи за недействителен договор за потребителски кредит №146818, сключен между ищцата и ответника, на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 1 от ЗПК вр. чл.11, т.10 от ЗПК. На следващо място, отправя искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 84,72лв., представляваща дадена без основание, ведно със законната лихва,считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че задължението по кредита е 1 погасено с постъпване на сумата 367,88лв., а не както е посочено в исковата молба. Оспорва твърдението на ищеца, че в договора не е посочен реалния размер на ГПР и че е налице нарушаване на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Твърди ,че в договора ясно е посочено, че ГПР е 49,65% и се изчислява съгласно чл.19 ал.2 от ЗПК. Заявява ,че процесния договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 от ЗПК и по отношение на него е приложима ал.4 на същата разпоредба. Ответникът заявява ,че сборът на договорната лихва и другите разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.

Заявява ,че уговорената в чл.10 от договора неустойка е за неизпълнение на конкретно договорно задължение и не се включва в ГПР съгласно чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК. Ответникът заявява, че договорът за кредит не е недействителен и отправя искане за отхвърляне на иска о чл.26 от ЗЗД. Оспорва и исковата претенция по чл.55 ал.1 от ЗЗД по основание и размер по съображения изложени в отговора. Моли за отхвърляне и на тази искова претенция.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2021г. между ищеца Р. И. Ш. и ответника „*****е сключен договор за потребителски кредит *** по силата на който кредитодателят „М “ предоставя на ищеца кредит в размер на 300 лв., при лихвен процент 41% и ГПР 49,65%. Съгласно чл.5 ал.1 от договора, погасяването на кредита се извършва на три погасителни вноски,от които последната изравнителна, съгласно Погасителен план към договора , като падежа на последната вноска е 04.02.2022г.

В чл.20 ал.2 от договора за кредит е посочено, че кредитополучателят се задължава в срок от три работни дни от сключване на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което лице да отговаря на изискванията на чл.20 ал.3 от договора.

Съгласно чл.10 ал.1 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от договора, която неустойка е в размер на 3,33 лв. плюс 0,370% от усвоения размер на крдита за първия ден на забавата и 0,370% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

По делото не е спорно между страните, че ищцата е процесния договор за кредит в размер на общо сумата 367,88лв. направила плащане по

С протоколно определение от 14.12.2023г. съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на предявения иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, чрез намаляване на исковата претенция от 84,72лв. на 67,88лв.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 146818 от 04.11.2021 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 300 лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 14,52лв. в срок до 04.02.2022 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е 2 договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира за неоснователно. В договора е посочен лихвения процент по кредита /41 %/, както и годишния процент на разходите по кредита /4 9.65 %/.

Настоящият съдебен състав приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК, доколкото с договора е уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок на кредита, като за спазване на изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е достатъчно същият да бъде посочен в договора, доколкото останалите изброени в нея реквизити относно лихвата по потребителския кредит, касаят хипотезата, в която страните са уговорили променлив лихвен процент. При договори за кредит с фиксиран лихвен процент за спазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е необходимо погасителният план да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В случая по делото в сключения между страните договор се съдържа погасителен план с такова съдържание, поради което следва да се приеме, че в него се описани условията за издължаване на кредита от потребителя. На следващо място следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК възнаградителната лихва е част от ГПР, а съгласно чл. 19, ал.

4 ЗПК същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. В този смисъл при договорен размер на лихвата от 41 % и ГПР в размер на 4 9.65 %, същият се явява съобразен със закона и непротиворечащ на добрите нрави. В случая не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочен размера на ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му. Отразени са и всички дължими плащания по договора, релевантни за изчисляване на ГПР, съобразно отразения в приложение № 1 към ЗПК начин към момента на сключване на договора.

На следващо място ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че невключването на предвидената в договора 3 неустойка, представлява нарушение на изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК, доколкото последната представлява скрито възнаграждение за кредитодателя. В тази връзка следва да се има предвид, че с клаузата на чл. 20 от договора кредиторът е въвел изискване за предоставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени 3 изисквания, а при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 10 от договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 5.94 лева плюс 0.330% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0.330 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът е обезпечен. Настоящият съдебен състав намира, че така уговорените с договора клаузи за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита, чрез поръчителство, както и за самото задължение за такова, са неравноправни, респективно - такива, които противоречат на добрите нрави, поради което същите са нищожни. Неустойката, предвидена в чл. 10 от договора за потребителски кредит за неизпълнение на задължението по чл. 20 от същия е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въведените пък с договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на кредитополучателя при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчител, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя. Установеното противоречие на клаузите за предоставяне на обезпечение по кредита и за неустойка при неизпълнение на това задължение с добрите нрави прави същите нищожни, като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие и за кредитополучателя не е възникнало задължение за заплащане на сумите за неустойка по договора.

Установеното противоречие на клаузите за предоставяне на обезпечение по кредита и за неустойка при неизпълнение на това задължение с добрите нрави прави същите нищожни, като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие и за кредитополучателя не е възникнало задължение за заплащане на сумите за неустойка по договора. Следва да се има предвид, че предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител. Освен това трайна и постоянна е и съдебната практика, съгласно която съдът следи служебно за нищожни договорни клаузи, дори при липсата на възражение, а в случая такова е направено и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес.