Решение № 91 от 26.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Смолян, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Росица Н. Кокудева

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500143 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 ГПК във връзка с чл.178 ал.1 ЗМВР.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 603 от 29.01.2021година от Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР, депозирана чрез пълномощника П. Л. С.-главен юрисконсулт и адрес за коренспонденция 1000 София, бул.”Кн. М. Л.” № **, срещу Решение № 28 от 18.01.2021 г.постановено по гр. дело №728/2020 г. по описа на P C – Смолян,с което Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати на Ю.М. М. ЕГН ********** с адрес гр. Смолян, ул. „П.“ № *, вх.

*, ет. *, ап. ** следните суми: сумата от 547,57 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положения 65 часа труд в периода 01.08.2017 г,-18.08.2020 г„ ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2020 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението;сумата от 20,23 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно допълнително месечно възнаграждение за труд, считано от първото число на месеца, следващ тримесечието, в което е полаган труд, до 18.08.2020г.; сумата от 682,80 лева представляваща левовата равностойност на полагаема се безплатна храна за специфичния характер на труда и ободряващи напитки, за периода 01.08.2017 г. - 18.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2020. г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на иска; сумата от 98,53 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница за полагаемата безплатна храна за специфичен характер на труда и ободряващи напитки, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е следвало да бъдат предоставени храната и напитките, до 18.08.2020 г.;сумата от 400,00 за направените 1 деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение и сумата от 360,00 лева по сметка на PC Смолян, от която 200 лв. държавна такса и 160 лв. възнаграждение за вещо лице.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло.

Излага оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради неговата материална незаконосъобразност и необоснованост. Относно предявеният иск с правно основание чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР е направено оплакване, че за да се произнесе с осъдително решение, PC Смолян е приел, че е налице празнота в специалната нормативната база - ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби. Счита, че тази празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност от издадената въз основа на него Наредба за структурата за организацията на работната заплата (НСОРЗ),която следва да се преодолее като субсидиарно се приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците на трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.

Твърди,че това тълкуване съответства на нормата на чл.46, ал.2 от ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България но е неправилно, следствие на неправилно приложен материалния закон, в какъвто смисъл са мотивите на съдебни решения № 405/04.11.2019г., произнесено по гр. дело (в) № 548/2019г. (в сила от 04.11.2019г.) и № 456/27.11.2019г., произнесено по гр. дело (В) № 709/2019г. (в сила от 27.11.2019г.) и двете на Окръжен съд - Русе, които са с предмет обективно съединени искове на същото правно основание, в които е прието, че в закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на **/*** работещи в **/***като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра и заповеди, въз основа на призната от закона делегация.

Твърди се също,че съдът неправилно прилага материалния закон като не се съобразява със служебния статут на Ч. (вероятно има предвид М.)и приложимите спрямо него норми. В М В Р има три категории служители, служебното положение на които е регламентирано в три различни закона. Съгласно чл. 142. от ЗМВР (1) Служителите на МВР са: 1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. (2) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. (4) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. (5) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон . Основавайки се на законовата делегация на чл.

187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ат. 4 и чл. 188, ат. 1 от ЗМВР, министъра на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 8121з776/29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи.

Текста на чл. 3, ал. 3 гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за 2 всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото експертиза е, че труда който Ч.

(вероятно М.) е полагал е 8 часа нощен труд.

Съгласно мотивите на съда, като приложима в случая е норма на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ но същата произвежда действие единствено, когато продължителността на нощния труд е по- малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай установява КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен груд. В тази хипотеза, с цел изравняване заплащането на изработеното при полагане на нощен труд с изработеното при полагане на дневния труд, се прилага разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ и съответно чл.8 от НСОРЗ.За служителите в МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, е установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа (арг. чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР), предвид което гореизложените мотиви на съда смятаме за неправилни.

В подкрепа на становището за наличие на специалния (различен от работещите по КТ) статут на служителите в МВР по чл.142, ал., т. 1 е и изложеното от проф. д-р. на юридическите науки В. Мр. в писмената му консултация от 27.09.2019г., което представя за сведение и моли съдът да приеме - за държавните служители в МВР са предвидени и те получават определени допълнителни материални блага, включително и в наипредпочитаната от служители форма - в парична сума в текущо, периодично (месечно или годишно) или еднократно плащане, което оказва осезателно благоприятно влияние за подобряване на общото им материално и социално състояние.

При изработването и приемането на действащия ЗМВР законодателят, е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР и равенството на гражданите пред закона (чл. 6, сп.2 от Конституцията) и е предвидил редица компенсаторни механизми за постигането на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна, и държавните служители в МВР, от друга страна. Сочи по - важните от тях - допълнителното възнаграждение за прослужено време е 2% върху основното възнаграждение за всяка прослужена година в МВР, но не повече 40% ( чл.178, ал. I,т. I ЗМВР). За сравнение само заслужава да се отбележи, че за работниците и служителите по трудово правоотношение това възнаграждение е 0.60% от основното трудово възнаграждение ( член Единствен от ПМС № 147 от 29 юни 2007 г., обн. Д.в., бр.56 от 2007 г.). Твърди се, че разликата е чувствителна; основният платен годишен отпуск на държавните служители в МВР, включително и на държавните служители в МВР е 30 работни дни плюс допълнителен платен годишен отпуск по 1 работен ден, но общо не повече от 10 работни дни ( чл.189, ал.1 ЗМВР). А основният платен годишен отпуск па работниците и служителите е 20 работни дни по чл.155, ал.4 КТ. Правото на платен годишен отпуск освен нематериалното си съдържание- като време за отдих и почивка, има и материално съдържание- получаване на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск (чл.234,ал.8 ЗМВР); обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат в МВР, но не повече от 20 (чл.234, ал.1 ЗМВР), а за работниците и служителите това обезщетение е в размер от 2 или 6 месечни трудови възнаграждения, според продължителността на трудовия стаж при същия работодател ( чл.222, ал. 3 КТ);по благоприятен режим на заплащане на извънредния труд- по неговата продължителност (до 280 часа за година) по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР; безплатна храна, или левовата и равностойност, ободряващи напитки при полагане на нощен труд от 22.00 часа до 6.00 часа, работно и униформено облекло, друго вещево имущество или снаряжение, а на неносещите униформа ежегодно се изплаща парична сума за облекло; държавните служители по ЗМВР по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР се пенсионират при условията на l-ва категория труд ( чл.69 КСО) ,при което 3 години осигурителен стаж на служба, като държавни служители по ЗМВР се превръщат в 5 години общ осигурителен стаж ( чл.104, 3 ал.1 КСО) и др. Това са парични или други материални или нематериални облаги, които държавните служители в МВР получават за разлика от работниците и служителите по трудови правоотношения по Кодекса на труда и от държавните служители по Закона за държавния служител другите държавни служители и работещи граждани, с които държавата и обществото изразяват своята отплата и признателност за изпълняваната от тях държавна служба като държавни служители.Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица." Тази разпоредба е императивна. Тя определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено в броя на часовете („8”) и заповядва на адресатите -държавните служители в МВР нейното изпълнение. По смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „8 часа дневно’’ означава 8 астрономически часа ( по 60 минути в час), като продължителност на работния ден, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - както в неговата „светла” част - през деня, така и в неговата „тъмна” част - през нощта, в интервала от 22.00 часа до 6.00 часа.

Следователно определението „дневно ” по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР се отнася за ’’продължителността на работния ден - както през дневната част на денонощието -като „дневен труд,” и през нощната част от денонощието - като „ нощен труд. ”За нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187 ал.1 и 3 ЗМВР е трудно приложима чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ, обн.ДВ,бр.9 от 2007 г.,изм.доп.)(1) При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, работното време. ” При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.