Присъда № 18 от 24.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда, постановена по ВНЧХД № 302 по описа на ПдОС за 2022г.

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалби на подсъдимата Р. Г. Г. и частния тъжител В. Й.

ИЛ. чрез *а му срещу присъда № 17 от 19.01.2022г., постановена по НЧХД № 1770/2021г. на Пловдивски районен съд.

С атакуваната присъда подсъдимата е призната за виновна за това, че на 11.12.2020г. в гр. Пловдив, в депозирана жалба до *, е разгласила позорни обстоятелства и е приписала на частния тъжител В. Й. ИЛ. престъпление по чл.144, ал.3 от НК, като на основание чл.147, ал.1, вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева. С присъдата подсъдимата е била призната за невинна клеветата да е била разпространена по друг начин и е оправдана по квалифициращия признак на чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК.

В жалбата на подсъдимата Г. се прави оплакване за материална незаконосъобразност на присъдата, ангажираща административната й отговорност, както и относно справедливия размер на наложеното й наказание. Претендира се, че последното е прекомерно завишено, като поставя наказаното лице в невъзможност да заплати административното имуществено наказание. Иска се отмяна на постановения осъдителен съдебен акт или намаляване на наказанието глоба.

В жалбата на частния тъжител И., депозирана чрез *а му *.Ч.П., се изразява недоволство срещу присъдата в частта й, с която е индивидуализирано наказанието. Прави се искане глобата да бъде увеличена над средния размер, предвиден от законодателя.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимата се явява и се защитава сама. Поддържа своята жалба и желае тази на ответната страна да бъде отхвърлена.

Частният тъжител В.И. лично и чрез *а си *.Ч.П. изразява становище, че жалбата на подсъдимата е неоснователна. На свой ред желаят изменение на постановената от първоинстанционния съд присъда в насока увеличение на административното наказание, наложено на подсъдимата.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото и изразените в жалбите и в съдебното заседание становища на страните, намира следното:

Жалбите са процесуално допустими. Подадени са от легитимни страни в предвидения за обжалване срок. Разгледани по същество, настоящият съд намери жалбата на подсъдимата за основателна, а тази на частното обвинение – за неоснователна.

1

За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд намира за несъмнено установена следната фактическа обстановка, която е възприета и от първоинстанционния съд, със съответно направените уточнения:

Частният тъжител В. Й. ИЛ. бил вписан като * на 24.11.2011г., с л.№*.

Към 14.01.2022г. не бил лишаван от * права и упражнявал без прекъсване * професия в *. Към 14.01.2022г. бил заплатил месечните вноски към * до месец декември 2022г. включително /л.131-132 съд.пр.ПРС/.

В Окръжен съд - Пловдив било образувано НОХД №665/2020г. по внесен от Окръжна прокуратура - Пловдив обвинителен акт, с който лицето * бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, и т.9, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, с пострадали * и подсъдимата Р. Г. Г..

Последната упълномощила *. В.И. да я представлява по посоченото производство. По делото била донесена от тъжителя И. и представена на съда молба, с която Г. искала да бъде конституирана като страна в процеса граждански ищец и частен обвинител с предявен гр.иск за присъждане на обезщетение за имуществени/неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. В хода на съдебното разглеждане на делото Г. била конституирана като частен обвинител, но била оставена без уважение гражданската й претенция, с мотива, че разглеждането на гражданския иск би довело до затрудняване на наказателното производство за събиране на допълнителни доказателства, а при предварителното изслушване на страните е било изразено становище от всички, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

Съдебното следствие по НОХД №665/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив било проведено по реда на Глава XXVII от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК, след като били изслушани становищата на процесуалните представители на подсъдимия, защитника му и поверениците на пострадалите. В съдебния протокол било отразено, че Р.Г. била съгласна с изразеното становище на своя * - *. В.И., съдебното следствие да се проведе по горния ред, без да се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица.

Съдебното заседание било проведено на 03.06.2020г.

В проведеното на 03.06.2020г. по НОХД №665/2020г. по описа на Окръжен съд - Пловдив съдебно заседание съдебният състав констатирал, че * била със стикер за валидност до 2019г. Поради това обявил почивка от 30 минути, за да представи *. В.И. доказателства за актуалния му * статус. След обявената почивка *. В.И. предоставил на съда за справка * карта, на гърба на която вече имало поставен стикер за 2020г., поради което и съдебното заседание продължило, като приключило с постановяване на присъда №33 от 03.06.2020г. С нея * бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3, и т.9, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, като при условията на чл.57, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание от дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

2

Постановената присъда №33 от 03.06.2020г. по НОХД №665/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив била обжалвана от подсъдимия Богоя Богоев и частните обвинители Р.Г. и * и така било образувано ВНОХД №450/2020г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С решението си ПдАС потвърдил присъдата на ПдОС. Решението на въззивния съд било оставено в сила от ВКС. На въззивното производство частният обвинител и настояща подсъдима Г. не била * от тъжителя И.. Пълномощията си тя оттеглила още при администриране на жалбата против постановената първоинстанционна присъда.

Подсъдимата Р.Г. подала до * жалба с вх.№* срещу частния тъжител В.И. като **. В същата тя изложила следното касателно тъжителя: „по никакъв начин не ми съдействаше и обясняваше правата ми, а правеше каквото сам прецени и при това нито веднъж да се запознае с делото“, „този ** не ми издаде никаква разписка или договор за правна помощ, които да ми послужат да доказвам така направения разход“, „Още исках да бъдат разпитани хора, спрямо които моят нападател беше извършил побои, нападения, закани, не бяха посочени от него и не бяха разпитани по делото, и в крайна сметка се оказа невъзможно поради пропуснатите срокове“, „Така разбрахме, че се е съгласил на съкратено съдебно следствие, за което аз бях категорично против, защото ми бяха казали, че така ще му намалят драстично присъдата, а тя е за умишлено убийство на повече от едно лице“, „Появи се в заседание с невалидна ** от година и половина, което беше записано в протокола от заседанието, а заседанието беше отложено“. Наред с това в жалбата си тя посочила, че тъж.И. заплашвал дъщеря й *, че ще залее лицето й с киселина и че ще бъде обезобразена, а на другата й дъщеря *, която била претърпяла исхемичен инсулт след смъртта на баща си, писал и звънял по телефона, че „ще стане много лошо за всички ни и всички ще сме под ножа“.

По жалбата била образувана дисциплинарна преписка №*, по която били изискани писмени обяснения от частния тъжител. На 18.12.2020г. същият депозирал писмено становище. На 07.04.2021г. било проведено заседание на *. С протокол №7 от 07.04.2021г. било отказано образуването на дисциплинарно производство по посочената по-горе преписка №23/2020г. по жалбата на Р. Г. Г. против ** В. Й. ИЛ. и дисциплинарната преписка била прекратена /л.70-75 съд.пр.ПРС/.

Досъдебно производство №694/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР Пловдив било образувано на 16.09.2020г. на основание чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. Пловдив, за това, че на 11.08.2020г. в гр. Пловдив по отношение на * * (дъщеря на подс.Г.) била отправена закана за убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.11.2021г. на прокурор при Районна прокуратура - гр. Пловдив било прекратено наказателното производство по досъдебно производство 3

№694/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР - Пловдив, водено за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК /л.124-128 съд.пр.ПРС/.

Фактите, включени в предмета на доказване в настоящия наказателен процес, изводими от доказателствената съвкупност, събрана чрез предвидените в НПК е правилно установена от първия съд. Прочее по фактите не се спори от страните. Относно фактическата обусловеност на проведеното съдебно заседание, в което са участвали настоящите страни в производството по НОХД № 665/2020г. РС обосновано е извел тези факти от приобщения в настоящото производство протокол от съдебното заседание от 03.06.2020г.на Окръжен съд Пловдив. Последният е доказателствено средство за отразените в него събития. Развитието на инициираното дисциплинарно производство пред * и отказът за това, както и относно досъдебното производство с пострадало лице дъщерята на подсъдимата, са изведени от приложените по делото писмени доказателства, представени пред ПРС и служебно изискани от него – документи от дисциплинарната преписка – протокол и обяснение, както и постановление на РП Пловдив и уведомително писмо относно движението на дос.пр.№694/20г. В приложената по делото жалба на подсъдимата до * са вписани инкриминираните изрази, а отразените на нея входящ № и дата, установяват времето и мястото на извършване на деянието. Настоящият съд допълнително към доказателствата приобщи на въззивното производство и материалите по НОХД № 665/2020г.в оригинал относно фактите по развитие и приключване на наказателното производство, в което подсъдимата е била пострадала, а тъжителят *.

Изводите си относно правно значимите обстоятелства проверяваният съд е изградил върху тези допустими и годни доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, интерпретирани са съобразно действителния им смисъл и съдържание. В пълнота са били обсъдени доказателствените средства, като не се констатира превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито пък подценяване или надценяване на едни за сметка на други. Изложени са подробни и изчерпателни съждения, позволяващи да се проследи начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда по значимите за предмета на разследване обстоятелства. Следва да се констатира, че неправилно като източник на доказателства са били игнорирани представените от подсъдимата разпечатки на проведена комуникация /чат кореспонденция/ в социалните мрежи /л.58-64 съд.пр.ПРС/. Необосновано контролираният съд ги е окачествил като писмени доказателствени средства, в каквато насока закономерно е приел, че те не са изготвени по правилата на НПК. Но на вниманието му е убегнало, че същите няма пречка да се ценят като писмени доказателства и е можело да бъдат проверени чрез експертните способи за доказване или чрез ангажиране на гласни доказателствени средства за тях или други писмени и веществени такива.

4

Не се спори от страните относно съдържанието на жалбата, което е несъмнено установено, тъй като е приложена по делото. В хода на извършваната спрямо него проверка тъжителят се запознал с изложеното в писмения сигнал – жалбата на Г. и дал писмени обяснения. След като било отказано образуването на дисциплинарно производство срещу него, чувствайки се наклеветен от подсъдимата, подал в Районен съд Пловдив тъжба, въз основа на която тъжба е образувано настоящото наказателно производство. Значими и подлежащи на обсъждане са онези твърдения в нея, които са залегнали като теза в частната тъжба, поставила началото на настоящия наказателен процес.

При правилно установена по делото фактическа обстановка на извършеното, ПРС е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че с действията си на 11.12.2020г. в гр. Пловдив, в депозирана жалба до * с вх. № * подсъдимата Р. Г. Г. е разгласила позорни обстоятелства за частния тъжител В. Й. ИЛ., и му е приписала престъпление по чл.144, ал.3 от НК.