Определение № 25307 от 10.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25307 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно гражданско дело № 20251100512501 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника срещу разпореждане от 03.06.2025г., с което е оставено без уважение възражение по чл.442а от ГПК за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и изпълнителни способи по изпълнително дело № 20249240401783 по описа на ЧСИ с рег. № 924 на КЧСИ.

В жалбата се излагат твърдения, че в хода на изпълнителното дело след връчване на поканата за доброволно изпълнение и съобщенията за наложените му запори длъжникът е възразил поради липсата на съразмерност на броя и вида на предприетите изпълнителни действия, които не съответстват на дълга, което е в нарушение на чл. 442а ГПК. В тази връзка посочва, че обемът на предприетите изпълнителни способи – запор на банкови сметки, запор на вземания, възбрана на недвижими имоти е несъответстващ на паричното вземане в размер на 17 153.87 лв., подлежащо на принудително изпълнение, поради което само едно от тях – възбрана върху един имот, било достатъчно за удовлетворяване на същото.

Взискателят не депозира отговор, не взема становище по жалбата.

ЧСИ, в мотивите си относно депозираната жалба, намира същата за недопустима, евентуално – за неоснователна.

Съдът намира жалбата за НЕДОПУСТИМА, поради следното:

Изпълнително дело е образувано за принудително събиране на сумата по изпълнителен лист от 08.11.2021 г., издаден по гр. дело № 2517/2021 г. по описа на 1

СРС, 127 състав, за събиране на вземане в общ размер от 17 153.87 лева С молба от 20.05.2025г. длъжникът е направил възражение за липса на съразмерност на броя и вида на предприетите изпълнителни действия, които не съответстват на размера на дълга, позовавайки се на чл. 422а ГПК, оспорвайки необходимостта от едновременно налагане на запори на банковите му сметки, на вземания и възбрана върху недвижими имоти, като е отправил искане за тяхната отмяна.

С разпореждане от 03.06.2025г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за несъразмерност и исканията на длъжника за отмяна на онези изпълнителни действия, които не са необходими за изпълнението, което разпореждане е предмет и на подадената жалба.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК не е предвидена възможност за обжалване от страна на длъжника на постановлението, с което съдебният изпълнител оставя без уважение възражението на длъжника за несъразмерност на наложени обезпечителни мерки и предприети изпълнителни способи. В ГПК е ограничена възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител. Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Ето защо при съобразяване на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 ОСГТК на ВКС, съдът намира, че длъжникът не е носител на процесуалното право на жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да вдигне обезпечителни мерки или да отмени изпълнителни действия при установяване на несъразмерност по реда на чл. 442, ал.

2 от ГПК., доколкото то не попада сред лимитативно изброените действия в ал. 2 на чл. 435 ГПК, които подлежат на обжалване.

2

Преценката на съдебния изпълнител за несъразмерност на наложените мерки е за целесъобразност, а не за законосъобразност и не подлежат на съдебен контрол по реда на обжалването. Ако длъжникът е бил увреден в резултат от явно несъразмерни действия от страна на съдебния изпълнител, той може да се защити посредством предявяване на иск за обезщетение по чл. 441, ал. 2 от ГПК . В този смисъл е и трайно установената съдебна практика (Решение № 209 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 2640/2020 г. на ВКС, III г. о., Определение № 1502 от 10.06.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 607/2021 г., Определение № 3022 от 19.09.2019 г. на САС по в. гр. д. № 4176/2019 г., Определение № 2189 от 1.07.2018 г. на САС по в. гр. д. № 3189/2018 г., Определение № 1924 от 21.07.2025 г. на САС по в. ч. гр. д. № 498/2025 г. )

Поради това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛАЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на ГЛАВПРОЕКТ 2006 ЕООД, ЕИК 175065707 - длъжник по изпълнително дело № 20249240401783 по описа на ЧСИ с рег. № 924 на КЧСИ, срещу разпореждане от 03.06.2025г. на ЧСИ по посоченото дело.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3