Решение № 31 от 22.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Венелин Иванов

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора И. Б. А. като разгледа докладваното от Венелин Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20241000601574 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал.1 т. 5 от НПК.

Образувано е молби от осъдения Р. З. Ц. с №276033/29.08.2024г. и вх.

№27004/22.10.2024г., (приложени като заверени фотокопия от защитникът адв. А. САК) и молби с вх.№ 267633/21.08.2024г., вх.№275537/29.08.2024г., вх.№27004/22.10.2024г. и допълнение към нея вх.№284101/09.09.2024г. от защитникът му адв. Г. А. от САК, с които се иска отмяна на присъда №110/06.03.2024г. по наказателно дело НОХД №9200/23г. по описа на Районен съд – София, потвърдена с Решение №458/17.07.2024г. на СГС и възобновяване на наказателното производство. Като основание за искането се посочва, че по делото са извършили лъжесвидетелстване по смисъла на чл.290 ал.1 НК свидетелите Б. Б. Б. и А. М.

А., които са били разпитани в открито съдебно заседание на 20.10.2023г. – (л.327 – л.331 от т.1 и л.332-л.334 т.1 СП) по НОХД №9200/23г. пред съдебния състав от СРС.

С разпореждане №337/22.102024г. на съдията докладчик при 10- ти състав на АССофия, делото е било прекратено и върнато на СРС, за изпращането му по компетентност на ВКС с оглед разпоредбата на чл.424 ал.2 вр. ал.1 НПК.

С Разпореждане №2485/29.11.2024г. на председателя на второ наказателно отделение при ВКС е било отказано образуване на производство за възобновяване по чл.422 ал.1 т.1 НПК, доколкото неистинността на конкретни доказателства се установява с разследване или влязла в сила присъда по реда на чл.422 ал.2 НПК, а компетентен да сезира ВКС е само окръжния / военният/ прокурор на основание чл.420 ал.1 НПК. В разпореждането е посочено, че следва да бъдат обсъдени молбите и допълненията на жалбоподателя, като бъдат тълкувани и проверени с оглед евентуално допуснати съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 - т.3 НПК, респективно по въпросите на чл.422 ал.1 1 т.5 НПК, за чиято проверка е процесуално компетентен АС-София.

С оглед касационните мотиви, делото следва да бъде прието за разглеждане за преценка наличието на нарушения на чл.422 ал.1 т.5 НПК, от компетентност на АС София, като основанията претендирани в жалбите за възобновяване на посоченото наказателно производство и отмяна на присъда №110/06.03.2024г. на СРС и Решение №458/17.07.2024г. на СГС, следвало да бъдат преценени през призмата на евентуално наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на влезлите в сила съдебни актове, които не са били обект на касационна проверка.

Софийският апелативен съд след като обсъди и тълкува в описаната насока доводите на страните и като извърши самостоятелна проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

На първо място настоящият състав съобрази, че наказателната отговорност на осъдения Р. З. Ц. е била ангажирана за престъпление от общ характер по състава на чл.159а, ал.2, т.2, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК, за това че в периода от месец април 2022г. до 28.08.2022г. в гр.София набрал (мотивирал, убеждавал, оказал психическо въздействие) и приел (настанил) в жилището си, находящо се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, отделно лице - М. В. Г., с цел да бъде използвана за развратни действия, а именно предлагане и предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане, независимо от съгласието й, като деянието е било извършено, чрез използване на принуда - сила (осъществявал физическо насилие спрямо нея, като я биел) и заплашване (казал й, че ще я запали, ако избяга), за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години, с първоначален „строг“ режим на изпълнение, както и наказание „парична глоба“ в размер на 16 000.00 (шестнадесет хиляди) лева, която да заплати в полза на Държавата с влязлата в сила присъда №110/06.03.2024г. по НОХД №9200/2023г. на СРС, потвърдена с Решение №458/17.07.2024г. по ВНОХД 3346/2024г. на XII – ти състав на СГС.

Пред въззивната инстанция по ВНОХД № 3346/2024г. на СГС, осъденият и защитата пледират, че присъдата почивала единствено на лъжливи показания на св. Г.. А. и Б., че съдебният състав не положил усилия за разкриване на обективната истина по делото, че отказал проверка за това дали секс обявите на Г. са били пускани от телефона на св. Б., че Г. сама е сключила договор за наем на апартамент за извършване на сексуални услуги, че винаги е можела, но не потърсила помощ от органите на МВР като пострадало лице. Твърди, се че на една от снимките, с които се обявила пострадалата за извършване на сексуални услуги се виждала дреха на свидетеля Б. Б., че и след задърЖ.ето на подсъдимия, обявите за секс услуги на Г. са били актуални и са били качвани от телефона на Б..

Пред настоящият състав, в производството по искане за възобновяване на наказателното производство по Глава 33 НПК, защитата претендира събиране на нови доказателства, чрез разпит на лицето В. Г. Ц., за който не са налице никакви данни по делото, нито са правени искания за негов разпит пред двата съдебни състава. Пред САС в молба/жалба озаглавена като „Становище“ с вх.№575/10.01.2025г., приложено по настоящото производство се посочва, че „…след постановяване на присъдата срещу мен, ми се обади В. Г. Ц., който твърди, че също имал неуредени финансови отношения с Б., по повод на търговска сделка, като заяви, че е готов да свидетелства където и да било, че в периода, в който се твърди, че съм бил „сводник“ на Г., тя е извършвала дейността си в компанията на Б., като той е отговарял за финансите и…“. Освен посоченото доказателство се претендира, че е осъден на основата на неистински показания на М. Г. и Б.

Б.. Според защитата на осъдения Ц., доказателство за предубеденост на първоинстанционния състав било и обстоятелството, че съдът насрочил производство по кумулация на наложените наказания за 25.02.2025 г., т.е. преди да е ясно, какво ще е решението на настоящия състав по така образуваното дело, по искане за възобновяване на наказателното производство. Твърди се, че съдебните състави, осъдили Ц. са пренебрегнали събрани доказателства, че обявите за сексуални услуги са били пускани от имейла и телефонния номер на свидетеля Б. Б. Б.. Осъденият Ц., акцентира за пренебрежително отношение към установени по делото доказателства, че свидетеля Б. е качвал обявите за 2 сексуални услуги, че карал М. В. Г. по адресите, която лично сключила договор за наем на жилището ползвано за предоставяните от нея сексуални услуги. Претендира се и нарушено право на защита, поради непредоставяне на материалите по делото за запознаване.

Отново да се посочи, че искането от осъдения Ц. и защитника му адв. Г. А. – САК, е допустимо само по отношение процесуалните въпросите по чл.422 ал.1 т.5 НПК, т.е. за проверка евентуалното наличие на съществени процесуални нарушения в съдопроизводството на двете съдебни инстанции, като преценено само в този смисъл е допустимо, заедно с положителната преценка за това, че е било депозирано от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК и срещу влязъл в законна сила съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл.

419, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.

В извънредното по своя процесуален характер производство по глава тридесет и трета от НПК, възраженията и доводите в искането за възобновяване, чрез тълкуване следва да бъдат обсъдени като съответни претенции за евентуално наличие на нарушения на чл.422 ал.1 т.5 НПК, доколкото в такъв смисъл, по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, може да бъде разгледано делото, по въпроси от компетентност на АС София. По естеството си настоящото производство се провежда по правилата на касационна проверка, което е видно от разпоредбата на чл.426 НПК.

В конкретния случай, с оглед наведените доводи за събиране на доказателства настоящият състав намира за необходимо и съществено да посочи на страните, че в това производство не се установяват нови фактически положения. В утвърдената съдебната практика на ВКС (пр. в Решение № 1 от 26.04.2017 г. по н. д. № 1171/2016 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС) се посочва, че в рамките на това производство „…се проверява юридическата правилност на съдебния акт, без възможност за изменение на изложената в него фактическа обстановка и промяна на изводите за достоверност на доказателствените източници…“…“Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не представляват самостоятелни касационни основания за проверка на атакувания съдебен акт…“

В изложеното от ВКС е ясно, че в правомощията на апелативния съд е да провери дали не са нарушени правото на защита на осъдения, дали са били обсъдени всички доказателства в цялост и в тяхната взаимна връзка и дали не е допусната тяхната превратна оценка, като не може да се събират нови доказателства и установяват нови фактически положения.

Настоящият състав счита, че възраженията на осъдения Ц. и защитниците му, които могат да бъдат проверени за евентуално нарушение на материалния закон, са неоснователни.

И двете съдебни инстанции са проверили и основали изводите си по фактите на база правилна преценка на събраните доказателства. Събрани и проверени са процесуално годни и некомпрометирани доказателства, които установяват значима и относима доказателствена информация, че през инкриминирания период април 2022г. до 28.08.2022г., след като пострадалата Г. и осъдения Ц. се запознали чрез социалните мрежи (фейсбук), са постигнали съгласие и на основание формирани лични отношения заживели в едно жилище на семейни начала в гр.***, ж.к. „***“, бл.*, вх.* ет.*, ап. *, собственост на Ц., в което до този момент живеел сам. При комуникацията им, пострадалата се привързала към осъденият Ц. и възприела неговото предложение да заживеят заедно, поради което Ц. я посетил през април 2022г. в гр. Ботевград и тя била заведена в неговото жилище в гр.София. След десетина дни съвместен живот Г. установила, че желанието на Ц. за съвместен живот, основан на чувства и взаимно уважение е било привидно. Пострадалата Г. била с основно образование. Нямала деца, нито трудова ангажираност. Нямала доходи. Нямала перспектива на развитие и благополучие. Изпитвала значителна финансови затруднения. по време на комуникацията им пострадалата живеела в гр. Ботевград живеела заедно със своите родители, като баща и майка й били пенсионери по болест. Ползвала мобилен телефон с № 08********.

3

Пострадалата Г. споделила на осъдения, че е работела като проститутка в гр. Велинград и гр.

Пазарджик (а преди това и в Лондон), който приел изложеното от нея за миналото й. Не се оспорва от страните, че двамата в период от около десетина дни живеели заедно и отношенията им отговаряли на привидно заявените от осъдения намерения да живеят като семейство заедно. Действителните намерения на подсъдимия обаче били съвсем други и под предлог, че жилището е малко и неуредено, в много лошо битово състояние – неремонтирано и без основни домакински уреди за бита, поискал от пострадалата Г. да започне да проституира за него, тъй като нямал финансови средства за да я издържа. Казвал й, че ще продължат да бъдат мъж и жена и че ще се грижи за нея, че ще продължат да съжителстват. Това очевидно е в разрез с първоначално заявените планове за съвместен съпружески живот. Осъденият манипулирал пострадалата като й казвал, че с парите от проституцията щели заедно да обзаведат и ремонтират апартамента и да продължат да живеят в него, като е нямало да е за дълго време. Пострадалата Г. не вижда никаква перспектива и изход за себе си. Не можела да се прибере до гр. Ботевград. Нямала пари. Не можела да избяга от подсъдимия, който всеки ден постоянно бил до нея и не я оставял сама.