Решение № 75 от 27.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Ямбол, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20252300500123 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Р. Н. от с.***, обл.***, подадена чрез пълномощника адв. И. С. от АК- Ямбол, против Решение № 85 от 19.02.2025 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 2892/2024 г. по описа на този съд, в частта с която е изменен и увеличен размера на определената по гр.д. №373/2021 г. на ЯРС месечна издръжка, дължима от Н. Р. Н. на малолетното дете Г. Н. Н., роден на ****** г., за разликата над 300,00 лв. до размера на 400,00 лв. месечно и на основание чл.150 от СК Н. Н. е осъден да заплаща на К. Г. В. от гр.****, като майка и законен представител на малолетното дете Г.

Н. Н. посочената разлика като част от месечна издръжка в размер на 400,00 лв., считано от 19.09.2024 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

Оплакването в жалбата е, че решението на ЯРС в оспорената му част е неправилно, поради нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необосновано. Според въззивника определената от съда месечна издръжка е необосновано завишена, тъй като не е съобразена с нуждите на малолетното дете, с възможностите на бащата да заплаща присъдената издръжка, както и със събраните и приложени по делото писмени и гласни доказателства, които са налични и относими към момента на разглеждания период. Счита, че не са налице съществени изменения в потребностите на детето, считано от 2021 г., когато е определен предходния размер на дължимата от въззивника издръжка на детето, по отношение на което не са установени нужди, надхвърлящи обичайните за дете от този пол и възраст, в добро здравословно състояние. Въззивникът намира, че съдът не е взел предвид това, че той участва активно в издръжката на детето със закупуването на дрехи, обувки и всичко друго, от което детето има нужда, води го на почивка през лятото, на басейн, осигурява му забавления и джобни пари по време на лагери и екскурзии, като изтъква, че средствата, които дава на детето надвишават размера на определената от съда 1 издръжка. Поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата относно неговите възможности да заплаща издръжка на малолетното дете, като в тази връзка сочи, че трудовото му възнаграждение възлиза на 650,00 лв. месечно, работата му е свързана с постоянни пътувания, за което му се полагат командировъчни пари, които са необходими за заплащане на разходите му за престоя в чужбина, като съдът не е взел предвид и особеностите на осъществявания от него работен процес- пътувания до България и задължителен престой в страната на всеки четири седмици, който престой не му се заплаща, тъй като през този период е в неплатен отпуск, като по този начин получава реално трудово възнаграждение за девет месеца в годината. По отношение на получаваните от него командировъчни пари, които районният съд е взел предвид при определяне на размера на издръжката, въззивникът сочи, че те нямат постоянен характер и не представляват част от трудовото му възнаграждение, представляват по своя характер необходими разходи като пари за пътни, дневни, квартирни и др. и са свързани с изпълнението на конкретно поставените му задачи. По отношение на доходите на майката се изтъква, че те са по- високи от тези на бащата. Освен това се сочи, че майката има ново семейство и съпруг, който също реализира доходи, необходими за издръжката на другото дете. В обобщение въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е ценил и анализирал доказателствата по делото, при което е формирал неправилния извод за нуждите на детето и необходимата месечна издръжка от общо 670,00 лв. за задоволяване на тези нужди. По тези съображения моли ЯОС да отмени атакувания съдебен акт в частта, с която предявеният иск за издръжка е уважен за разликата над 300,00 лв., до присъдения размер от 400,00 лв., с присъждане на направените разноски.

Въззиваемият Г. Н. Н., малолетен, чрез своята майка и законен представител К. Г.

В., представлявана от пълномощника адв. М.Г., е депозирала писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението на съда в обжалваната му част е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал. Според въззиваемия, ЯРС е обсъдил подробно и в пълнота събраните доказателства, въз основа на които е извел правилни фактически и правни констатации, на които е основал постановеното решение.

Взел е предвид възрастта на детето, изминалия период от повече от три години от присъждане на предходната издръжка, възможностите на ответника да участва в издръжката на детето, които се счита, че правилно са преценени от ЯРС. По тези съображения моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и обосновано, с присъждане в полза на въззиваемата направените пред настоящата инстанция разноски.

В о.с.з. въззивникът Н. Н. се явява лично и с процесуалния си представителадвокат, чрез който поддържа жалбата по съображенията, изложени в същата.

Въззиваемата страна в о.с.з., чрез пълномощника адв. Г., оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част, с присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадената на 19.09.2024 г. до ЯРС искова молба от малолетния Г. Н. Н., роден на ****** г., действащ чрез своята майка и законен представител К. Г. В., двамата от гр.****, с която е предявил против своя баща- ответника Н. Р. Н., иск по чл.150 СК.

Исковата претенция за увеличаване размера на даваната от бащата издръжка от 250,00 лв. на 450,00 лв. ищецът обосновал с изменение на нуждите си спрямо тези, при 2 които през 2021 г. е била определена издръжката му. Твърденията са за нарастване на потребностите с оглед изминалия период от време и нуждите му от храна, облекло, обувки и др., както и с настъпилите промени в социално- икономическите условия на живот в страната. Сочи се, че към момента ищецът е ученик в четвърти клас и във връзка с обучението му възникват допълнителни разходи за закупуване на учебници, пособия и консумативи, както и е увеличен размера на средствата, необходими за задоволяване на социалните и културните му потребности. Майката на ищеца, която полага преките и непосредствени грижи за отглеждането на ищеца предоставя издръжка и на още едно малолетни дете, а ответникът работи като международен шофьор, получава високо трудово възнаграждение и има възможност да предоставя издръжка в претендирания увеличен размер.

С отговора на исковата молба ответникът Н. Н. е оспорил иска за разликата над сумата 300,00 лв. месечна издръжка за сина му с твърдения, че освен заплащаната парична издръжка участва в издръжката на детето си, като му закупува дрехи, обувки, води го на почивки, осигурява му развлечения, предоставя му джобни пари за екскурзии и лагери, като е поел издръжката на сина си изцяло през времето, през което е при него- от третата половина на месец април до средата на месец май, четиридесет дни през лятото и двадесет дни по време на коледните и новогодишни празници. Искът е оспорен от ответника с възражения, че получаването от него трудово възнаграждение е в размер на 650,00 лв., а с получаваните командировъчни пари заплаща разходите си за престой в чужбина и тези средства не са чист реализиран доход. Изтъкнал е, че по време на престоя си в България, който е около три месеца през годината, не получава трудово възнаграждение от работодателя, тъй като през този период е в неплатен отпуск. Твърдял е, че майката на ищеца получава по- високо трудово възнаграждение спрямо получаваното от него, има ново семейство и съпруг, който реализира доходи, които формират част от семейния бюджет на майката.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата е установена с представените писмени и събраните гласни доказателства, правилно е разкрита от първоинстанционния съд и е непроменена пред настоящата инстанция:

Не е налице спор и е установено, че малолетния ищец Г. Н. Н., роден на ****** г., е рождено дете на майката К. Г. В. и на бащата Н. Р. Н..

С влязлото в сила на 27.04.2022 г. Решение № 260385 от 23.11.2021 г. по гр.д. № 373/2021 г. по описа на ЯРС, постановено в производство по чл. 127, ал.2 от СК, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Н. на майката, постановил е детето да живее при майката, на бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250,00 лв., считано от влизане в сила на решението- 27.04.2022 г. При постановяване на съдебното решение ищецът е бил на около шест години и половина. От мотивите на решението се установява, че дължимата от бащата издръжка на детето е определена при месечни доходи на майката в размер на около 800,00 лв. и месечни доходи на бащата около 2000,00 лв. към този момент.

Понастоящем малолетния Г. е на единадесет години, като между страните не е налице спор, че детето през учебната 2024/2025 г. е ученик в четвърти клас.

За майката на ищцата К. В. е установено, че работи по трудово правоотношение и за периода м. март 2024 г.- м. август 2024 г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 8870,03 лв., или 1478,34 лв. средномесечно за периода. Същата има и друго рождено дете- М.Г.В., малолетна, родена на 23.12.2021 г., като баща на детето е Г.Т.В..

Между страните не е налице спор, че майката на ищеца към момента съжителства на семейни начала с лицето Г.В..

За бащата на малолетния ищец- ответника по делото е установено с представения 3 трудов договор, че считано от 13.09.2021 г. работи по трудово правоотношение с „АИТ Интернешънъл Транспорт“ ЕООД гр. Ямбол на длъжността „Водач на камион над 20 т.“.

Установено е с издаденото от работодателя му удостоверение от 17.10.2024 г., че в периода м. март 2024 г.- м. август 2024 г. /съответстващ на периода, за който са наличните по делото данни за получаваните от майката на ищеца доходи/, ответникът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 5565,80 лв., или 927,63 лв. средномесечно за периода. В хода на първоинстанционното производство чрез изисканата от работодателя на ответника справка, е установено, че е получавал командировъчни пари в различен месечен размер, за периода м. март 2024 г.- м. август 2024 г. общо в размер на 19 531,54 лв., или 3 255,25 лв. средномесечно.

Разпитания по делото свидетел Р.Н.Н.- брат на ищеца и син на ответника Н. Н. и К. В., дава показания, че когато ищеца е при тях, бащата му дава джобни пари, закупува му дрехи, през лятото му осигурява развлечения- води го на басейн, както и на почивка на море. Ответникът работи като международен шофьор и се завръща в България на четири месеца. Във връзка с работата си получава командировъчни пари, които използва за храна, пералня, сушилня, баня, тоалетна и др. п. Свидетелят, който също работи като международен шофьор сочи, че ползването на тоалетна на бензиностанция струва 1 евро, ползването на баня- 4 евро, ползването на сушилня- 3 евро, едно хранене струва около 20 евро. Ответникът пътува в Испания, Германия и Франция, като разходите в последната държава са най- високи. При престой в България ответникът не получава заплащане от работодателя.